/Поглед.инфо/ Недалеч от Киев американците приключват със строителството на хранилище за изхабено ядрено гориво за своите АЕЦ.

Превръщат Украйна в гробище за радиоактивни отпадъци, подлагайки на огромна опасност жителите не само на страната, но и съседните държави. За това в петък на брифинг в Донецк разказа представителят на въоръжените сили на ДНР Едуард Басурин.

Според него в зоната на отчуждение около АЕЦ „Чернобил” американската компания „Холтек” завършва строителството на специално хранилище, където ще се извозва изхабеното ядрено гориво. Очаква се обектът да започне работа през 2019 г.

Басурин напомни, че инфраструктурата на АЕЦ „Чернобил” и без това се намира в критично състояние, а междувременно властите на Украйна не решават проблемите, а пораждат нови.

Той сравни ситуацията с бомба с часовников механизъм, която, както той се изразява „ще достигне до нашите потоци, докато децата на киевските престъпници ще живеят в западните страни с парите, изпрани с украинска кръв”.

Съдейки по всичко става дума за сухо хранилище за ядрени отпадъци, които са започнати да бъдат извеждани в чернобилската зона още през 2014 г. с американски пари. Според замисъла на киевските власти това трябва да осигури на Украйна енергийната независимост от Русия, защото именно Русия винаги се е занимавала с утилизацията на ядреното гориво от украинските АЕЦ.

Но американците спонсорират строителството не просто така, а под своята компания „Уестингхаус”, която те разчитат да направят основен конкурент на руския „ТВЕЛ” като основен доставчик на ядрено гориво за украинските атомни електроцентрали.

Освен това в плановете на Вашингтон присъства и не го крият, да склонят Украйна към това тя да приема и съхранява отработените отпадъци и от американските АЕЦ. Защото там са се натрупали толкова много отпадъци, а подходящо сухо хранилище все още си нямат.

Не е изключено, че този въпрос ще бъде част от мисията на министъра на енергетиката на САЩ Рик Пери, който следващата седмица има намерение да посети Киев. При всеки случай е известно, че по време на своето посещение той има намерение да се срещне с длъжностни лица, занимаващи се с въпросите на износа на въглища и втечнен природен газ, ядрената енергетика и киберсигурността.

Проблемът е, че това ядрено гробище се строи съвсем близо до Киев (само на 70 км.) и Днепър, който снабдява половин Украйна свода. Затова и въпросът със сигурността на въпросния обект предизвиква съвсем обяснима загриженост. Особено предвид днешния хаос и анархия в страната на победилия Майдан, а също предвид това, че за „Холтек” това е първи опит за подобно строителство.

„Точно така”, коментира ситуацията Алексей Анпилогов, директор на фондация „Основание”, работил дълго време в украинската ядрена енергетика. „Компания „Холтек” доста добре разбира от спецификата как се транспортира и оперативно съхраняват радиоактивни отпадъци. Това е една от водещите компании по изготвянето на транспортни контейнери за краткосрочно оперативно съхраняване. Но спецификата на дългосрочното съхраняване на отработеното ядрено гориво или различните радиоактивни отпадъци, в това число и високоактивни, те , всъщност, едва сега ги отработват в Украйна.

Тоест ситуацията в много отношения прилича на позицията на компания „Уестингхаус”, която някога също влиза на пазара за ядрено гориво за украинските АЕЦ. И оттук възниква спецификата на хранилищата за ядрени отпадъци, което се разработва в момента от „Холтек”.

„Уестингхаус”, напомням, предлага условия на равнище ТВЕЛ. Но при това всички рискове по въпроса за създаването на съвместимост на американското гориво и да кажем така съветските реактори, вече лежи на Украйна. И всички финансови загуби също в резултат на това лежат на Украйна.

Сега може да се каже, че горивото на „Уестингхаус” повече или по-малко вече са успели да го нагласят да работи с руски реактори и като че ли основните болести на растежа са преминали. Но преди това имаше достатъчно на брой инциденти. Имаше натоварваният с гориво в Южноукраинската АЕЦ. Имаше спирания на реактори. И за всичко това Украйна си плащаше.

Но остава един много неприятен проблем, който „Уестингхауз” от самото начало заяви, че няма да решава: съхраняването на изхабеното ядрено гориво, което тази компания доставя на украинските АЕЦ. Фирмата категорично отказа да прибира горивото за преработка. По обективни причини, защото то всъщност преработка няма.

Трябва да се каже, бе повече от сто американски атомни централи (много от които започват да работят през 60-те, 70-те и 80-те години) съхраняват горивото у себе си и до ден днешен. Тоест всичко това количество, което е преминало през станциите в тези десетилетия се е натрупало там, в пристанционните хранилища. В така наричаните „басейни”. Такива басейни съществуват и в украинските централи.

И въпросът е там, че опит в по-дългосрочното съхраняване на ТВЕЛ (топлоотделящи елементи) във водна среда просто няма. Макар и кожусите да се изготвят от цирконий и от неръждаема стомана, никой не ги е съхранявал повече от сто гидини. Има ТВЕЛ които са на по 30-40 години, но не и на повече.

Работата е там, че и след, и след 200, 300 години това гориво ще запазва висока активност – него просто не можеш да го вземеш, извадиш от басейна и да го оставиш да се разпада на воля. И затова решението, което сега американското лоби пробутва на Украйна е всъщност такава консервация, която ще продължи стотици години преди окончателното погребване на отработеното ядрено гориво.

Този процес е по принцип решен от французите, както и от „Росатом”, но поради историческите причини не е решен в САЩ. Като следствие „Уестингхаус” в този смисъл не може да даде нищо – той няма такива технологии за окончателно погребване на отработеното ядрено гориво. Или неговата повторна преработка за използване, която отново се владее единствено от Русия и от Франция.

Сега Украйна няма избор. Просто я принуждават на нейна територия да се съхранява горивото на „Уестингхаус” за вечни времена. При това бъдещите поколения все пак ще се сблъскат с въпроса как да го преработят. Какво да извлекат и да пуснат за нов цикъл. А какво да се направи на инертна тухла, която след това да бъде погребана в устойчиви геологически структури под земята.

Но подобно нещо няма да го има в това хранилище. Фактически това, което сега строят е голям радиоактивен гроб с АЕЦ „Чернобил” който ще лежи постоянно. Рисковете са средните. От една страна наистина, трудно може да има катастрофални наводнения. И земетресения също – там плочата е устойчива. А и хора наблизо няма да се вълнуват.

Но има политически фактори, има човешки фактор. Украйна е много нестабилна, да го кажем така, държавна единица. И когато такава бомба с часовников механизъм се намира в близост до Европа - и тук на територията, която е в тежка политическа криза за втори път за едно десетилетие, разбира се, има определени рискове.

Особено, ако Украйна е принудена да съхранява горивото на по-успешни икономически страни под прикритието на печалбата. Това съответно ще увеличи рисковете, свързани с факта, че складирането е просто на повърхността.

Затова мисля, че тази опасност винаги ще надвисва над това хранилище. Но, както разбирам, Съединените щати не се интересуват много от това - те се намират от другата страна на земното кълбо.

Същевременно е напълно възможно европейците да дадат някакви пари, за да се откупят от този проблем. Но не и да участват в решението му. Това се видя в ситуацията с АЕЦ „Чернобил”, когато Кучма и неговото правителство получиха пари, за да закрие станцията. Сега точно така европейските пари бяха отделени за проекта „Арка” – новия саркофаг.

И ако се случи нещо с това сухо хранилище за ядрено гориво, то Европа също ще се постарае да реши въпроса с пари, а не с някакви организирани мероприятия.

Времето ще покаже дали този проблем може да се реши с пари, ако „бомбата” се взриви. Никой не иска да оценява рисковете до момента, когато се случи катастрофата, смята ги за минимални.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели