/Поглед.инфо/ Преди посещението на президента на Франция в Санкт Петербург Марин Льо Пен, която отстъпи пред Еманюел Макрон в борбата за поста ръководител на републиката, го призова да помисли за сближаване с Русия. При това обосновавайки необходимостта от едва ли не съюзнически отношения Льо Пен не даваше исторически примери, а показваше нежелано за Франция бъдеще.

В четвъртък Владимир Путин ще приеме в Санкт Петербург Еманюел Макрон, пристигнал в Русия на ответно посещение. Както и преди година във Франция, беседването е в дворец, този път вместо Версайския – Константиновския. Френският президент пристига дни след германския канцлер и в много важен за Европа момент.

Натискът на САЩ върху Европа достига критични маси – всеки в Стария свят разбира, че отстъпките на Вашингтон по „иранската сделка“ се невъзможни. Макрон засега се опитва да измисли вариант, при който ще успее да се отърве с малко кръв, макар и да се знае, че в Москва ще му се наложи да чуе от Путин немалко шеговити подмятания по повод френската самостоятелност.

А тя в момента преминава през изпитание – ако при санкциите срещу Русия Париж бе принуден да се прегъне пред Вашингтон, то отстъпките по иранска тема ще доведат до дългосрочно дискредитиране на целия европейски политически елит. Но Франсоа Оланд нямаше сериозни амбиции, така че позорът с „Мистралите“ той не си го сложи на сърце, докато Макрон има такива, затова просто така няма да отстъпи пред натиска на Тръмп.

Впрочем, обсъждането на границите на самостоятелността на Европа може би ще бъде основната тема в разговора между Путин и Макрон, или в крайна сметка за избора на път, който в момента се прави от западния съсед на Русия. В каква ситуация иска да се окаже единна Европа в средносрочна перспектива, в какъв свят иска да живее тя?

Нейните отношения с Русия са само производни от отговора на този въпрос. И във Франция основната част от политическата гласа разбира, че Европа трябва да се освободи от зависимостта си, без това тя ще загуби и себе си, и своето влияние.

Друг е въпросът, че не всички озвучават това толкова откровено, колкото Марин Льо Пен лидерът на „Национален фронт“. Макрон, претендиращ за ролята на политически лидер на Евросъюза, по време на скорошното си посещение в САЩ говори за привързаността към атлантическия избор, а сега в Санкт Петербург той навярно ще акцентира на повишената роля на Европа, на общоевропейските интереси, на важността на взаимодействието на Русия. Разбираемо е, че Макрон иска и да подобри френско-руските отношения, и да прихване от Германия европейското лидерство, и да запази близките връзки със САЩ – всичкото това наведнъж. Но сега Франция се намира в неизгодно положение, което ще я доведе и нея, и единна Европа към нерадостно бъдеще. Именно за това напомни в сряда и Марин Льо Пен.

Говорейки за предстоящото посещение в Русия на Макрон, Льо Пен заяви, че „би ѝ се искало той да се вслуша в здравия разум и да помисли за сближаване с Русия. Тя е велика нация и ние съвършено нямаме интерес да имаме враждебни отношение с нея“. Наричайки Русия един от ключовите играчи в борбата срещу ислямистите, Льо Пен призова „във връзка с това с нея да се поддържат укрепени съюзнически отношения“.

„Голяма грешка е да се следва исканата от САЩ и НАТО студена война срещу Русия и така тласкайки я към обятията на Китай, което ще създаде риск от възникването на мощна сила, пред която само ще ни остане да плачем“.

Льо Пен постоянно повтаря, че Франция трябва да бъде заедно с Русия, но в обясненията за опасността от студена война се появяват нови нотки. Те не са нови за западните аналитици, но се използват рядко от политическите класи.

Предупреждението на Льо Пен е, че конфронтацията на Запада с Русия ще я тласне към съюз с Китай, от което в последствие Европа ще страда. Само по себе си това пророчество на Льо Пен може да се смята за банално – обединените усилия на Москва и Пекин са най-страшния сценарий за САЩ. При това Америка прави всичко, за да провали руско-китайските отношения.

Друг е въпросът, че Москва и Пекин щяха да се с сближат и без американски натиск спрямо всеки от тях, защото един към друг ги тласкат общите интереси по прекрояването на международния ред, тоест деконструкцията на „света по американски“. Но натискът на САЩ, разбира се, само укрепва Русия и Китай в осъзнаването, че направения от тях избор е правилен и че трябва да се сближават дори още повече.

Разбират ли в САЩ, че натиска върху Русия и Китай само приближава във времето края на глобалното лидерство? Хора като Кисинджър, без съмнение, осъзнават това, но възниква усещането, че вече на никого не е по силите да промени траекторията на движение на Америка.

И сега вече не само САЩ виждат за себе си заплахата от руско-китайския алианс. Европа също разбира в колко неизгодно положение ще се окаже. ЕС потенциално е конкурент на САЩ, но за да стане такъв в геополитически мащаб, той трябва първо да се освободи от американски контрол. Но междувременно как ще може да си позволи освобождение изпод атлантическата ръка? Може да е и късно вече със съвместни усилия със САЩ Европа да задмине евразийския гигант. С който вече няма да може да се конкурира.

Не става дума просто за съюза между Русия и Китай. Става дума за това, което може да израсте на основата на Евразийския съюз и проекта „Нов път на коприната“, обхващащ, както е известно, на първо място страните от Азия. Въз основата на икономическото сближение, подкрепено от геополитическото сътрудничество в рамките на ШОС, в евразийските пространства наистина може да възникне сила, на чийто фон Европа да се загуби. Русия, Китай, Индия, Иран, Турция, Пакистан и страните от Югоизточна Азия от Виетнам до Малайзия.

Преместването на центъра на тежест на света към Тихия океан и така се случва, но с консолидация около центъра на Евразия за половината човечество възниква съвършено нова карта на света. В която Европа наистина ще може само да плаче и да си спомня тези няколко века, в които е властелин на света и център на вселената.

Превод: Поглед.инфо