/Поглед.инфо/ Константин Черемних за слизането на Банън от американската политическа арена

„Завтра“: Каква е причината за неотдавнашния конфликт в Белия дом между президента и неговия бивш старши съветник Стийв Банън?

Константин Черемних: Този конфликт трябва да се разглежда от позициите на психологията. И Тръмп, и Банън са необичайни личности. И според историята на САЩ, и според политическата практика е лесно да се разбере, че, за да спечелиш изборите в страната е необходимо не само ораторско изкуство, но и висока степен на издръжливост на стрес, достъпна далеч не за всеки, заради което на финала достигат единствено най-издръжливите и устойчивите.

„Завтра“: Както Клинтън започна да се пречупва през септември.

Константин Черемних: Обичат да разпространяват слухове за психическата неуравновесеност или дори за психическите болести на Тръмп. Основната мисъл в книгата на Майкъл Улф се състои именно в това. Друга е работата, че той сам си противоречи, едновременно опитвайки се да изобрази президента като умствено изостанал и душевно болен. Не може да се каже, че в природата няма такива случаи, но сега това е твърде скалъпено. Когато Улф поиска да изобрази Тръмп като необикновено нищожество, той се престара в задачата си и създаде такъв образ, който може би щеше да сработи, ако сега бе самото начало на предизборната кампания, когато никой не познаваше Тръмп, но това днес вече не работи. Едно от основните послания в книгата на Улф, е че Тръмп не е възнамерявал да спечели изборите, че е бил уверен, че ще загуби и че от тази загуба ще изгради по-нататъшни планове, откривайки в поражението си плюсове. Бившият началник на пресслужбата на Белия дом Антъни Скарамучи напомни, че само ден преди изборите Тръмп извършва поход до Мичиган, бивш щат на Демократическата партия, за да поговори с хората от деиндустриализирания Детройт, с работническата класа, с хората на сините якички, имащи съвсем справедлив зъб на Обама, което е видно на предишните избори през 2014 г. Това е наистина правилна стъпка, направена от действащия тогава екип – там са ръководителят на кампанията Пол Манафорт и началникът на Националния комитет на Републиканската партия Рейнс Прибъс, както и хора, близки до екипа на Банън и апаратчици от Републиканската партия. Това са съвместни усилия. За това е писано, това е напълно известен факт. Изглежда, че първият мит се разбива много лесно.

Вторият мит се състои в това, че Тръмп, уж, нищо не чете и че е напълно необразован. Той също, уж, се изразява елементарно, нали по време на последния скандал Тръмп допуска думата „клоака“ по отношение на някои държави.

„Завтра“: Салвадор и Хаити.

Константин Черемних: Да и няколко африкански страни. Впрочем, това започна още по-рано, когато се защитаваше от книгата на Улф, от този образ на неадекватен човек и говори за това, че у него има наистина силен „genius“. Това бе преведено като „гений“, но изобщо думата означава „дух“. Като прилагателно той употреби думата „smart“, което не е тъждествено с висок интелект, а по-скоро тъждествена дума на „съобразителен“, което не е същото като „ерудиран“ и „мъдър“. Същото е и с думата „genius“. В това си изказване той заяви, че всички тези нападки срещу него много му напомнят на историята с президента Рейгън, когато по време на втория си мандат е заподозрян, че има старческо слабоумие. Значи, щом е знаел това, значи все пак може да чете. Елементарен пример. Един от детайлите в книгата на Улф е, че дълго време му разтълкуват една от поправките в Конституцията, а когато най-накрая му я обясняват, той сяда и вперва очи в небето. От това не следва, че това е следствие на невъобразимо умствено натоварване – може и да му е дошла в главата някаква идея по повод тази поправка, ние не знаем. Но ето, че на Улф му се е поискало да представи нещата по такъв начин.

Книгата на Улф се появи не по-рано и не по-късно, тя се появи в определен момент от времето – на фона на поредното боричкане по бюджета, на фона на решението за строителството на прословутата стена в замяна на закон, искан от демократите.

„Завтра“: DACA (Отложено действие за детските пристигания – бел.прев.)?

Константин Черемних: Да, вярно. За привеждането в закон на директива, легализираща децата на нелегалните мигранти, подписан от Обама. Дотогава такъв закон няма, а сега, когато изтече срокът на действие на тази програма, трябваше или обамовата директива да се продължи, или да се приеме закон. Такъв закон бе предложен на Демократическата партия и нейното ръководство се оказа готово да го приеме. А поредното забавяне на въпроса бе свързано със съдебно решение. Работата е там, че в американската съдебна система съдия, номиниран от президента се избира пожизнено – републиканците нищо не могат да направят със съдиите-демократи и обратното. Пред очите ни се разви аналогична ситуация с разследването на специалния съветник на Министерството на правосъдието и бившия директор на ФБР Робърт Мюлер и на двете контраразследвания – едното около досието на бившия сътрудник на МИ-6 Кристофър Стийл и възобновяването на делото за сървъра на Клинтън. Колкото и да ни е странно, за това много способства вестник „Ню Йорк Таймс“, заявил, че близкият политически технолог на Хилари Дейвид Брок малко преди изборите организира цяла антиреклама кампания по повод жалбите срещу Тръмп, т.е. жалбите на жертвите за това, че Тръмп е извършвал спрямо тях „сексуален тормоз“. Изглежда, с отчитане на шума, предизвикан от историята в Вайнщайн, тогава трябваше да се гърми и шуми, но не се случи, въпреки, че това бе платена кампания на фирмата на Лиза Блум, адвокат, специализиран в дела за посегателства, наета за организацията на това. Оказа се, че не всичко е свършило. Оказва се, това не се получи и така г-жа Клинтън получи допълнителна характеристика на човек, заел второ място на конкурс за глупаци? Защо второ? Защото е глупак. Друг е въпросът защо The New York Times прави така. На първо място може да се предположи, че за тези сили, структури, които стоят зад Демократическата партия, са тези центрове, които вземат решения за това кой ще бъде следващ президент и какви ще му бъдат характеристиките, за тях Клинтън и близкото ѝ обкръжение просто не са нужни, тя пречи и да се превърне в нищо е в момента нужно.

Какво е било нужно на Улф и против какво е било обърнато това, което е в книгата. Още един важен момент защо книгата се появява сега, а не по-рано. След като буквално с разлика от един глас в Сената бе проведена данъчната реформа това бе победа, на която наистина силно и позитивно реагираха кръговете на най-различните сектори на бизнеса – от производството до банките. На този фон рейтингът на Тръмп започна да расте, значи трябваше обратно да го свалят до 32%. Ето и го хвърлиха. Това е резултатът от книгата, скандалът с Банън и скандалът около думата „клоака“. Не самите събития, разбира се, е медийните кампании – американската и международната, създадените около тях събития.

Фатална ли е историята с Банън и задължително ли появата на книгата го заплашва със случилите се последствия? Тук има два момента. На първо място Банън прояви явна неадекватност. Той даде интервю на 20 декември, а публикациите от книгата на Улф се появиха на 2 и 3 януари. В интервюто той много некрасиво се произнесе по роднините на президента – по Доналд Тръмп-младши и по Иванка и Кушнер. Причината за това е психологическа и конюнктурна. Проблемът на Банън не е в това, че той е разказал нещо на Улф, дори и да си представим, че тази книга бе излязла със всичко това, което там се е говорило, може да се окаже, ако резултатът в Алабама бе друг. А резултатът в Алабама не бе просто провал на Банън, това бе провал на цяло идеологическо направление, т.е. не просто политически провал. Нали съдия Рой Муур, който там загуби, не бе просто единична фигура, а бе символ на тръмпизма като ново политическо направление, съвест на партията, ако направил аналогията с левите движения. Естествено това бе разбрано от противоположната страна. За да се свали сакралността, какво правят със символа на морала?

„Завтра“: Заливат с кал

Константин Черемних: Да, него го дискредитират именно в тази част, която е свързана с морала. Именно оттук се появява сюжетът не просто за някакъв тормоз, а за момичета в училищна възраст. Това се появи в навечерието на срещата на Азиатско-тихоокеанското политическо сътрудничество и не изключвам, че когато се оказа изведнъж, че Тръмп не е готов да се срещне с Путин, това е било в резултат на излизането на тази информация ден по-рано. Това се оказва толкова шокиращо, че Тръмп се оказва не готов за подобен разговор. След това Муур загуби в дълбоко републиканския, дълбоко консервативния щат, след като преди гласуването го подкрепиха водещи евангелистки авторитети – Джери Фолуел, Франклин Греъм. Т.е. залогът, който бе направен за него, означаваше ход ва-банк – ако загуби Муур, то заедно с него губи и това направление, което е заложило за него. И целият възторг на отсрещната страна бе свързан именно с това. Не просто някой републиканец е загубил от някой демократ- загуби най-романтичното и заедно с това най-антиелитарното направление в съвременното американско дясно движение, именно в движението, а не в естаблишмънта. Тръмп трябваше да преживее това. Той го преживя, премисли го, показа своята психологическа устойчивост, когато не трепна с око след тази история. За разлика от него Банън преживя това по-тежко по понятни причини. Той може би вероятно е трябвало да търси нещо, не търсеше единствено виновници. В главата му е дошло, или някой му е внушил, че тази силна подкрепа, която е имал демократът Дъг Джоунс, оказал се по-силен в това число и поради това, че прословутите Иванка Тръмп и Джаред Кушнер не са били на правилната страната. Но това е повече от една сфера – както бе и в по-ранната история през април миналата година, когато бе бомбардирана въздушна база в Сирия заради приписваните на Асад химически оръжия. Тогава Банън също се съсредоточи на споменатата банална Иванка Тръмп. Но нали не тя, а Тръмп обвиняваше Тръмп за това оръжие! Ей това е най-важното – не Иванка Тръмп и не Джаред Кушнер амнистираха преди изборите внушителна група афроамерикански затворници заради малко изменение в местните закони, дало глас на неотдавна освободените от затвор лица. Сред тях бе проведена съвършено целенасочена кампания, където работи афроамериканското лоби, организирано от афроамериканските структури. Достатъчно известни лица са преподобният Ел Шалптън, местния му колега от същия щат, гореспоменатият Дейвид Брок, именно на него принадлежеше идеята да се издигне трети кандидат, за да се раздели десницата. Това е най-простият начин, нали американският закон позволява в окончателното гласуване да се впише и някой друг освен основните кандидати.

„Завтра“: Като Юън Макмалин, бивш кандидат от консерваторите, който не пожела да подкрепи Тръмп?

Константин Черемних: Да, като Макмалин, но това бе на президентските избори, но това е възможно и на избори на местно равнище, започвайки се от губернатор, кмет и т.н. – така е в цялата система. В Алабама случаят е такъв, когато след поражението авторите не се отказват, а след гръмки успехи победителите се оказват много, а кой е спечелил най-много е трудно да се каже.

Госпожа Роулинг, авторът на книжките на Хари Потър на връчване на награди в деня след изборите в Алабама заяви следното: „Рой Муур правилно каза, че Господ ще реши изхода от тази кампания. Просто не разбра, че Господ е черна жена“. Оказа се, че докато дамата си е седяла в Лондон, социолозите все още не са оценили резултатите. После, когато ги представиха се оказа, че в електорален план именно афроамериканките като дял и по аритметично количество на гласувалите изиграват решаваща роля в гласуването. А г-жа Роулинг по някакъв телепатичен начин от Лондон е знаела това. За какво говори това? Усилията да не се допусне Муур и да се нанесе идеологическо поражение по него, не е локален алабамски и дори американски въпрос, а международен. Точно така, ако погледнем в декемврийските или дори ноемврийските публикации може да се види темата за руския заговор, започвайки се с господина от МИ-6, съставил досиета на Тръмп, участието на руснаците не само в избора на Тръмп, но и за гласуването на референдума за Брекзит. И всичко това е част от една кампания. В британската преса споменаваха напълно конкретна структура - Cambridge Analytica, обслужваща кампанията по Брекзит. Собственици са ѝ семейство Мерсер – Робърт Мерсер и дъщеря му Ребека. Това са същите хора, които въведоха Стивън Банън в политиката и го препоръчаха за ръководител на кампанията, когато Пол Манафорт бе принуден да отстъпи. Друга е работата, че в момента на референдума по Брекзит Мерсер и дъщеря му не са работили за Тръмп, а за Тед Круз, в това число разпространявайки компромат, дискредитиращ не само Клинтън, но и Тръмп. И по време на обсъждането на книгата на Улф това също изплува. Случи се именно това фиаско на Банън и неговия глупав опит да го свърже с името на Кушнер и Иванка Тръмп, съвпадение на това, което той каза с това, което му приписват в книгата. Днешните възможности, разбира се, ме позволяват много да издаде в книгата в последния момент, но интервалът е твърде неголям. Последна капка стана публикацията за това, че Банън и неговият „Breitbart“ с парите на Мерсер разпространява слухове за Тръмп и за неговите връзки с престъпни структури. Именно след това Банън си тръгна от „Breitbart“ от радио „Сириус“, където води програма. Още преди това той е мислел, че не всичко е загубено за него, защото успя да излезе с извинения към Доналд Тръмп-младши и баща му, но тези извинения не подействаха защото след тях веднага последва нова нападка. Напомням, че Банън заедно със своя съавтор Питър Швайцер, с който написаха книга за Хилари Клинтън, по време на кампанията дискредитираха не само нея, но и Тръмп, защото техните спонсори, Мерсер, работеха не за Тръмп, а за фаворита на вътрешнорепубликанските избори и основен съперник на Тръмп – сенаторът-републиканец Тед Круз.

