/Поглед.инфо/ Радвам се, че медиите обърнаха внимание на кратките ми разсъждения в Туитър върху ситуацията във Франция - страната, в която избрах да живея, и която през последните няколко седмици се тресе от масови протести. Някои от последователите ми в мрежата ме обвиниха, че „заставам“ зад бунтовете и насилието и не разбирам проблема. Това е тежък предразсъдък. Защо? Да видим! Защо тези протести сега? Вместо да се хипнотизирам от главозамайващите репортажи, запитах се: каква е причината за протестите?

Жълтите жилетки („Gilets jaunes“), кръстени на жилетките за пътна безопасност, е масово движение срещу сегашното правителство. Това въстание къкри от години във Франция. То е бунт на обикновените хора срещу сегашната политическа система, която - както и в много други западни страни - обслужва елита и презира собствените си граждани.
 
Протестът започна, когато президентът Макрон обяви увеличение на данъците върху въглеродните емисии и замърсяването на въздуха. Следващото увеличение ще е през януари. То цели да събере повече пари за държавния бюджет и да мотивира хората да използват алтернативи на дизеловите коли. Макрон предлага забрана на дизеловите автомобили до 2040 г.
 
Но дълги години френската държава насърчаваше хората да купуват именно дизелови коли. Например, през 2016 г. 62% от автомобилите във Франция са били дизелови, както и 95% от всички микробуси и малки камиони. Така че не е чудно, че мнозина намират новия курс за предателство.
 
Придобиването на нова кола вероятно не е голяма работа за президента Макрон и неговите министри. Но то не е по силите на много хора, които едва свързват двата края. Много бедни хора няма да могат да стигат до работа, особено по места без надежден обществен транспорт. Много възрастни хора няма да имат достъп до магазините или до личния си лекар.
 
Медиите гледат на Жълтите жилетки като на престъпници, които сеят разруха. Но според мен силите на разрухата стоят от другата страна.
 
Ами насилието? Аз съм убедена пацифистка. Ненавиждам насилието. Но също така зная, че когато протестите прераснат в насилие, това е по вина на държавата. По вина на нейния провал в това да позволи хората да бъдат чути. Това е позицията на много международни организации за защита на правата на човека, сред които и Амнести Интернешънъл.
 
Освен това критиците на „бунтовете и насилието” твърдят, че сегашното капиталистическо общество не било насилническо. Но всъщност, насилието е вградено в тъканта на съвременното общество и приема много форми.
 
Така например, Филип Бургоа говори за четири вида насилие. Политическото насилие се извършва в името на някаква държавна власт или идеология. Структурното се отнася до политическия и икономическия ред на обществото, в който са институционализирани условията на неравенство и експлоатация, включително експлоатацията на евтината работна ръка и природните ресурси в развиващия се свят. Символно насилие имаме, когато потиснатите и обезвластените приемат своето унижение и неравенство.
 
И накрая, всекидневното насилие е насилието на „живия“ живот, като например престъпността или домашното насилие. Това насилие често е тясно свързано със структурното (например престъпността има връзка с бедността) или със символното насилие (домашното насилие произтича от неравенството между половете). И така, какво е насилието, извършвано от всички тези хора, които горят луксозни автомобили, в сравнение със структурното насилие на френския и глобалния елит?
 
Когато някои протестиращи палят коли и магазини, те символично нападат частната собственост, която стои в основата на капитализма. Когато нападат полицейски служители, те символично отхвърлят репресивните сили на държавата, които защитават предимно капитала.
 
Да мъмрим хората заради изгорелите автомобили и счупените витрини на банките е неуместно. Действията им трябва да се разглеждат в контекста на настоящото статукво, което усилва силата на силните и безсилието на слабите. Статукво, от което печелят само елитите, а огромното мнозинство губи.
 
А какво да кажем за климатичните промени? Някои хора може би си мислят, че Жълтите жилетки се борят срещу добрите политики, имащи за цел да намалят въглеродните емисии. Но нека не забравяме, че в света най-богатите 10% са отговорни за близо 50% от общите емисии от потреблението.
 
Освен това, така водената борба срещу климатичните промени често е много доходоносна дейност и се използва като параван за скъпоструващи проекти, които иначе не биха били осъществими поради разходите им. Тези проекти често се избират по непрозрачни начини.
 
Лъжа е, че Жълтите жилетки подкрепят вредни политики, които причиняват климатичните промени. Те са против политическата система и политиката, които работят за богатите, а не за бедните.
 
Какво следва? Истинският въпрос е могат ли настоящите протести да се превърнат в нещо конструктивно. Ще могат ли прогресивните сили във Франция, а и по целия свят, да изградят егалитарни общества, в които да цари равенство?
 
Жълтите жилетки призовават за социално справедлив ред, за правото на достоен живот, за справедливи заплати и за справедлива данъчна система. Единственото решение е да създадем система, която зачита живота на общността и която преразпределя богатството в полза на народа и нацията. Защото досега хората бяха изключени от разпределението на богатството и бяха изоставени в нищета.
 
Следва продължение.
 
С любов,
Памела
(Източник)


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели