/Поглед.инфо/ Китайският юан и световните финанси

Способността на една държава да влияе върху глобалната карта има четири основни компонента – финанси, енергия, култура и военни сили. В статията със заглавие Геополитиката и голямата война на нашето време1 беше разгледана основно военната ситуация, която удивително много напомня навечерието на Първа Световна Война. Точно както Германия в началото на XX Век, Китай трябва да излезе със значителни военни сили в световния океан, да избута САЩ далеч от бреговете си и да овладее всички ключови проливи, ако иска да бъде глобална сила. В противен случай, целия огромен търговски флот, както и цялата производствена сила на Пекин просто нямат смисъл, ако не са обезпечени военно.

Поради тази причина планът предвижда в скоро време Китай да има на разположение четири свръх модерни самолетоносача (с тенденцията да станат осем), разрушители тип 052D и тежки разрушители тип 055, които се нареждат сред най добрите в света. Освен това, Пекин въведе на въоръжение и започва производство на изстребители „Джей-20” пето поколение, завършва създаването на нови ракети въздух-въздух с най-голям обсег в света, разработва хиперзвукови ракети DF-21 и DF-ZF (WU-14) които превишават десет пъти скоростта на звука и ще могат да нанасят удар във всяка точка на планетата до 2020 година. Пекин също така модернизира ядрения си арсенал и подготвя използването на космоса за военни цели. С оглед на тази заплаха, както и огромната военна мощ на Русия, представена в речта на Владимир Путин на 1 Март 2018г, Доналд Тръмп увеличи значително военния бюджет на САЩ и обяви увеличение на американския флот с 30%.

Военната картина е само една част от пъзела. Другите основни колони на световната система са енергията и финансите. На 26 Март 2018г., Китай започна търговията на петрол в китайска валута. Шанхайската международна енергийна борса официално стартира търговете на петролни фючърси, деноминирани в юани. Тези договори са основният механизъм в ценообразуването на петрола. Чрез тях се фиксира цената му в момента, но за по късна дата, като представляват вид застраховка за търговците и инструмент за спекулация за спекулантите. Това представлява началото на обратно броене на краха на долара като световна валута. Основната колона на хегемонията на САЩ в света е заплашена. Ако тя падне, пада целият глобален ред.

През 1971-1973г., златния стандарт е окончателно отменен, а Саудитска Арабия, както и всички други арабски страни членки на ОПЕК се съгласяват да търгуват петрол само и единствено в американски доларисрещу американска протекция. Тъй като всяка държава се нуждае от нефт, за да има икономика, това принуждава всички страни в света да поддържат огромни доларови резерви. Скоро след това, наличието на голямо количество американски долари във всяка държава превръща тази валута в основен посредник за търговията на всичко, от цинк и желязо до части за компютри. Огромното търсене на долара за търговия извън границите на САЩ дава възможност на ФЕД да се превърне в нещо като централна банка за цялото земно кълбо. Всяка държава която иска да търгува се нуждае от американско разрешение и може да бъде изключена от световната търговия, ако Вашингтон реши. Чрез компютърни системи като SWIFT и CHIPS, американците банки имат контрол върху всеки един долар в глобално обръщение. В резултат на това, страните износителки на петрол натрупват огромни излишъци от американски долари. Сделката е, те да връщат тези долари в американската икономика под формата на закупуване на американски ценни книжа (US treasures).Всяка арабска страна, която не спазва тази сделка бива атакувана. Това се случи с Ирак когато започна да продава петрол в евро и Либия, която започна да задържа петро-долари и отказваше да закупува американски ценни книжа.

Китай, за разлика от арабските страни, не изнася, а внася петрол. През 2015 година, Пекин надмина Вашингтон като най-големия вносител на нефт в света, а до 2030 година се очаква китайската икономика да бъде два пъти по голяма от американската1. Огромният растеж и консумация на поднебесната империя предизвикват по бърза от очакването смяна на глобалната система. Пекин е наясно, че много световни икономики не желаят да натрупват големи излишъци от китайска валута, поради тази причина петро-юанът ще може да се конвертира във физическо злато на борсите в Шанхай и Хонг Конг. Идеята на новият петро-юан е да разпространи китайската валута по света. В момента, 43% от световната търговия се падат на американския долар, докато юанът има около 2%2. Това скоро ще се промени. Петролните икономики в Азия и Африка ще натрупат големи излишъци от юани, които ще могат да конвертират в злато, стоки и технологии.

