/Поглед.инфо/ Газопроводът „Северен поток“2" получи най-важния си документ. Швеция, известна с търсенето на „руски подводници“, не успя да намери аргументи да откаже разрешение за прокарването на газопровода през нейните териториални води. Сега топката е у Дания. Какво ще стане, ако тази страна започне да възпрепятства ключовия руски газопровод?

„Шведското правителство одобри изграждането на магистралния газопровод „Северен поток-2“, съобщи министърът на промишлеността и иновациите на страната Микаел Дамберг. Страната направи това без особено удоволствие. Според шведския министър, въпреки критичното отношение към строителството на газопровода, шведското правителство не успа да предотврати прокарването му. Откъде е дошло това критично отношение и защо, Дамберг не уточни. Въпреки това, не ходете на врачки - това е извинение за пред САЩ.

Процесът на получаване на разрешения за изграждането на идентичния тръбопровод „Северен поток-1“ този път е по-труден поради очевидната политическа намеса отвъд океана. „Газпром“ доскоро очакваше да получи всички необходими разрешителни през първото тримесечие на 2018 г. и да започне изграждането на газопровода, за да го завърши до края на 2019 г. Но чужденците забавят процеса.

Швеция получи молба за разрешение през есента на 2016 г., което означава, че са ѝ били нужни повече от година и половина, за да вземе решение. Не е изненадващо обаче, като се има предвид, че въпросът е разгледан от 69 шведски инстанции, които не успяха да измислят причина за неодобрение в рамките на закона. Nord Stream 2 AG непрекъснато трябваше да изпраща допълнителни материали по въпроси, които според шведската страна, са изисквали изясняване.

Швеция стана третата страна, която издава разрешение за изграждането на „Северен поток-2“. Преди такива бяха издадени от Германия и Финландия. Само Дания остава. И това е може би е най-непредсказуемата променлива в това привидно толкова просто уравнение, като се има предвид опитът на първия „Северен поток“. От Дания напълно може да се очаква неприятна изненада. Страната е на кръстопът.

Дания може да издаде разрешение в съответствие с датския закон, който се отнася до изпълнението на инфраструктурни проекти в съответствие с оценката им за екологична безопасност, технологични стандарти и т.н.“, заяви заместник-генералният директор на Националния фонд за енергийна сигурност Алексей Гривач. Това е направено навремето по отношение на „Северен поток – 1“.

"Вторият вариант е Дания да може да се възползва от измененията, приети от датския парламент (през ноември 2017 г.) и да блокира издаването на разрешителни за строеж в териториалните си води по политически причини. В Дания, за разлика от Швеция, такова законодателство съществува“, уточнява Гривач.

Дания всъщност позволи на Министерството си на външните работи да взима решения относно целесъобразността от полагане на тръбопровод през териториалните води, пренасяйки чисто екологичен въпрос на политическо равнище. Министерството на външните работи може лесно да забрани изграждането на тръба под прикритието на националната сигурност (тръбата с газ да я объркат с руски десант).

Датчаните са пред сериозен избор. „Отказът на разрешителното ще означава да се придвижим към най-близкия партньор и съсед и толкова важен член на ЕС като Германия, която подкрепя „Северен поток-2“. А издаването на разрешителното ще означава, че Дания ще се противопоставя на САЩ, които активно лобират за всички трудности пред проекта за руски газопровод“, допълни каза източникът.

Но при всички положения датчаните няма да могат да поставят кръст на газопровода „Северен поток-2“. Ще е необходимо пътят на тръбопровода да се разшири малко, нищо повече. При това алтернативен маршрут за всеки случай вече е подготвен. Той няма да минава през териториалните води на Дания, а само през нейната икономическа зона. „И тук Дания не може да направи нищо и ще трябва да работи в рамките на законодателството и да издаде това разрешително“, допълни Гривач.

"Пикотността на ситуацията е, че когато беше обсъждан проектът „Северен поток-1“, който по същество е идентичен с проекта „Северен поток – 2“, именно датските власти поискаха от компанията оператор да избере маршрута през нейните териториалните води, а не през икономическата зона, тъй като (това) причиняваше по-малко неудобства и имаше по-малко влияние върху корабоплаването“, добавя експертът по газта. Решението се очаква през следващите седмици.

Успоредно с това, последните опити да се възпрепятства изграждането на „Северен поток-2“ се извършват от Украйна, иницииращи конфискуването на активите на „Газпром“ в Европа. Засега, наистина нищо критично не се случва и това никак не влияе на проекта. В края на краищата, правителството на Русия е готово дори да разгледа въпроса за подкрепата на „Газпром“ във връзка с конфискуването на неговите активи. И ако строителството заради това по някакъв начин се окаже под заплаха, то „Газпром“ може да предприеме крайни мерки.

Превод: Поглед.инфо