Дали конфликтът е изчерпан? На глас, на равнище пресслужбата на Белия дом бе казано, че няма път назад и че Банън вече не е добре дошъл. Впрочем, своите фрази на пресслужбата могат да се върнат назад още утре.

„Завтра“: Т.е. най-вероятно повече няма да видим Банън?

Константин Черемних:Обърнали са му гръб, в това число и тези хора, които го доведоха – семейство Мерсер. И Робърт Мерсер месец преди да вземе решението, че се отказва от него, излезе от състава на икономическата организация, която имаше офшорка на Бермудските острови. Т.е. изплаши се. Този страх е един от признаците на безплодността на този процес, който започна в Щатите и за който в известна степен има вина и самият Банън, в известна степен имат вина и самите организатори на същите религиозни активисти, в известна степен вина има и самият Тръмп.

Книгата на Майкъл Улф, послужила за причина за конфликта, показва, че Тръмп трябва да си вземе поука – не трябва едновременно да се занимава с революция и с рекламна кампания. За какво е бил Улф, какво е мислил Тръмп? За това да напише за него позитивна книга. Тръмп е мислил тогава за своя рейтинг. Е сега си представете за секунда, болшевиките да са се занимавали с рейтинг и резултати. Или някоя друг революционер, независимо къде – в Китай, Иран, някъде другаде. Това са съвършено несъвместими веща.

Сега да се върнем към Банън. Трябваше да го поправят още в самото начало, а не сега, когато това се случи , а от самото начало, защото неговото лично, неговото собствено надценяване на собствените възможности се появи значително по-рано. Най-първият случай бе през декември 2016 г., когато искаше да извърши революция във Ватикана и да постави като папа кардинал Реймънд Бърк. Това се провали обидно, досадно и смешно. Още в този момент трябваше да му прикачат към някой. А това не се случи и поради това, че имаше друга група хора, смятаща, че ще направят нещата по-добре. Присъстваше и собственото, глупаво подозрение на Банън спрямо Кушнер.

Имаше и още един момент. Съгласно един интересен сюжет Банън, още през ноември, т.е. преди гласуването в Алабама, проведе среща с казино-магната и донор на Републиканската партия Шелдън Аделсон, която продължи няколко часа. Ставало е дума, най-вероятно за отделяне на средства за избирателната кампания, планирана от Банън и целяща към Републиканската партия да се присъединят колкото се може повече нови хора преди междинните избори през 2018 г., за да може тя да се прочисти от шлака.

„Завтра“: Дълбоката държава?

Константин Черемних: Това може да се нарече „Дълбока държава“, но аз бих се отнесъл към тези хора не по този начин, това са просто партийни апаратчици. Всъщност това може да се сравни с Културната революция в Китай. Това е полезно във всяка система. И в китайската, и в американската, и във всяка система прочистването на партийната структура от баласт, от конюктюршици, от хора, за които личните съображения са по-важни от идеологическите е полезна за всяка система и Банън не е измислил нищо радикално. Друг е въпросът, че има разговор с Аделсон, който приключи зле за него, т.е. те не се разбраха. Засега съдържанието на този разговор не е съобщено, ние няма да разберем много. Имаше някакъв фон, а самата тема е много деликатна. Е нас, в руската телевизия, при разговорите за заявлението на Тръмп по повод признаването на Ерусалим за столица на Израел имаше интерпретация, че това решение е искано от евангелистите, защото те имат собствена представа за важността на Ерусалим като обетована земя и място, където евреите ще станат християни. Това е поглед по повърхността, произлизащ от това, че уж тази част от екипа на Тръмп, която се отнася към евангелистите и неговите привърженици в еврейските кръгове съставят единно цяло от самото начало. Всъщност, всичко е малко по-сложно – има едни хора, има и други. Тези същите евангелисти, които го подкрепиха, бяха тези, които първоначално заложиха на Круз. Круз дълго се смяташе за символ и за неслучайна и романтична фигура в тяхната представа. Струваше ни се, че именно през 2016 г. трябва да се случи нещо ключово и именно Круз символизира това със своята фамилия, означаваща „Кръст“. И до края на кампанията му, а тя приключи в щата Индиана, където Круз загуби силно, те се придържаха към него. Същите Мерсер едва след Индиана подкрепиха Тръмп. А ако се говори за връзки между този екип и екипа на евреите, който заложи на Тръмп, то това са абсолютно различни групи по манталитет и представи.

Международният аспект на книгата на Вулф се състои в това, че освен общата насоченост при формирането на образа на Тръмп и провокирането караници между Тръмп и Банън, се вдига темата, че Тилърсън е нарекъл Тръмп с думата „дебил“. Въпреки, че книгата е посветена на началото на работата на Тръмп, това е значително по-късно допълнение. В това повествование незнайно защо е включено и името на Тони Блеър. А, ако си спомним публикациите от март 2016 г., когато започна кампанията по премахването на кампанията по национална сигурност Майкъл Флин, то на портала „politico.com“ висяха схеми с авторство на неговия експерт Майкъл Кроули, позоваващ се и на американски, и на британски източници. Съвместното творчество на американските и на британските „независими“ разследващи помести в една схема медийния магнат Рупърт Мърдок, на който бе посветена предишната книга на Улф, Тони Блеър и Кушнер. А вече през Кушнер премина и темата за зловещите хасиди, които управляват Чукотка. Тази тема не е приоритетна за Улф, но така се получава, че докато Банън търси виновници и намира Кушнер сред тях, самият Кушнер попада под още едно разследване, където се назовава името на милиардера Бени Щайнмец, който се намира под следствие от американското министерство на правосъдието и междувременно присъства в разобличенията, свързани с „Райските документи“, където се оказва и Робърт Мерсер. Няколко дни преди появата на Улф Мерсер излиза от структурите споменавани в „Райските документи“ – помпанията „Renaissance“ имаща офшорни сметки. Т.е. това, че от Банън са се извърнали не само Тръмп, но и спонсорите му, е в резултат от натиска спрямо тези спонсори. Те се оказват в отбрана, оказват се принудени да отстъпват. Не мисля, че това им харесва. Мисля, че те са жизненозаинтересовани не само да се защитят, но и да отмъстят на тези структури, които стоят зад това. Ден преди гласуването в Алабама същият портал „politico.com“ разказа, че Дъг Джоунс е подкрепян от специално създадения фонд „Highway 31“, който се финансира от добре известни демократически и продемократически фондове в които влиза и този на Сорос, за офшорните сметки на който отново нищо не е написано. Работата е там, че всички тези документи се градят на локализации, а на Сорос основната структура не е там.

Изходът се заключва в това, че Банън, който вече не влиза в близкото обкръжение на Тръмп и структурите, които са пострадали, в това число и финансово, едва ли ще оставят нещата просто така и ще се стараят да нанесат ответен удар. И това ще се случи преди междинните избори в края на тази година.