Китай и Русия отдавна се обявят против доларовата хегемония. Но пускането на петролните фючърси на шанхайската борса разкри друг съюзник, който се намира в сърцето на запада. Още в първия ден на новата борса бяха сключени 63 хиляди сделки. Първата сделка се извърши между Unipec, дъщерно дружество на китайския гигант Sinopec и Shell International Eastern Trading Company, част от Royal Dutch Shell, близка до петролната империя на известни фамилии като Ротшилд и Самюъл. Основни купувачи се оказаха корпорации като Glencore, Trafigura и Freepoint Commodities, близки до лондонското сити3. За първите две открито се знае, че принадлежат към клъстъра от банкови институции, групирани около известната група Ротшилд. Базираната в Швейцария Trafigura е най-големият купувач на нефт от санкционираната руска компания Роснефт в която, освен British Petrolium, 19.5 % дял принадлежи на Glencore в съдружие с Катарския суверенен фонд. Друг важен партньор на Роснефт е Royal Dutch Shell. С други думи, оформя се кръг Русия-Китай и известни финансови групи от лондонското сити, който е против доларовата хегемония. Около този кръг гравитират други държави, като Ангола, Нигерия и Иран, които отдавна продават петрол в юани.

Добре известна е историческата конкуренция между европейските и американските банкерски фамилии, както и ролята им в двете световни войни. В навечерието на Първата световна война именно американските банкери подпомагат германската военноморска индустрия. Великобритания опитва да преговаря с Германия, за да спре германското военно корабостроене, което заплашва глобалното влияние на кралския флот. Освен това, германското икономическо чудо залива с евтини и качествени стоки всички британски колонии и дори сърцето на империята – Лондон4. След отказът на Германия да спре военното си производство, войната между двете сили е била неизбежна. Останалото е било просто повод. В навечерието на Втората световна война същите американски банкери подпомагат делото на Хитлер и бързото икономическо възстановяване на райха. Тяхната цел е била да създават противник за Великобритания докато империята се разпадне след изтощителните войни в Европа. В трагичните моменти на войната над Ла манша, американците се възползват и договарят с Лондон бъдещите промени. САЩ влиза във войната на страната на Британия и спасява Лондон от сигурна германска окупация. В замяна на това, Великобритания предава на САЩ петролната перла на империята - Саудитска Арабия. Също така британските капитали се изтеглят от САЩ, а няколко години след края на войната, англичаните започват постепенно да дават независимост на своите колонии. Америка се превръща в новата глобална империя и наследник на Великобритания. След победата над СССР, Вашингтон се превърна във властелин на света. Но в 21 Век, историята ще има продължение.

Именно конкуренцията между европейските и американските банкови групи винаги е стояла в основата на всяка голяма война. Този път ролите са разменени. Европейските финансови групи очевидно подпомагат израстването на Китай в глобална конкуренция на САЩ, а целта е промяна на световния ред, дори с цената на война. Идеята на европейският банков елит е да прекрати господството на американския долар и да раздели света на няколко валутни зони – американска доларова зона (вероятно Северна и Южна Америка), европейска зона (ЕС и еврото) и азиатска валутна зона, която ще се оглавява от китайския юан. Посредникът между тези зони ще бъдат именно банките на старият европейски капитал, който се е концентрирал в Базел, Лондон, Париж, Москва и Хонг Конг. Институцията която ще поеме тази роля вече е създадена. Това е Банката за международни разплащания (Bank for international settlements) в Базел, Швейцария. Тя представлява централната банка на централните банки, защото в нея членуват централните банки на 60 държави, сред които ФЕД на САЩ, Руската централна банка, Европейската централна банка и Народната Банка на Китай. Тази институция вероятно ще изземе ролята на ФЕД, като подобие на световна централна банка и ще определя отношенията между основните валутни зони в света. Нейната мисия е да хармонизира световната монетарна система, а в бъдеще може да представлява подобие на ООН в световните финанси. Чрез Банката за международни разплащания европейските банкови групи ще осъществят исторически реванш като си върнат глобалното влияние, защото те ще фиксират финансовите отношения между зоните, а техните банки ще бъдат посредниците в световната търговия.

Банката за международни разплащания в Базел вече подготвя международни инструменти, които да регулират финансите на света в новия финансов ред. Такива бяха Базел I, Базел II, а сега и Базел III. Последният се очаква да влезе в сила до 2022 година. Базел III ще повиши задълженията за поддържане на висока ликвидност в банковите трезори, ще повиши изискванията за собствен капитал в инвестициите и ще определи стрес тестове за по големите банкови институции. Новите стрес тестове ще гарантират оцеляването на големите банки при следваща световна финансова криза, която се очаква да бъде много по тежка от тази през 2008 година. Тези които покриват условията на Базел III ще оцелеят и ще участват във формирането на новите финанси5.

