/Поглед.инфо/ Отношенията между Турция и Запада стремително се влошават. В края на миналата седмица стана известно, че по време на учение на НАТО в Норвегия са били използвани лицата на Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган в качеството на условно означен враг на алианса. В отговор на провокацията турският президент Ердоган изтегли своите войски от учението и заяви, че с такива действия за никакъв съюз не може да става дума.
Медиите, близки до управляващата Партия на справедливостта и развитието, обявиха НАТО за враждебна организация и заплаха за националната сигурност на Турция. "Наши военни източници споделят, че инцидентът не е рутинна грешка, а НАТО започва да представлява открита заплаха за нашата страна", пише проправителственият вестник Yeni Şafak. Председателят на опозиционната Партия на националното действие Девлет Бахчели подчерта, че няма да "настъпи краят на света", ако Турция излезе от НАТО, а подобно послание дойде и от самата президентска канцелария. В понеделник, 20 ноември, главният съветник на президента Ердоган – Ибрахим Калин, предложи Анкара да преразгледа своите отношения с НАТО.
Водещи турски и международни експерти отбелязват, че доверието между Анкара и неформалния лидер на алианса – Вашингтон, приближава нулеви стойности. Негативното отношение на САЩ към Турция бе предизвикано от нежеланието на Реджеп Ердоган да следва плътно американската стратегия спрямо Сирия и Близкия изток. Скоро след това избухнаха протестите в парка "Гези" на площад "Таксим". От своя страна, те охладиха симпатиите на турския управляващ елит към Вашингтон, а след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през лятото на 2016 г. турско-американските отношения достигнаха до точка на замръзване. Турското държавно ръководство недвусмислено обвини САЩ, че стоят зад опита за сваляне на президента от власт и започна на още по-висок глас да говори за нуждата от преформатиране на традиционните съюзи. За Анкара разпадането на Сирия и Ирак, появата на тяхно място на радикална фундаменталистка квазидържава (ИДИЛ) и на кюрдска република са процеси, които пряко или косвено са поддържани от Вашингтон. По думите на Ердоган подкрепата за сирийските кюрди от Америка не съответства на съюзническите отношения на двете страни в рамките на НАТО.
В отговор на така създалата се криза в отношенията със САЩ и НАТО, Турция започна да търси съдействието на Русия. Анкара подкрепи редица руски инициативи в Близкия изток и Кавказ и показа, че не се солидаризира с политиката на алианса в двата региона. Сътрудничеството между Русия и Турция в енергийната сфера достигна нови измерения, а паралелно с това паднаха всякакви табута във военната област. Една от главните причини за днешните разногласия между Вашингтон и Анкара е покупката на руската система за противовъздушна отбрана С-400. Това, което е най-важно за комплекса С-400 е, че той е оперативно несъвместим със системите на НАТО. За разлика от западните образци, руската зенитно-ракетна система разпознава летателните апарати на страните от НАТО като чужди. Това означава, че С-400 на практика може да защити Турция основно от самолети на НАТО. Закупуването на руските комплекси е особено важно събитие от военно-политическа гледна точка. За Москва то не просто означава раздробяване на насочения срещу нея южен фланг на НАТО, но и създава определени възможности за пробив на турския пазар на оръжие, който традиционно се счита за доминиран от Запада. "Днес наблюдаваме много сложен процес, който в крайна сметка е възможно да доведе до това Турция да напусне НАТО. Но не бих казал, че това ще стане още утре", резюмира картината Юрий Мавашев, ръководител на руския Център за изучаване на съвременна Турция.
Прогнозите, че Анкара ще напусне НАТО вероятно ще трябва да почакат. Турция в последните месеци залага на двойствена политика по отношение на алианса – участие в политическия формат и изтегляне от насоченото срещу Русия военно направление. НАТО остава важен съюз за турската външна политика. Участието в политическия формат на алианса позволява на Анкара да играе значима роля в европейската система за сигурност и особено по отношение на Балканите, където страната е особено активна. Турция има сериозни позиции в босненската криза и в конфликта в Косово, а освен това чрез участието си в НАТО не позволява да бъде изолирана в спора с Гърция. За наблюдателите е очевидно, че днес Турция не разполага с нужния потенциал за изход от доминирания от САЩ военен съюз, както и за провеждане на собствена отбранителна политика. Както пише турският вестник Akşam, "Ердоган разчита да използва Москва като коз в отношенията с Вашингтон и обратно". Всичко това обаче на практика означава, че Анкара скъсва с десетилетната политика на сляпо следване на американските стратегически замисли и провежда все по-самостоятелен външнополитически курс. В тази сложна ситуация е напълно възможно напрежението между Турция и САЩ да ескалира дотолкова, че членството на Турция в НАТО да бъде преразгледано.