/Поглед.инфо/ Преди 77 години в четири часа сутринта започна Великата отечествена война. Буквално ден преди нападението на Германия СССР приема на въоръжение машина, която става оръжие на Победата и поражда съвършено нов род войски. Става дума за БМ-14 – бойна машина на реактивната артилерия, известна в страната като „Катюша“. Нейното създаване и употреба предопределят раждането на реактивната система за залпов огън РСЗО.

В името на справедливостта, ще кажем, че БМ-13 не е първата ракетна система. Ракети преди Втората световна война и по време на нея се изобретяват и използват от всички воюващи страни. Има големи, малки, добри и не толкова ракети, но те никога не се използват толкова масово и ефективно, колкото в СССР.

Когато говорим за „Катюшата“ ние на първо място мислим за камионите с характерните насочващи релси, които стоят на постаменти в почти всеки голям град на Русия. В годините на войната се използват камиони ЗИС-6 или ленд-лизовски „Стърибейкъри“, но на машините-паметници често стоят вече следвоенни камиони. Основният елемент на тези установки са снарядите им М-15, 132 мм калибър, историята на които започва още през 30-те години на ХХ век.

Именно благодарение на ракетите, съгласно някои теории, във войската се налага името „Катюша“. На реактивните снаряди е изписана буквата К (завод „Коминтерн), а войниците обичат да именуват оръжието според индекса и буквите. Така гаубицата МЛ-20 не нарича „Емелка“, а оръдието М-30 – „Матушка“. Името се налага, а освен това се асоциира с едноименната фронтова песен.

Първоначално се планира ракетите да се снабдяват с отровни газове. Военните все още се намират под впечатлението от употребата на химическото оръжие по време на Първата световна война, но в резултат почти всички държави разбират, че по редица причини химическото оръжие е крайно неефективно в сравнение с обичайното. На практика всички ракети, които се използват по време на Втората световна война са снабдени с обикновена осколъчно-фугасна бойна част – тоест, всъщност се повтаря действието на обичайната гаубична артилерия. Но с какво се отличава „Катюша“ от нея.

Обикновената артилерия е крайно ограничена в своята мобилност – не е възможно бързо да се разгърне и да се прибере. В това време няколко „Катюши“ могат бързо да се преместят от място на място, а всяка машина за 10 секунди може да изпрати към врага 16 снаряда. Едновременно работят десетки бойни машини и на главата на противника безспир, на практика едновременно падат стотици снаряди, предизвикващи големи разрушения и оказващи чудовищен психологичен ефект. Германците наричат руското оръжие „Органите на Сталин“ заради звука, издаван от ракетите по време на полет и заради външния вид на релсовото насочване.

Първата бойна употреба на „Катюшата“ се състои през юли 1941 г. Ефектът от множествените практически синхронни взривове на десетки снаряди е значителен – при детонацията на 4,9 кг. взрив в бойната част на ракетите се образуват осколки с температура от около 800 градуса. Те подпалват всички горящи материали в областта на взривовете. Веднага след залпа машините сменят бързо позициите си, врагът не може да ги разбие със своите артилерия и авиация. За „Катюшите“ са води истински лов – леката и небронирана машина с огромна огнева мощ е примамлива цел за врага. Но трудно достижима.

„Катюшите“ имат още едно преимущество. Парадоксално е, но сложността и стойността на производството на реактивния снаряд са по-ниски от обикновения артилерийски снаряд със съпоставима мощ. Всичко е много просто: за артилерийските снаряди трябва относително висока точност на производството – снарядът, ако заседне в цевта, може да унищожи оръдието. А в останалите случаи некачествените снаряди значително съкращават ресурса на скъпоструващата цев. А ракетата е просто тръба с оперения и барутна шашка вътре.

Но „Катюшата“ има и сериозни недостатъци. Ударите по точкови цели са невъзможни – снарядите могат да се отклоняват със стотици метри. РСЗО се използва единствено за мащабни площадни обекти и единствено в големи количества. Впрочем, през 1943 г. ракетите на „Катюшата“ се модернизират, те започват стабилизиращо въртене в полет и плътността на огъня се увеличава почти тройно за сметка на леко снижаване на максималния обхват на стрелбата. Освен това ракетите имат ограничена далечина – едва малко повече от осем км.

„Катюшите“ се използват по време на настъпления по време на артилерийска подготовка и по време на отбрана: залп от стотина снаряди по настъпващата пехота деморализира врага и атаката се притъпява. Например германската операция „Цитадела“ (известна като Курската битка) започва имено със залп на „Катюшите“ по настъпващите германски войски.

На основата на снарядите М-13 са създадени М-30 и М-31. В тези снаряди има огромно количество експлозиви – почти 29 кг. и при пряко попадение от тези ракети сградите просто се разсипват на прах. Заради доста характерната фалическа форма, в армията тези ракети получават името „Лука Мудишев“ в чест на едноименния персонаж от една доста пошла поема от XIX века. По разбираеми причини, в официалната литература и в докладите това име, за разлика от милата „Катюша“ не фигурира.

Артилерията от момента на своята поява завоюва титлата бог на войната и с някои уговорки я запазва и до днес. И през 1941 г. пантеонът на „боговете на войната“ се попълва от „Катюшата“ – на вид скромна и кротка, до момента, в който не излее порой огън по врага, полакомил се за родната ѝ страна.

Превод: Поглед.инфо