Великобритания като родината на стария европейски капитал ще запази своя паунд. Именно тези скоростни глобални промени и помощта на лондонското сити за Китай дадоха увереност на политиците в Лондон да напуснат Европейския Съюз и да предприемат опит за възстановяване на британското влияние върху бившите колонии от общия “commonwealth” (това е организация на 53 държави, повечето от които членове на бившата британска империя сред които Индия, Австралия и Южна Африка). Общият “commonwealth” би могъл да се превърне в отделна валутна зона. Това е възможност за Лондон да възстанови част от изгубеното си глобално влияние. Но амбициите на политиците в Уестминстър може да се окажат твърде големи за техните възможности.

Друга възможна зона е Евразийският съюз начело с Русия. За Владимир Путин е изключително важно в новият му мандат да укрепи руската икономика и руската валута, за да гарантира обособяването на руска валутна зона и икономическо пространство, което да действа между Азия и Европа. Който се опита да спре тази инициатива чрез военни заплахи ще претърпи военно поражение – именно това беше посланието на Путин в речта му на 1 Март 2018 година в Москва. Руският елит няма да позволи новият световен ред да се гради без Русия.

Съдбата на пространството между САЩ и Китай

С разпространението на петро-юана, американският долар започва да губи ексклузивните си права върху петролната търговия, а това означава, че е въпрос на време да изгуби доминация си върху световната търговия като цяло. Това е очевидно, когато се сравни размерът на нефто търговията с всички останали полезниизкопаеми.

Спрямо нефтo-газовият сектор, всички други стоки и енергийни продукти изглеждат незначителни, дори когато се обединят. Този енергиен ресурс е дълбоко обвързан с финансите. Стратегическото пространство върху което ще се реши цялата глобална битка за обвързаността на долара с нефта се намира в четириъгълника Турция-Израел-Саудитска Арабия-Иран.

Политиката на Доналд Тръмп в региона се състоеше в продажба на оръжие на стойност 300 млрд. долара за Рияд и създаването на „арабско НАТО”, което да започне война с Иран в недалечно бъдеще. Това щеше да гарантира победа в Сирия и изтласкването на Русия и Китай от региона. Но ситуацията значително се усложни. След катарската криза с изолацията на Доха и руската победа в Сирия, Катар окончателно премина към стратегическо сътрудничество с Иран и Турция. Планът за газова тръба от Катар към Европа, през Сирия се провали и Доха трябваше да се разбере с Иран за находището „Южен Парс”. Оформи се троен съюз Турция-Катар-Иран, подкрепен от Русия. От другата страна е стратегическото сътрудничество между Саудитска Арабия и Израел, което подкрепя кюрдите и бунтовниците в Сирия. Но позициите на Рияд са значително отслабени, а финансите на кралството са все по зле. Саудитците обмислят приватизация с цел събиране на капитал. Очаква се продажбата на 5% от държавната петролна компания Saudi Aramco IPO, както и редица други приватизационни мерки. Това означава, че Саудитска Арабия може и да не успее да купи американско оръжие за 300 млрд. долара, а арабското НАТО се проваля в зародиш. В тази ситуация американската политика е изключително колеблива. Доналд Тръмп първоначално подкрепяше изолацията на Доха и твърдо стоеше на страната на Рияд, след което смекчи позицията си. На 30 Януари 2018г., министърът на отбраната на Катар обяви във Вашингтон, че се договаря разширяване на американската военна база в емирството6, а Пентагонът отрече всички слухове, че ще се изтегли от базите си в Катар и Турция. Това е сигурен знак, че позициите на Рияд и Вашингтон се раздалечават.

Продажбата на 5% дял в Saudi Aramco IPO, също ще подейства като лакмус за саудитската политика по отношение на Пекин7. Ако китайско-руски консорциум придобие дори 5% дял от саудитската държавна компания, това ще е сигурен знак, че саудитците в недалечно бъдеще биха обмислили сериозно опцията да продават петрол в китайски юани. Единствената преграда пред тях е военната им зависимост от американско оръжие, но мощното разрастване на военно промишления комплекс на Поднебесната империя може лесно да замени американското оръжие след няколко години. На 31 Март 2018, саудитският принц Мохамед Бин Салман заяви, че очаква война с Иран до 10-15 години, ако международната общност не предприеме по строги мерки8. С други думи, принцът направи тънък намек към политиците във Вашингтон, че трябва твърдо да застанат зад кралството, ако искат дългосрочна подкрепа.

