/Поглед.инфо/ Три докладчика от ООН изпратиха до правителството на Латвия писмо, в което изразяват загриженост, че властите на тази страна изкореняват образованието на руски език. Това не е първият случай, когато международните инстанции се опитват да защитят правата на живеещите в Прибалтика руснаци. Защо тази борба толкова рядко достига до успех.

За първи път докладчиците на ООН по въпросите на малцинствата Фернан де Варен, по свободата на словото Дейвид Кей и по правото на образование Кумба Боли Бари се обърнаха към властите на Латвия още на 6 януари тази година. На 28 март министърът на външните работи на Латвия Едгарс Ринкевичс им изпрати отговор, в който се твърди,че провежданата от Латвия „реформа на образованието” (предвиждаща окончателното преминаване на училищата на националните малцинства на латвийски език) „съответства на международните задължения на държавата”.

Този отговор не удовлетвори Варен, Кей и Бари. Те изпратиха до властите на Латвия второ писмо, в което пише, че „забраната за използване на езиците на националните малцинства в училище и на изпитите, нарушава правата на представителите им на достойно образование”. А утвърдената тази година в Латвия забрана за преподаване на други езици дори в частните университети „нарушава автономията на частните учебни заведения и може да направи образованието за нелатвийците значително по-недостъпно”.

Докладчиците напомниха, че през 1992 г. Латвия приема Международния пакт за гражданските и политическите права. Член 27 на Пакта гласи: „В тези страни, където съществуват етнически, религиозни и езикови малцинства, на лицата, принадлежащи към такива малцинства, не може да им бъде отказано правото съвместно с другите членове на същата група да използват своята култура, да изповядват своята религия и да изпълняват нейните обреди, а също така да използват родния език”.

Юристът от Латвийския комитет по правата на човека Александър Кузмин пояснява, че тази есен ЛКПЧ е изпратил доклад до експертите на ООН по правата на човека. Според Кузмин „загрижеността, която изразяват докладчиците на ООН е вече немалко, преведено от дипломатически език”.

Юристът се опитва да говори със сдържан оптимизъм „Докладчиците искат от властите на Латвия подробна информация за защитата на езиковите права на малцинствата в образованието – не само в университетите, но и в училищата. Те призовават, ако има нарушения на правата на човека, виновните да бъдат привлечени от отговорност”.

През октомври Съветът на Европа (СЕ) също изрази критика към Латвия за политиката, провеждана от тази държава към 35% от нейното население. В частност профилният комитет на СЕ разкритикува редица инициативи, насочени към налагането на латинския език. Такива инициативи, според Съвета на Европа ограничават силно правата на лицата, които са част от националните малцинства. На критика се подлагат и ограничените избирателни права на латвийските неграждани на местните избори.

Авторите на документа от СЕ констатират, че „държавните органи не жалят усилия, за да осигурят доминирането на латвийския език във всички сфери на обществения живот. Практически във всички професии се предприемат все по-строги езикови искания, което оказва негативно влияние върху лицата, чийто роден език не е латвийския”.

Но все пак има съмнения, че тази „загриженост” ще прерасне в някакви реални последствия. Има сума примери за това.

„Защитник” със среден пръст в джоба

Например, в края на август своето заключение по Латвия публикува и Комисията на ООН по ликвидирането на расовата дискриминация. Там изразиха притеснения от езиковите норми в новия закон за образованието, а също така и на това, че в Латвия все още има 200 хил. руски неграждани.

Но правителството на Латвия се позовава на това, че в течение на няколко десетилетия републиката е била „незаконно окупирана” от Съветския съюз. Поради това, както твърдят латвийските власти, потомците на „окупантите” не могат да разчитат на автоматично получаване на гражданство. „В условията на глобализация Латвия е единственото място на света, където може да бъде гарантирано съществуването и развитието на латвийския език и следователно и корените на нацията”, подчертават в правителството.

„Амнести интернешънъл” също критикува балтийските държави. Така в доклада си от 2016 г. се отбелязва, че представителите на националните малцинства, живеещи в Естония, са поставени в неравностойно положение по отношение на „титулярното” население - в резултат на което те са изложени на повишен риск от безработица.

Заслужава да се отбележи, че покойният холандски политик Макс ван дер Стоел, който тогава беше Върховният комисар на ОССЕ за националните малцинства, постави традицията на фиктивни и демонстративни критики към балтийските страни през 90-те години. Той критикува Латвия и Естония както за изкореняването на руския език, така и по въпроса за негражданите. Тогава местните руснаци говореха ентусиазирано за Ван дер Стоел, като го смятаха за основен защитник пред лошите етнократични режими.

Неприятната истина се разкри след смъртта на холандеца, когато естонският президент Томас Хендрик Илвес позволи тя да се промъкне в едно интервю за това как точно е създадена институцията на негражданите. „Сега се говори на някои места , видите ли, че сме имали категорията „награждани”. Всъщност ние получихме тази категория от ОССЕ и Макс ван дер Стоел през 1992 г .: „Нуждаете се от категория хора, които имат повече права от чужденцита”. Беше признато, че ще имаме специални изисквания за гражданство. И сега те ни обвиняват, че сме приели съвет от ОССЕ! Това просто не е сериозно. Сега ОССЕ мълчи. Трябва ли да вземем сериозно това, което казват хората, подкрепено от Министерството на външните работи на една добре позната държава (прозрачен намек за Русия - коментар „Взгляд”)? Определено не!”, подчертава Илвес в интервю за латвийското списание „Ригас Лайкс”.

