/Поглед.инфо/ Радев постъпи отговорно и държавнически, като спази конституцията и не "сподели" с Плевнелиев задълженията си за служебен кабинет. Той винаги може да разчита на мен както в Брюксел, така и у нас.

Когато нещо не отърва на политиците се оправдават с: "от Брюксел така казаха". Преди 10 г. тази мантра бе за нужни и болезнени реформи. А сега е замаскиране на решения, за да не страда рейтингът на управляващите.

Ако българите усетят повече лична и социална сигурност, перспектива за себе си и за децата си тук и сега, Нинова ще е следващият премиер, казва президентът на ПЕС

- Г-н Станишев, на 1 януари се навършиха 10 г. членство на България в ЕС. Спомняме си сълзите на радост в очите ви в онази Нова година, вие бяхте премиер. Днес, 10 г. по-късно, кажете така ли си представяхте Европа и мястото на страната ни в нея?

- За мен 1 януари 2007 г. беше много емоционален момент – кулминацията на много очаквания, надежди и на усилията на три правителства. На обединение около кауза, на национално усилие. Казах си: всичко си струваше – безсънните нощи, тежките решения, компромисите, защото това предопределяше пътя на България за поколения напред. Беше ценностен избор.

Днес съм изумен от злорадството на някои евроскептици. Видите ли, присъединихме се към общност, която се разпада, раздира се от кризи, няма пилот в самолета. Нищо в живота ни не се промени – най-бедните в Европа сме и не виждаме перспектива.

Не е вярно. Нека си представим къде щеше да е България сега, ако не беше член на ЕС. Как щеше да се справим с бежанците, в каква позиция щяхме да бъдем спрямо Турция и колко финансов ресурс трябваше да посветим на самостоятелното охраняване на границата ни? Или пък при преки чуждестранни инвестиции по-ниски от 1996 г., как щяхме да се справим без еврофондовете? ЕС е трайно във всяка българска къща – все някой член на семейството работи, или учи в Европа.

Да не подминаваме и още един факт:

Европа не е панацея за вътрешните ни проблеми

Когато нещо не отърва на политиците, оправданието е: „от Брюксел така казаха“. Но преди 10 години тази мантра се използваше, за да се провеждат нужни и болезнени реформи. Докато сега е замаскиране на решения, за да не страда рейтингът на управляващите. Наскоро видях красноречиви данни: през 2016 г. ражданията у нас са намалели до 60 000 бебета. А в края на моя мандат – през 2009 г. бяха 81 572 – най-големият брой родени деца за последните 15 години. За какво ви говори това? За личното усещане за перспектива у българите – тогава и сега. И да, в Европа и в света има кризи, но това е пряк показател за доверието в политиката на управляващите у дома.

- В последните години ЕС се промени много – атентати, бежанци, Брекзит. Къде бърка Европа и какво предстои?

- Предстоят тектонични промени, най-драматичните след Втората световна война, които ще се разгръщат през цялата 2017 г. Живеем в интересни времена, със своя динамика и тя диктува нови решения и от страна на политиците. Устремени да налагат неолиберализма като единствено решение на всички проблеми, десните в Европа поставиха под въпрос европейския проект. Както социална Европа, така и солидарността. Да не забравяме, че именно левите с ключовата роля на президента Оланд, спасихме Гърция от излизане от ЕС. Иначе щяхме да имаме още кризи – на цялостта на Съюза и на Еврозоната. Тази политика създаде пропаст между гражданите и политиците и затова се случиха явления като Тръмп.

От възможността на европейските политици да запълнят тази пропаст ще зависят двата най-важни избора през новата година – за президент във Франция и за канцлер в Германия. Изходът им ще предопредели бъдещето на Съюза.

Левицата в Европа е готова да предложи своя управленска визия и да я изпълни. Защото времето на обещанията изтече. Кризите налагат решения – бързи, навременни и смели.

- Как в Европа коментират политическата криза в България?

- Като нормална политическа ситуация – една партия е загубила изборите. Следва обикновена конституционна процедура. Няма нищо плашещо или апокалиптично в това.

- Ще се отрази ли тази криза на председателството ни?

- Ако бързо бъдат проведени предсрочните избори и се състави кабинет, България ще има съвсем легитимно председателство на Евросъюза.

Новото правителство

ще има доверие

и достатъчно време

да се впише

във всички европейски формати

Всеки опит за удължаване на живота на настоящия парламент поставя под въпрос легитимността на нашето председателство и е загуба на време.

- Правилно ли постъпи Росен Плевнелиев, като не излъчи служебно правителство, а остави кабинетът „Борисов” на власт до 22 януари?

- Това е бягство от отговорност. Не е лесно за един президент да излъчи три кабинета в мандата си. Но и конституцията, и дългът повеляват да се направи нужното в ключов момент. По този начин Плевнелиев удължи живота на сегашния кабинет.

Такъв е сценарият на десните – да изправят до стената ген. Радев още от встъпването му в длъжност. Те смятат, че като го принудят да направи служебно правителство и неговият рейтинг ще започне да спада, защото ще сподели отговорността за управлението. А ГЕРБ и реформаторите отведнъж ще престанат да са статуквото и така ще им се размине протестният вот. Не съм сигурен обаче, че сметките им са верни.

Сегашният президент напуска поста с най-нисък рейтинг на доверие, което е имала президентската институция в България от създаването ѝ досега. Оттук пътят е само нагоре, а ген. Радев може ги изненада.

- Много се спори дали Румен Радев е трябвало да приеме офертата на Плевнелиев за общ служебен кабинет. Правилни ли са първите му политически стъпки?

- „Отстъпване“ на правомощия към новоизбрания държавен глава е невъзможно. Имаме действащ президент и той е длъжен да спазва Конституцията. Представяте ли си главнокомандващият да почне да „споделя“ задълженията си? Кого ще слуша армията?

Ген. Радев показа с навременната си реакция, че ще спазва стриктно основния закон и че няма да го тълкува в посока разширяване на правомощията си. Това е отговорно държавническо поведение.

- В какви отношения сте с Радев? Представихте ли го вече на левите президенти и премиери?

- В добри работни отношения. Новоизбраният президент на България винаги може да разчита на мен, както в Европа, така и у нас. Когато встъпи в длъжност, ще го поканя на координационните срещи на левите премиери и президента Оланд, за да се чува думата на страната ни.

- Преди време демонстрирахте нова политическа култура в отношенията си с премиера Бойко Борисов. Запазихте ли диалога помежду си и днес? Той търси ли ви и за какво?

- Като президент на ПЕС имам много срещи, контакти и информация за предстоящи решения. Винаги, когато касаят България, стигат до президента, премиера и министрите, които и да са те.

С Борисов сме имали много битки,

но съм му благодарен за коректността

и проявата на политическа култура.

Той също спазва добрия тон и ме информира за взети решения.

- През 2001 г., след избора на Георги Първанов за президент, БСП тръгна нагоре. Ще се обърне ли и сега трендът за левицата с избора на Радев?

- Трендът нагоре не е резултат от едни или други президентски избори. Общото – през 2001 и сега е, че има победа и че БСП е в кондиция да предложи алтернатива.

В момента рейтингът на Корнелия Нинова е по-висок от този на БСП и тя дърпа партията нагоре. Казвам го от опит, по същия начин през 2005 г. моят рейтинг дърпаше БСП и кабинета.

Но победата на предсрочните избори няма да дойде само от инерцията на предходните или от лидерския рейтинг. Ще спечелим, ако убедим хората, че ние сме тези, които знаем накъде да поведем страната. Ако българите усетят повече лична и социална сигурност, перспектива за себе си и за децата си тук и сега, Корнелия Нинова ще е следващият премиер на страната.