Сблъсъкът САЩ-Иран е неизбежен

Стратегически погледнато, атаката на Русия, Китай и Лондонското сити над американския петро-долар няма как да не се задълбочи в силов конфликт. Територията на този конфликт със сигурност ще се фиксира около Иран, Сирия и Израел. Война между САЩ и Иран ще гарантира дългосрочната подкрепа на Саудитска Арабия за петро-долара. Тя ще прекрати иранските петролни доставки и катарските газови доставки за Китай, което почти ще убие петро-юанът. Още повече, че отстраняването на Иран ще погребе всички китайски стремежи за сухопътния и морски „път на коприната”, който при всички положения трябва да премине през териториите на стара Персия. Военно поражение за Иран ще означава разбиване на руския южен фланг и откриване на пътя към под-съветското пространство; победа за кюрдите и осъществяване на плановете за големия Близък изток; стабилизиране на Израел и Саудитска Арабия, както и постепенно завръщане на Турция в американската орбита. С един удар САЩ ще прекрати повечето глобални амбиции на Китай и Русия. Но това със сигурност ще доведе до общ руско-китайски военен отговор, който може тотално да изхвърли САЩ от региона.

Въпросът е какви средства ще използват стратезите във Вашингтон, за да гарантират поражение за Иран. Дали чрез директна военна акция, рискувайки много по-голяма война, или чрез вътрешно етническо раздробяване? За сега можем да сме почти сигурни в едно – Доналд Тръмп няма да подпише продължаването на иранското ядрено споразумение на 12 Май 2018 г., което вероятно ще върне санкциите срещу Иран. Но колкото повече развръзката се отлага във времето, толкова повече вероятността от директен военен конфликт САЩ-Иран ще се увеличава, а моментът в който войната ще бъде неизбежна е твърде близко.

Другият голям въпрос е какви мерки ще предприеме САЩ по отношение на Китай. За сега отговорът на Доналд Тръмп се ограничава в търговска война, която изглежда ще се задълбочава. Очакваните преговори между Тръмп и северно корейският лидер Ким Чен Ун, ще покажат дали САЩ обмисля военно морска блокада в региона на жълто и китайско море. По всичко личи, че американският Президент не желае военна развръзка с големи сили като Китай и Русия, а се стреми да ограничи сблъсъкът до Сирия. Все пак компанията Cambridge Analytica, която му помогна да спечели изборите се помещава в Лондон - базата на старите европейски капитали. Но ако започне голяма война в Близкия изток, той няма да има избор.

_________________

Библиография:

https://www.reuters.com/article/us-china-oil-futures/shanghai-crude-futures-roar-into-action-as-global-merchants-dominate-trade-idUSKBN1H207T

https://www.reuters.com/article/us-china-oil-yuan-exclusive/exclusive-china-taking-first-steps-to-pay-for-oil-in-yuan-this-year-sources-idUSKBN1H51FA

Русия-Китай-Лондонското сити срещу американския долар - http://a-specto.bg/rusiya-kitaj-i-londonskoto-siti-sreshu-amerikanskiya-dolar/

China days away from killing the petrodollar - https://www.zerohedge.com/news/2018-03-21/china-days-away-killing-petrodollar

The Qatar blockade, petro yuan and coming war on Iran - https://www.rt.com/op-ed/392253-qatar-saudi-iran-gas-yuan/

Iran nuclear deal talks persist as Trump looks poised to kill it - https://www.theguardian.com/world/2018/mar/31/iran-deal-donald-trump-john-bolton-mike-pompeo

Iranian official calls MBS “delusional” after prince warns of war - https://www.aljazeera.com/news/2018/03/iranian-official-calls-mbs-delusional-prince-warns-war-180331091842645.html

Базел III - http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=9709&mode=thread&order=0&thold=0

The risk of China-Saudi Arabia partnership - https://thediplomat.com/2018/02/the-risks-of-the-china-saudi-arabia-partnership/

Russia may invest in Saudi Aramco IPO via fund with China - https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-02-14/russia-says-may-invest-in-saudi-aramco-ipo-via-fund-with-china

1 https://www.reuters.com/article/us-china-oil-futures/shanghai-crude-futures-roar-into-action-as-global-merchants-dominate-trade-idUSKBN1H207T

2 https://www.rt.com/business/408670-russia-china-ruble-yuan-dollar/

3 http://a-specto.bg/rusiya-kitaj-i-londonskoto-siti-sreshu-amerikanskiya-dolar/

4 http://pogled.info/svetoven/geopolitikata-i-golyamata-voina-na-nasheto-vreme.86393

5http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=9709&mode=thread&order=0&thold=0

6 https://www.businessinsider.com.au/qatar-al-udeid-us-air-base-middle-east-permanent-2018-1

7 https://www.bloomberg.com/news/articles/2018-02-14/russia-says-may-invest-in-saudi-aramco-ipo-via-fund-with-china

8 https://www.aljazeera.com/news/2018/03/iranian-official-calls-mbs-delusional-prince-warns-war-180331091842645.html


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели