/Поглед.инфо/ В подкрепа на предупреждението на военния министър "Лудото куче" Матис от миналия месец, че САЩ "остават непоколебими в своята ангажираност" със своите съюзници, президентът Доналд Тръмп изпрати бомбардировачи Б-1 и Б-52 до Корея.

Около 300 000 южнокорейски и 15 000 американски войници започнаха своите годишни съвместни военни учения "Фоул Ийгъл", които продължават до април. "Двете страни са като два ускоряващи се един срещу друг влака, никой от които не желае да даде път", каза китайският външен министър Ван И. "Те наистина ли са готови за челен удар?".

Така изглежда.

Ким Чен Ун, 33-годишният внук на основателя на сталинистката държава, който стартира първата Корейската война, беше човекът, довел до тази конфронтация.

През февруари полубратът на Ким Чен Ун беше убит в Малайзия с нервнопаралитичен газ VX, а петима от служителите по сигурността в Северна Корея бяха екзекутирани с противовъздушна картечница. В понеделник Пхенян изстреля четири ракети по посока на американски бази, три от които паднаха в Японско море.

Американският отговор беше незабавен старт на разполагането на противоракетен щит ТHAAD в Южна Корея.

Това алармира Китай. За момента THAAD не могат да свалят ракети "Скъд" над демилитаризираната зона, радарите им може да открият изстреляни в Китай ракети, като по този начин, казва Пекин, застрашават неговата възпираща сила.

За това, че Сеул е приел ракетите THAAD, Китай наложи санкции на Южна Корея и обеща на САЩ съизмерим стратегически отговор.

Предложението на министър Ван И за разрешаване на кризата: САЩ и Сеул отменят ученията и Северна Корея спира ядрените и ракетни тестове.

Как стигнахме до тази критична точка?

През 2002 г. в обръщението си към "осите на злото" Джордж У. Буш декларира, "САЩ ...няма да позволят на най-опасните режими в света да ни заплашват с най-разрушителните оръжия в света". След това той започна войната в Ирак, който нямаше такива оръжия. Но Северна Корея, чувайки заплахата на Буш, изгради и тества пет атомни бомби и десетки ракети, някои от които междуконтинентални.

Пхенян беше изпитвал нови президенти и преди.

През април 1969 г. Северна Корея свали американски самолет за ранно предупреждение EC-121 над Японско море, при което беше убит целия екипаж. Президентът Никсън, водещ войната във Виетнам, остави нещата да отминат, за което след това винаги съжаляваше.

Но тази криза постави големи въпроси пред американската външна политика.

Защо, четвърт век след Студената война, ние все още имаме 28 000 войници в Южна Корея? Не само Южна Корея има два пъти повече население от Северна, но и икономиката й е 40 пъти по-голяма и достъпът й до американски оръжия далеч превъзхожда всичко, до което може да стигне Севера.

Защо американците в демилитаризираната зона трябва да са сред първите загинали във втората Корейска война? Ако Северът атакува Юга, можем ли ние да не спазим договорните си задължения с въздушните и морските си сили?

Предупреждението на ген. Джеймс Матис миналия месец беше недвусмислено: "Всяка атака срещу Съединените щати или нашите съюзници ще бъде отразена и всяко използване на ядрени оръжия ще бъде посрещнато с отговор, който би бил ефективен и съкрушителен."

На ум ти идва фразата на Джон Кенеди в кубинската криза "пълен ответен отговор".

Затова следващият ход зависи от Ким Чен Ун.

Нови тестове от Северна Корея на ракети или атомни бомби за междуконтинентални балистични ракети може да доведат до удари на САЩ по ядрените му съоръжения и ракетни площадки, подклаждайки нападение срещу Юга.

За Китай тази криза, независимо дали ще доведе до война, засилване на позициите на САЩ на юг или оттегляне на САЩ от Корея, е проблематична. Пекин не може да седи и да гледа как севернокорейският му съюзник бива бомбардиран, нито може да позволи на САЩ и сили на Южна Корея да победят Севера, сваляйки режима и да обединят полуострова, с американски и южнокорейски войници, разположени на р. Ялу, както бяха направили през 1950 г., преди Мао да заповяда на неговата китайска армия да навлезе в Корея.

Въпреки това ако би се наложило американските сили да се оттеглят от Южна Корея, Сеул може да изгради свой собствен ядрен арсенал, следван от Япония. За Токио би било невъзможно да живее с двете Кореи, притежаващи ядрени оръжия, а Япония да няма.

Това би могло да постави Китай в обкръжение от ядрени съседи: на север Русия, на юг Индия, на изток - Южна Корея и Япония. И Америка откъм морето.

Както показва тази криза, Китай има най-голям интерес от ограничаване на Северна Корея, както правим ние. Въпреки че Съединените щати не може да отстъпят, е трудно да се примирим с втора Корейска война заради политиката ни "Америка на първо място". Поради което някои от нас в продължение на десетилетия спорят, че Съединените щати трябва да изтеглят силите си от Южна Корея и от азиатския континент.

Събитията в Азия - китайски претенции към рифове и скали в Южно и Източно Китайски морета и Северна Корея, застрашаваща съседите си - ни тласкат към една версия на "Доктрината Никсън", обявен в Гуам през 1969 г., която е в съответствие с "Америка на първо място":

Докато ние ще предоставяме оръжията на приятели и съюзници, за да се бият в собствената си защита във всички бъдещи войни, отсега нататък те ще предоставят войските.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

* Патрик Бюканън е известен американски консервативен политик и коментатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участва в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?".

Вашингтон / САЩ


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели