/Поглед.инфо/ Можем да поздравим Петро Порошенко. Той почти спечели кастинга за ролята на изкупителна жертва за всички украински проблеми, за корупцията, за загубата на Крим, за гражданската война и така нататък. Главният негативен сигнал за Порошенко е факта, че западната преса започна активно да го критикува и започна да забелязва уличните акции на “михомайдана”. Ако така продължи и по-нататък, то си струва днешния президент на Украйна да звънне заради старата дружба на бившия си съратник от Партията на регионите и бивш президент на Украйна Янукович, да се извини и така, между другото да се поинтересува как е времето в Ростов, по колко се продава недвижимата собственост и разни такива.
Наистина, в случая с Порошенко той едва ли ще има възможност да живее в някоя къщичка около Ростов, а повече шансове има да получи сравнително комфортна килия в ростовския следствен изолатор. Разбираемо е, че това са апартаменти от по-нисък клас, отколкото за президента на Украйна, но за Порошенко опита да запази за себе си президентския дворец ще бъде съпроводен от много сериозен риск за неговия живот и за живота на роднините му. Така че килията в ростовския следствен изолатор съвсем не е лош вариант, но шоколадовия фюрер най-вроятно ще се държи в своя бункер до края.
Много лош сигнал за украинския президент е критиката от страна на Кристин Лагард. След онзи побой, при това публичен побой, който му устрои директоршата на МВФ, на Порошенко му е време да вземе мерки и да реши какво да прави. Или той отива до край в борбата си за власт – и тогава се готви да установи истинска диктатура, да изхвърли мисията на МВФ от страната и да покаже, че още има барут в барутницата като стане “украинския Мугабе”, или трябва да свали от себе си пълномощията като се опита да замени своето телце (което сигурно ще изпратят в затвора или ще убият) срещу гаранции за своето любимо семейство. Въпреки, че какви гаранции може да има в Украйна и даже на Запад. На планетата има само един лидер, чиито гаранции не се превръщат в изхвърляне при първата промяна на геополитическата обстановка. Този лидер е Владимир Путин, но отношенията на Порошенко с Путин не се подредиха.
Значи ще остане да се движи към диктатура и да продължи да се надява, че нелицензирания майдан под ръководството на Саакашвили така и няма да получи статус на официален. Между другото Порошенко сам си е виновен за това, че у западната преса се появи интерес в негова подкрепа. Той сам даде повод на ръководството на МВФ да го размажат по стената и може да вини само себе си за това, какво ще му се случи в бъдеще. До момента, когато Саакашвили успешно устрои клоунада в стила на индийската пародия на Джеймс Бонд, нещата при шоколадовия фюрер бяха горе-долу добре, но след като целия свят видя, че от силовото министерство хората са или продажни, или импотенти, или продажни имапотенти, които не могат да заловят един бягащ, не много здрав грузински връзкояд, то вероятно и във Вашингтон, и в Брюксел постепенно са започнали да мислят, че би било добре да се смени капитана на украинския отбор.
Това, че Порошенко никога в живота си няма да може да надиграе Путин беше ясно и преди това, но това, че Порошенко няма да може да създаде даже нормален репресивен апарат по американските и европейските мерки е просто признак на тотална некомпетентност. Европейците и особено американците много спокойно се отнасят към кражбите, те не очакват нищо друго от вождовете на папуасите. Американците и европейците много спокойно се отнасят към потискането на демократичните права и свободи – нали именно тези цивилизации подариха на света Хитлер и сенатора Маккарти. Те, същите, много спокойно се отнасят към лидерите-алкохолици, в края на краищата един от най-добрите лидери на западния свят – Уинстън Чърчил се е наливал така, както на Порошенко не му се е присънвало и това е истина, която не може да се прехвърли на някаква съветска пропаганда. Но това, което Запада не прощава и което презира е слабостта, а украинския президент демонстрира именно нея.
(рус.ез.)
Теперь он не воспринимается как человек, который может обеспечить хоть какую-то стабильность на Украине, а скорее воспринимается как человек, на которого можно списать буквально все. Кристин Лагард спишет лично на Порошенко провал экономических и антикоррупционных реформ на Украине. Файнэншл Таймс, Рейтерс и AFP уже написали, что Порошенко виноват в том коррупционном бардаке, который творится на Украине. Аналитическая служба "Стратфор", известная под прозвищем "гражданское ЦРУ", уже написала материал что Порошенко обижает тысячи "мирных протестующих", которые требуют его импичмента.
Последний шанс украинского президента заключается в том, чтобы воспользоваться молчанием официальных лиц в Вашингтоне и Брюсселе. У него еще есть окно возможностей чтобы доказать, что провал, который произошел на прошлой неделе - это была досадная случайность и мелкая ошибка, и что на самом деле он вполне дееспособный вождь для племени политических людоедов, которое сейчас заняло место украинской политической элиты. Техничный арест Саакашвили - хорошее начало, но этого катастрофически мало. Ему надо Саакашвили осудить, посадить и не дать сторонникам импичмента сорвать суд и освободить галстукоеда. Если Порошенко не будет действовать достаточно решительно, то его ждет судьба Януковича, а Саакашвили ждет судьба Тимошенко. То есть Порошенко снесут, Саакашвили освободят, но власти никакой не дадут, а президентское и премьерское кресло разыграют между собой Тимошенко, Аваков, Яценюк и Коломойский. Народу при этом скажут, что новый майдан и импичмент - это путь в Европу и к богатой жизни без коррупции. Может кто-то и поверит, только смена власти никак не остановит, а скорее ускорит распад Украины. Гетману или гетманьше которая придет к власти после Порошенко вполне может достаться только маленький огрызок того, что когда-то было Украин