/Поглед.инфо/ „Миролюбивото общество“, Западът и Изтокът и изобщо цялата „почтена публика“ са замрели в очакване. Скоро Тръмп ще се срещне с Путин. И тази среща трябва да изясни много неща. В това число и въпроса за степента на адекватност на екстравагантния американски ръководител. Засега, съдейки по изказванията на съветниците на Тръмп, те както и преди, са далеч от реалността.
Например, скоро в Москва се проведе среща между съветника на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън с президента Путин. След срещата Болтън обяви пред представителите на медиите, че на предстоящата среща между Путин и Тръмп може да се обсъди извеждането на войските на Иран от Сирия и да се постигне договореност по този въпрос. Той също подчерта, че „е възможно да се сключи споразумение с Русия“, а също, че „стратегическият проблем“ сега не е Башар Асад, а именно Иран.
Да, Иран на първо място, настоява Болтън, е най-важното от всичко. Другият важен проблем, Украйна, според американския представител може да почака. Освен това тук САЩ засега не виждат как могат да обърнат ситуацията в своя полза. Обсъждайки украинската криза, говори Болтън, страните са достигнали до разбиране, че възгледите им по този въпрос са диаметрално противоположни и площадка за компромис тук все още отсъства. Тоест ще се говори единствено за това, което е изгодно на нас. А вашата загриженост си я оставете за себе си.
Накратко казано, класиката в жанра: шерифът не се интересува от проблемите на индианците…
При това Болтън призова американските съюзници „да не припадат“ от перспективите на срещата между Тръмп и Путин. Тип, не се нервирайте, господа, ние нямаме намерение да отстъпваме нищо на руснаците. Просто ще се срещнем и разберем как могат да бъдат заблудени за пореден път. Именно така! Болтън заяви: „Основният смисъл за провеждането на двустранната среща между Тръмп и Путин е такъв: нека обсъдят въпросите и видят къде може да има пространство за прогрес и къде изобщо няма такова пространство… Да видим какво ще се случи, когато се видят. Има ги всички възможности за провеждане на по-мащабни преговори по оказване на помощ за извеждането на войските на Иран от Сирия и връщането им обратно в тяхната родина, което би било голяма крачка напред…“
В заключение обичайно немногословния Болтън незнайно защо побърза да обяви, че за разлика от украинския въпрос, Вашингтон има основания да очаква „прогрес“ в позициите на Москва по отношение на Иран.
Така ли е? Готова ли е Русия да изпълни американските желания? Дали Путин ще играе заедно с Тръмп в иранска посока?
Едва ли. Да започнем с това, че няма редовни ирански войски на територията на Сирия. Има военни съветници, има отряди шиитски доброволци. Но за САЩ терминът „ирански войски“ се разбира много широко. За тях частите на „Хизбулла“, отрядите на шиитите от Ирак, Афганистан и местното опълчение – всичко това са „войски на Иран“. Раздразнението на Вашингтон е разбираемо: именно тези части се отличават в Сирия с най-висок боен дух и навици, те са най-боеспособните съюзници на Дамаск и Москва.
А на нас защо ни е да вадим кестените от огъня за Чичко Сам? Иран е най-важен партньор за Русия в антитерористичните операции в Сирия. Иран е основното препятствие пред Вашингтон в Близкия изток. Може би именно затова още по време на избирателната кампания Доналд Тръмп заплаши да „изравни с водната повърхност“ съдовете на Иран близо до корабите на САЩ в Персийския залив. Освен това той постоянно, макар и без доказателства, говореше, че именно Техеран е основният дестабилизиращ фактор и основен спонсор на международния тероризъм.
Изхождайки от изложеното по-горе не е трудно да се предположи каква именно „сделка“ има намерение на сключи Тръмп с Кремъл: Русия трябва да спечели „дружбата“ със САЩ, предавайки своите съюзници и партньори в Близкия изток. Тоест мъгливи обещания от Вашингтон в замяна на новата система за глобалната сигурност, чиито контури започват да се изясняват, в това число във все по-тясното взаимодействие на Русия, Иран и Турция. Едва ли Путин ще го устрои толкова неравноценен обмен!
А обявяваното от Тръмп сътрудничество с Русия в борбата срещу терористите в Сирия предполага не друго, а лесно и изящно преместване на САЩ от лагера на губещите в лагера на печелещите. За наша сметка, разбира се! При това е очевидно, че в такава комбинация за Иран, допринесъл силно в борбата срещу терористите в Сирия и Ирак, място просто няма да остане. Както и за руско-иранската дружба и сътрудничество. Вече сме преминавали през подобно нещо, когато Съветският съюз, а след това и Русия се разплащаха за „членството в клуба на цивилизованите и демократични държави“, предавайки всичките си съюзници. И как иначе! Нали на цивилизованият приятел на САЩ не му подхожда да бъде в една компания с изолираните страни, противниците на напредналия и просветен Вашингтон. Изглежда, че със своите обещания Тръмп отново разчита да подбуди Кремъл към нещо подобно, прекрасно разбирайки, че в случай на успех на тази комбинация, позициите на Русия ще бъдат значително отслабени по целия свят.
Но този път има всички основания да се надяваме, че този номер няма да мине!
Москва и Техеран днес имат твърде много общи интереси. И общи врагове впрочем. При това, макар и по много въпроси целите и подходите ни могат съществено да се различава т от тези на Техеран, е очевидно, че игнорирайки интересите на Иран не е възможно да се установи устойчив мир в Близкия изток. Освен това всеки опит на Русия да подкрепи американско-израелските искания и амбиции би бил приет от народите на този стратегически важен регион като пряко предателство, необратимо би подкопал нашите позиции в Близкия изток и би занулил всички руски постижения в региона, постигнати за толкова висока цена.
Не става господа! Както се казва, търсете глупаците в огледалото.
Ние сме руснаци, с нас е бог! Господи, благослови!
Превод: Поглед.инфо