/Поглед.инфо/ Не се шегувам и не бъркам. В деня на пристигането на Ангела Меркел на преговорите с Владимир Путин Евросъюзът активира законодателство, блокиращо действието на негова територия на американските санкции срещу Иран. Освен това националните правителства на страните от ЕС получиха възможност да компенсират щетите върху своите компании, в случай че пострадат от прякото действие на американските санкции или от тяхното непряко (върху техните делови партньори“.
Това означава, че Евросъюзът, който балансира на границата на икономическата война със САЩ не просто избра конфронтация, но и допълни икономическия конфликт с политическо противостоене. За САЩ отказът на Европа да се присъедини към антииранските санкции е преди всичко политически шамар. Отказ да се признае правото на Вашингтон еднолично да определя политиката на Запада. Но ако САЩ повече не са признавани от ЕС като неоспорим авторитет, това значи, че те повече не са световен хегемон.
По-рано Вашингтон все още можеше да твърди, че срещу него се изправят единствено „ревизионистичните държави“ като Русия и Китай, които мечтаят да разрушат близкия до сърцето на всеки цивилизован човек глобален ред. Сега Европа се изпрати срещу най-принципната американска инициатива за всички последните години.„
Няма как в ЕС да не разбират какво правят. Но нито европейската бюрокрацията, нито французите, нито останалите европейци нямаше да си позволят подобна волност, ако не бяха уверени в категоричната позиция на Германия, която е финансово-икономическа основа на ЕС. Европа без Германия означава дори по-малко от ОНД без Русия.
Тоест САЩ си имат работа с германски метеж и във Вашингтон разбират това. Освен това там разбират, че контролът над ЕС може да се възстанови единствено, ако метежът бъде оперативно потушен. Иначе международната тежест на САЩ ще започне да пада катастрофално, и никакви самолетоносачни ударни съединения няма да помогнат. Дори флегматичните естонци ще започнат да се замислят за промяна. Какво да говорим за другите.
Така, заминавайки за Сочи, Меркел знаеше, че Германия се е лишила от своя основен съюзник на Запад. Освен това САЩ станаха за Берлин враждебна сила, която ще се опитва да променя германската политика на всяка цена. Германия ще може да противостои на натиска на Вашингтон, единствено опирайки се на Русия. Тя няма друг вариант. Сама няма да издържи. ЕС е твърде крехко образувание. Повече на света няма държава, която да бъде достатъчно силна и самодостатъчна във военен, политически, икономически и финансов план, за да протегне ръка на помощ за Германия. Единствено Русия.
Затова не е странно, че Ангела Меркел на практика напълно подкрепи позицията на Русия по Сирия. Канцлерът не възрази дори на предложението на Путин ЕС (повече приличаше на изискване) да участва във възстановяването на Сирия.
Повече от конструктивна се оказа и позицията на Меркел по украинския въпрос. Честно казано канцлерът отдавна и явно се обременяваше от своите взаимоотношения с украинския президент. Тя се срещаше с него без удоволствие, стара се да прави това колкото се може по-рядко и което е най-важното – отдавна прекрати практиката за съвместни изказвания в пресата. След преговорите Порошенко сам разказваше на журналистите за своите „успехи“. По-късно (след ден-два) офисът на канцлера или МВнР на Германия уточняваха информацията, превръщайки виртуалните успехи в реални провали.„
Не е странно, че в хода на сочинската среща Меркел особено енергично защитаваше минския формат, който в Украйна усилено се опитва да го погребе специалният представител на Държавния департамент Курт Волкър. Това е единственият лост за пряко въздействие по Киев, наличен на Германия. Освен това именно в рамките на Минск Берлин лесно може да координира своята позиция с Русия. Париж изначално играе спомагателна функция. За него украинската криза е твърде далеч, не обещава никакви дивиденти, но и не носи особена опасност.
Ако преди половин-една година можеше да говорим за сближаването на позициите на Москва и Берлин по въпроса за Минските споразумения, то сега можем да констатираме, че позициите са на практика идентични.
Интерес представлява също така изказването на Меркел по въпроса за разполагането в Донбас на миротворци на ООН. Тя заяви за готовността си да работи по този въпрос съвместно с Русия. Нито Украйна, чийто поглед на проблема рядко констатира с нормите и принципите на международното право, нито САЩ, които усилено лобират украинската позиция в ООН, не са включени от канцлера в кръга държави, с които Берлин е готов да работи. Между другото Меркел е опитен и внимателен политик, тя винаги внимателно подбира думите в своите речи и не бърза да отговаря на въпросите по време на пресконференции, старателно формулирайки позицията си. Тя не е забравила и не се е объркала. Тя заяви това, което и както искаше да каже.
Накрая, въпреки непрекъснатия натиск на САЩ, Меркел за пореден път заяви, че „Северен поток-2“, трябва да бъде достроен. Путин ѝ обеща да остави транзита през Украйна. Но такива обещания са звучали и по-рано. Те винаги се обезценяваха от това, че никой, никога не е назовавал обема на този потенциален транзит, а единственият път озвучена още миналата година от Милер цифра от 10-15 милиарда кубометра е неприкрито издевателство над Украйна, защото фиксираният обем е един път и половина – два пъти по-нисък от необходимото за рентабилна работа на украинската газово-транспортна система. Тоест Киев в такъв случай не само, че нищо няма да заработи от транзита, но и ще понесе загуби.
Този път Путин допълнително обезцени обещанието да запази транзита през Украйна. Той не само стандартно не посочи обема на възможния транзит, но и съобщи, че ще го запази в случай, че новото транзитно споразумение се окаже изгодно за всички стопански субекти. Тоест Украйна трябва да направи на Русия предложение, по-изгодно от „Северен поток-2“. Канцлерът не възрази.
А и как ще възразява, след като направи избора си още преди посещението. Иначе нямаше в деня на срещата да има заявление на ЕС по Иран. Отсечените глави не плачат за косите си. Германия без съмнение изгодно плати за руската поддръжка с интересите на докарващата на Берлин единствено проблеми и предизвикваща раздразнение украинска власт. Такъв е животът. Такива са правилата на играта и Меркел ги следва безпристрастно и без гняв. Нека губещият плаче. Нейната задача е Германия да не загуби.
Превод: Поглед.инфо