Между другото, рускоезичните активисти от балтийските държави се опитваха усилено да привлекат вниманието на американските официални среди по въпроса за негражданите, наивно вярвайки, че те не са запознати с проблема. „Когато Съветският съюз лиши от гражданство един Солженицин, целият демократичен свят бе възмутен. Когато Латвия (като и съседната Естония) лиши стотици хиляди граждани от такова, за съжаление Западът остана мълчалив. Но ние вярваме, че е дошло времето за американските политици да кажат: „Сега всички сме граждани на Латвия!”, чете се на едно от писмата, изпратени на адреса на висшите американски длъжностни лица.

Унищожението на руските фамилии

Отделно илюстриране на истинското отношение на международните структури към проблемите на руските жители на балтийските държави е историята на тяхната борба за връщане на родните си имена и фамилии. През 2007 г. Европейският съд по правата на човека прие иска на латвийски гражданин, психотерапевт, водач на движението „Върнете ни имената!”Руслан Панкратов.

Същността на иска: въз основа на латвийското законодателство имената и фамилните имена са включени в граматичната система на латвийски език. В резултат на това всички имена и фамилни имена от нелатвийски произход са изкривени и губят първоначалната си форма. Например, Руслан Панкратов стана Русланс Панкратовс. И не само формата, но и смисъла често се изкривява.

В границата на Латвия имената сега се четат: Шишкин – Сискинс, Пишкин – Пискинс, Шчукин – Сукинс. Имената Елена – Джелене, Юлия – Джулиджа. Забранени са и трябва да се премахнат от имената и фамилиите сдвоените съгласни: bb, cc, dd, ff, gg, hh, kk, pp, ss, tt, vv, zz, комбинациите от съгласни.

Делото се разглежда в продължение на много години, докато през март 2016 г. ЕСПЧ постанови: „В състава на съдия Дан Спилман (Люксембург) и с участието на докладчика от латвийската страна съдът реши да обяви жалбата за неприемлива. Това решение е окончателно и не може да бъде обжалвано нито пред съда (включително Горна инстанция), нито пред друг съдебен орган."

Но през декември 2010 г. Комитетът на ООН по правата на човека направи съвсем друго решение в случая „Райхман срещу Латвия!” Бившият съпредседател на Латвийския комитет по правата на човека Леонид Райхман поиска разрешение да използва името и фамилията си в официални документи, без да завършват с „c”. Аргументите на Райхман бяха признати за честни и задължаваха Латвия не само да отстрани нарушенията срещу него, но и да предприеме необходимите мерки, така че такива случаи да не се повтарят в бъдеще. Но ЕСПЧ отказа да се присъедини към това становище.

„Това е грубо заплюване от страна на ЕСПЧ! В края на краищата латвийските власти не могат да се противопоставят на нищо конкретно, разбираемо, законно приписано. Особено след решението на Комитета по правата на човека на ООН през 2010 г.”, вюзмущава се Панкратов

Така живее руската Латвия с изкривени имена и фамилии.

Лицемерието на Европа

В началото на 2018 г. председателят на руската Латвийска общност Владимир Соколов изпрати писма до ръководителите на Европейския парламент и Европейската комисия, където разказа подробно за положението с националните малцинства в страната. Десет месеца по-късно той получи отговор, подписан от ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който се оказа обичайно извинение.

Отначало Юнкер многословно отговаря, че защитата на правата на малцинствата са една от основните ценности на ЕС, а след това прибавя: „Но ЕК няма върховенство по отношение на малцинствата, особено по въпросите, отнасящи се до признаването на статута на малцинствата, автономията или контрола на правителствата по използването на регионалните езици и езиците на малцинствата”.

Юнкер добавя, че в съответствие с член 165 от Договора за дейностите на ЕС държавите-членки имат възможност да определят съдържанието на самото обучение и организацията на своите образователни системи, включително и избора на езика на обучение.

След този отговор Соколов пише до генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд. „В наскоро публикувания Трети доклад за Латвия на Консултативния комитет на Рамковата конвенция за защитата на националните малцинства пише за плановете да се намалят пропорциите на преподаване на езиците на националните малцинства до 20 от учебните часове седмично и разрешение да се използва езикът на националните малцинства единствено в предмета роден език и при усвояването на етнокултурното съдържание в 10-12 клас, което предизвиква загриженост.

През февруари 2018 г., когато този доклад беше подготвен, споменатите планове станаха закон. Измененията в законите за образованието бяха взети произволно, без подходяща консултация с малцинствата, като чисто политическо решение без опори в сериозни доказателства.

От името на рускоговорящото малцинство в Латвия искам да изразя загрижеността си относно забраната на двуезичното училищно образование за националните малцинства в държавните и частните училища, особено що се отнася до руския език на обучение, като най-използваният език на националните малцинства в Латвия. Това решение е стъпка към отричането на демокрацията и правата на човека в Европа”, заяви шефът на Латвийската руска общност, който се опитва да стигне до европейския бюрократ в Страсбург.

Няма съмнение обаче, че това писмо ще се окаже още едно послание „до дядо на село”...

Превод: В.Сергеев