/Поглед.инфо/ Както можеше да се очаква, постигналият решителен пробив в юридическа, а по-точно във финансовата област, Вашингтон, да го кажем с военни термини, премина към активно развитие на постигнатия успех.

Преди дни световните медии съобщиха, че по искане на САЩ канадските власти са задържали намиращата се в страната на бизнес-пътуване Мен Уанчжоу, която е финансов директор на водещата китайска корпорация „Хуавей“. Официален повод е превеждане на средства за компании в Иран, Судан и Либия, което е пряко нарушение на американските санкции срещу тези страни.

Парадоксът на ситуацията се заключва в това, че при това няма никакви преки обвинения до момента. Просто „сътрудничещата“ с органите за финансов контрол на САЩ „френска“ банка HSBC е уведомила за „подозрително“ движение на парични средства и Америка е започнала разследване.

Но всичко това сочи на явно планирана провокация, защото министерството на правосъдието на САЩ спомена за началото на следствени действия още през април тази година, докато „интересуващият американските власти период на противоправни действия“ се отнася до дейността на китайския електронен гигант от 2016 г., докато самите „нарушени санкции“ са официално въведени от Вашингтон през август (основните) и ноември (допълнителните) 2018 г.

На пръв поглед всичко прилича на опит на американските власти да обложат „Хуавей“ по същата схема, по която успяха да изръсят от другия китайски телекомуникационен гигант ЗТЕ 1,19 милиарда долара глоба. Но в действителност нещата са различни.

Китай и досега в масовите представи се смята за нещо като страна, която копира. Да – голяма, да –много богата, да –умееща да интегрира и произвежда технически интересен резултат, то все пак копираща най-новите технологически и технически открития. Но на практика в редица области страната не само, че се изравнява с лидерите, но отдавна ги е настигнала.

Преди всичко това се отнася до връзките и телекомуникациите. „Хуавей“ активно предлага на света технология за връзка 5Г, която не само задминава настоящето равнище на мобилните комуникации в Северна Америка, а фактически е готова основа за реален преход към пълна цифровизация на икономиката.

„Хуавей“ има „наглостта“ да се закрепи здраво в Канада, достигайки до равнището да обсъжда с местните власти отделно двустранно споразумение за двустранна търговия, далеч излизащо отвъд отрасъла на връзките. Санкциите са си санкции, но статистиката показва, че през първите три тримесечия на настоящата година външнотърговският оборот на КНР достига до 3,22 трилиона долара, което е с близо 10% над аналогичния период на миналата година.

Затова Вашингтон реши да тропне по масата, да постави въпроса ребром – кой е господарят тук. В края на краищата едно от условията на подписания наскоро договора USMCA, заменил по-рано действащата НАФТА, е точката за ограничаване на правото на участниците на свободна търговия с трети страни. А тук направо нарушават дисциплината.

Но в същото време е невъзможно Канада да бъде наказана. По-точно, има правни основания, но въвеждането на санкции на първо място ще се отрази лошо на собствената икономика на САЩ, а на второ място заплашва да влоши репутацията на Тръмп като триумфатор, заменил „старият и несправедлив за Америка търговски договор с нов и справедлив“. А репутацията на президента по света в сянката на приближаващите избори е нещо много важно.

Друг е въпросът, че това е направено крайно грубо. Политизираносттта и откровената тенденциозност на действията на САЩ направо струи. Китай не подкрепи американските санкции и дори не ги признава. Впрочем той не отказва пряко да ги съблюдава, в резултат на което се оказва в настоящата безизходица.

Ако в историята със ЗТЕ за запазването на търговските отношения все още се опитваха да се опитваха да се престорят, че случващото се носи чисто стопанско-правен характер, то сега и на слепия е ясно, че след като не са получили решителен отпор, САЩ няма да се спрат и ще продължат да засилват натиска. Отстъпвайки сега КНР рискува да загуби вече не само пари, но и нещо по-важно – реноме и уважение. Преди всичко пред собствения си народ, което за китайските власти е нещо значимо, защото от това зависи запазването на социалния договор в страната.

Така е, защото американските действия вече са определено от провокативен характер, а отгоре на всичко, макар и да не е толкова очевидно, Мен Уанчжоу е не само финансовия директор на компанията, но и дъщеря на основателя на „Хуавей“ Рен Чженфей, който не само, че е известен човек в Китай, но е и значим човек в управляващата партия на страната. По този начин, Вашингтон не напада само частната компания, не просто нанася удар на цялата стратегическа програма за икономическо развитие на Китай, а нанася лично удар по Комунистическата партия на Китай.

От друга страна, в момента Китай няма ефективни инструменти за натиск върху Съединените щати. Форматът на огледалните търговски санкции е изчерпан и няма повече козове „по правилата“, което поставя пред Пекин необходимостта да намери някакъв вид асиметричен отговор. Какъв ще бъде той - и е най-интересното. Дали Китай ще реагира адекватно или асиметрично - ще покажат следващите няколко седмици.

Превод: В.Сергеев