/Поглед.инфо/ Победите, постигнати от правителствената Сирийска арабска армия (САА) в крайградската зона на Дамаск – Източна Гута, имаха не само първостепенно военно значение, но и създадоха напълно нова ситуация на стратегическата карта. Прекрати съществуването си не просто една от четирите зони на примирието в Сирия, но и цялата свързана с тях концепция, заложена в Астана, гарантирана от Иран, Русия и Турция, подкрепена с гласуване в ООН.
Както си му е редът, на Запад единствения виновник за срива на този план виждат в Дамаск, но безпристрастният обзор на събитията показва, че въпросът не стои така. Отначало в резултат на турската операция „Маслинова клонка” беше подкопан статутът на най-голямата зона на примирие в Идлиб и северозападната част на провинция Алепо. Установилите се там отряди на метежници от Сирийската свободна армия (ССА), присъединили се към военните действия на Турция против кюрдите от Африн, фактически нарушиха всички споразумения за техния неутрален статут и се превърнаха в легитимна цел на САА, която в края на миналата година установи контрол над югоизточната част на тази зона. При това бойците, укрепили се в Източна Гута, в началото на 2018 г. решиха да се възползват от ангажимента на САА в Идлиб и да унищожат рязко вдадения в тяхната територия правителствен плацдарм в района на град Хараста. Те успяха да го прережат и около един месец държаха в обсада правителствения гарнизон в комплекса сгради на управлението по транспорт на министерството на отбраната. По този начин обаче бойците нарушиха статута на зоната на примирие и последвалата операция на САА „Стоманата на Дамаск” за пълна ликвидация на тази зона получи законни основания.
Положението в Източна Гута и Южен Дамаск на 2 април 2018 г.
Това че основната кампания на сирийското командване в началото на 2018 г. беше проведена именно в Източна Гута, за мнозина беше неочаквано. Американците, които нанесоха няколко огневи удара по правителствените и съюзни на тях сили в района на Ефрат, очевидно се надяваха, че последните ще се втурнат да отмъщават за другарите си под бомбите и снарядите на западната коалиция. Това не се случи, а да пусне в действие авиацията в района на Дамаск, Пентагонът, независимо от многократните заплахи, не рискува. Около столицата традиционно силна остава системата за ПВО на Сирия и разположената недалеч руска база на ВКС (военно-космически сили) в Хмеймим.
Като се съсредоточи върху отстраняването на „тръна” Източна Гута от тялото на Дамаск вместо върху самоубийствените акции на Ефрат, сирийският Генщаб реши наведнъж няколко стратегически задачи. Преди всичко беше неутрализирана мощната групировка на бойци в центъра на страната. Бяха опровергани всички странични оценки, според които нейната численост не надвишава 10 хил. души. В действителност, включително загубите в сраженията, общото количество на отблъснатите (повече от 20 хил. сражаващи се) и урегулиралите своя статут на място, стана ясно, че тук е имало не по-малко от 30 хил. бойци. Сега става ясно защо по време на цялата война сирийското командване е държало около столицата от една трета до половината от своите бойни части. Отслабването на отбраната неминуемо би довело до масиран щурм срещу Дамаск.
Затова пък сега тази заплаха е напълно отстранена и към участие в следващите операции на САА могат да бъдат включени свежи, добре подготвени и прекрасно екипирани части от разположените в Дамаск бригади на Републиканската гвардия (101-ва и 102-а), а така също на 14-та и 15-та дивизии със специално назначение (сили „Тигър”). „Стоманата на Дамаск” беше първата толкова крупна операция, осъществена на суша от изключително сирийски части. Към нея не бяха привлечени доброволци от Иран, Ирак и ливанската „Хезбола”, които бяха заети единствено с прикриване на другите участъци на фронта. Тоест, САА е в състояние самостоятелно да се заеме с възстановяването на суверенитета на страната, което има значение и за военно-дипломатическата дипломация.
Те са готови да продължат по-нататък
По понятни причини САА не разкрива плановете си за предстоящия период, посочвайки широк спектър на възможни направления на новото настъпление. Все пак логиката на войната позволява те да бъдат прогнозирани. В частност, би било разумно да се предположи, че наред с отвличащи операции в центъра на страната армията ще съсредоточи основното си внимание върху окончателното изкореняване от своята територия на забранената в Русия „Ислямска държава” (ИД). Неслучайно основна тема на международната конференция по сигурността в Москва беше борбата с ИД в Сирия.
Положението в Сирия към края на март 2018 г.
Обявявайки това за своя задача, правителствените войски ще могат и в бъдеще да избягват удари от страна на западната коалиция, която няма никакви основания за това. Това е особено важно, когато военните действия се водят в близост до основните западни бази. Във всички случаи при такъв сценарий общото положение на силите на западната коалиция ще се влошава. По всичко изглежда, че още в близките дни ще започне настъпление към гнездото на ИД в палестинския лагер Ярмук в южната част на Дамаск, където се намират до 2,5 хил. идиловци. За тази операция се подготвят формирования, създадени на базата на живеещи в Сирия палестинци (Livaa al-Kouds, PLA). Най-вероятно групировката на ИД ще предаде позициите си, при условие да бъде превозена оттам в провинция Дейр ез-Зор на западния бряг на Ефрат, където на големи пустинни пространства продължават да действат 5-7 хил. бойци. След нея обаче, натам масирано ще се насочат най-добрите съединения на САА, която по пътя си ще принуди към мир Сирийската свободна армия (ССА) в Източен Каламун.
Източен Каламун на картата на Сирия
Голяма е вероятността в крайна сметка останалите в тази част на Сирия отряди на ИД да бъдат принудени да преминат на източния бряг на Ефрат, на разположение на кюрдите и на американските войски. На същото място в перспектива ще бъдат отблъснати и 8-10 хил. идиловци от Ирак. В резултат на това пред американците и техните съюзници от Сирийските демократични сили (СДС) ще възникне перспективата за нова голяма война с ИД.
Мобилни отряди на ИД
Неслучайно президентът Тръмп внезапно заговори за възможно изтегляне на войските на САЩ от Сирия. Правителствената армия ще бъде с развързани ръце за действия в други части на страната, включително на границите с Израел и Йордания. В района на най-южната зона на примирие в провинция Дараа, Дамаск също има законен повод за намеса. В частност там, където се събират границите на Йордания, Израел и Сирия, в дълбочина на позициите на ССА остава контролиран от ИД анклав с примерно 2,5 хил. бойци. Съгласно духа и буквата на споразуменията от Астана, ССА, заедно със западните съюзници, трябваше отдавна да е приключила с него, но не го е направила. Правителствената армия, без да нарушава никакви споразумения, е в правото си да постави ултиматум: или да се започне решителна борба с ИД, или да се предостави на САА коридор за придвижване към позициите на идиловци. Не е трудно да се разбере, че в резултат Дамаск ще получи всички основания за заемане на такъв коридор, а след това и на идилския анклав. Ситуацията и тук ще се промени рязко в полза на централните власти. Към това място вече се насочва едно от най-боеспособните съединения на сирийската армия – 4-та механизирана дивизия.
Много в по-нататъшния ход на сирийската война ще зависи от поведението на Турция и Иран. Руско-турско-иранският съмит в Анкара на 4 април показа, че нивото на съгласуваност на позициите на трите страни е високо и именно те ще продиктуват окончателните условия на мира, а не западната коалиция. Въпреки че Ердоган, както и преди, отказва да признае Асад, като осъжда сепаратизма в Сирия и се съгласява с върховенството на Дамаск на цялата сирийска територия, той по същество върви към признаване. Достатъчно е да се каже, че толкова успешен изход на операцията в Източна Гута, с предотвратяване на неизбежни масови жертви, стана възможен в голяма степен благодарение на Анкара. Да не забравяме, че бойците се съгласиха да напуснат анклава само след като Турция даде съгласие да ги приеме и да гарантира сигурността им на контролираната от нея територия в Африн и Джераблус. Колкото и неприязнени (след предишната дружба) да остават отношенията между Асад и Ердоган, за последния в цялото му сирийско упражнение определящ беше и си остава кюрдският въпрос. А той не може да бъде решен изгодно за Анкара без Дамаск.
Срещата на президентите на Русия, Иран и Турция в Анкара
Своята шахматна партия в Сирия, съдейки по всичко, се готви да разиграе и Иран. САЩ до такава степен са наплашили всички с иранското военно присъствие в тази страна, че ако Иран обяви готовност за пълно изтегляне на своите доброволци, при условие че американските бази там също бъдат закрити, това би станало много силен ход. И Техеран е готов на това. Иранците не приемат активното участие в боевете на сирийска територия, поне през последните шест месеца. В Сирия Иран има нужда не от бази, а от приятелско правителство. И ако шансовете за неговото установяване при изтегляне на иранците се увеличат, защо да не си тръгнат?
Какви нови аргументи ще измисли Вашингтон, за да запази своето присъствие в Сирия, само може да се гадае. А може би изявлението на Тръмп за възможно изтегляне оттам е не просто пробен балон, а напълно узряло решение? Тогава това би помогнало за по-бързото прекратяване на страданията на сирийския народ.
Превод: Поглед.инфо