/Поглед.инфо/ Статията Базел-3: Революция, която отново никой не забеляза съдържа като цяло правилен анализ на приключването на процеса по прилагането на разпоредбите на Третата част на Базелското споразумение (Базел III), разработена от Базелския комитет за банков надзор.
Основната идея в статията на икономиста Александър Халдей е фундаменталната промяна в статуса на златото във финансовата система, причислено към първата категория в структурата на пасивите на банките, тоест приравнено в това качество с парите. По този повод у мен възникнаха няколко съображения.
Както всеки знае, споразуменията от Бретън Уудс от 1944 г. твърдят, че основата на валутните разплащания в световната икономика е връзката на определена национална валута с долара, който от своя страна е обвързан със златото. Преди това „златният стандарт“ е универсален еквивалент, който дава възможност за конвертиране на всяка валута, независимо от страната, в която са отпечатани хартиените пари. Доларът е твърдо приравнен на цената на унцията ($ 35), което беше осигурено от обема на американските златни резерви, т.е. играеше роля, всъщност, на пряк еквивалент на златото. През 1971 г. тази система се срина и твърдата връзка между долара и златото бе премахната, след което, както доларът, така и цената на златото, се определяха от пазара, а валутният курс се основаваше на плаващ валутен курс, основан на конвертирането към долара (за удобство). Ако в системата на Бретън Уудс доларът е световната резервна валута заради твърдия фиксиран курс към долара, сега той остава сам по себе си, което позволява на САЩ да отпечатат толкова пари, колкото им е необходимо за тяхната икономика, докато другите страни могат да играят само по правилата на САЩ.
Въпросът, който трябва да се зададе, е: защо всички държави приемат хегемонията на долара след изоставянето на системата от Бретън Уудс, т.е. когато фиксирането на златото е премахнато? За да разберем това, трябва да се обърнем към по-ранен етап - периода на Великата депресия в Съединените щати, когато, изглежда, падането на американската икономика бе неизбежно. Както знаем, Рузвелт успява да го избегне с помощта на Новия курс, който възприема кейнсианския модел, където на държавата се дава водещата роля за преодоляване на кризата. И трите страни, които изиграха водеща роля в глобалната икономика през ХХ век - Рузвелтовите САЩ, Хитлеристка Германия и Сталински СССР - в някакъв момент през 30-те години имаха икономически сходни структури с господстващия фактор на държавата - кейнсианството, националсоциализмът и сталинската индустриализация се различават единствено в нюансите - това са различни форми на държавния капитализъм с план, регулиране и определяне на стратегически цели. Когато беше решено да се направи отказа от Новия курс, повечето американски икономисти предсказваха повторение на Голямата депресия и неизбежен нов срив. Това не се случи. Защо? Защото започна Втората световна война и държавните поръчки за военната индустрия замениха кейнсианската държавност. В Германия и СССР картината остана същата, но, за разлика от тях, Съединените щати се намират далеч от фронтовете, унищожили населението, включително и икономиката на европейските народи. В края на Втората световна война бяха подписани споразуменията от Бретън Уудс, които затвърдиха успехите на американската икономика и нейната водеща роля в капиталистическия лагер, възникнал в резултат на войната. Светът обаче беше ново изпитание за САЩ. Държавните поръчки трябваше да бъдат премахнати и следователно настъпването на Великата депресия-2, отложена поради войната, отново изглеждаше неизбежна. През 1947 г. икономистите предричаха как ще започне тази депресия. Тя отново не се състоя. И сега защо? Защото същата година беше обявена „Студената война”. И отново заваляха държавните поръчки заповед за отбрана, т.е. отново държавата става двигател на икономиката. Но икономиката като цяло все още остана обвързана със златния еквивалент, тоест, в контекста на проверима инстанция, който позволява нейния растеж да бъде свързан с нещо реално.
Краят на Бретън-Уудската системата отново постави американската икономика в опасност, защото свободният валутен курс и свободната цена на златото поставиха САЩ на равна нога с други страни и съответно релативизираха тяхното ръководство, правейки го зависима от успеха на действията в конкурентна среда. Между другото, Базелският комитет за банков надзор възникна точно в този период, когато Бретън Ууд се срина. След края на Бретън-Уудската система, както пише А. Халдей: „Златото се счита за резерв от трета категория за всички банки, от централната до търговската, където резервите са предимно в долари и американски облигации.“ Той също така смята, че златото като универсален еквивалент е изтласкало петрола, чиято категория е значително по-висока. Петролният фактор наистина се е увеличил драстично, което прави Близкия изток един от най-богатите райони в петрола, територия на интензивна геополитическа игра в контекста на Студената война.
Силата на долара обаче бе осигурена в пост-Бретън-Уудската система не със собствените петролни резерви в Съединените щати, които бяха предимно запечатани, а от успеха на американския контрол над режимите на Близкия изток - преди всичко във васалната Саудитска Арабия. Това не би било достатъчно, защото петролът не може да даде абсолютно предимство за осигуряване на статута на световната резервна валута за долара. Какво е основанието за това? Само силата на американската военна машина, която продължи да играе ролята на „спасителната държава” след отпадането на Новия курс и по време на Студената война. Доларът бе осигурен не само от изчисленията на Федералния резерв и от печатарската машина, но и от спецификата на американското стратегическо господство в глобален мащаб. Тоест доларът не е свързан със златото, не с петрола, не с американската икономика, а с американския военно-промишлен комплекс. Който не е съгласен с това, се оказва военен противник на САЩ. Структурата е следната: първо, военно-промишленият комплекс на САЩ, един вид „Дълбока държава”, след това Федералният резерв и едва след това доларите, петрола и всичко останало. СССР се опита да организира алтернативен модел в рамките на СИВ, но веднага щом се включи в играта, предложена от Съединените щати при техни условия, се срина. Не става въпрос за изоставаща икономика, а за глобалната архитектура на световната власт: ако се съгласим дори и на нещо с долара, ние ставаме заложници на американската военна сила. Доларът е токсичен, защото е директен инструмент на американското - 1) военно, 2) политическо и едва след това 3) икономическо - господство.
Следва: между златния стандарт, Бретън-Уудската система (с фиксираната му цена за тройунция в долари) и след Бреттън Ууд - до Базел I, т.е. до първото решение на Базелския комитет за банков надзор, прието през 1988 г., както и точно преди окончателния срив на СССР, може да се проследят скоковете на дезинкарнацията на богатството. Специално на златото. Доларът, свързан със златото, е малко по-малко конкретен, това е само обещание за злато. Доларът след 1971 г. не е дори обещание за злато, а просто обещание, зад което се извисява единствено американската военна мощ.
През 80-те години започва процесът на по-нататъшна виртуализация на богатството - развитието на финансовите пазари, както и на дериватите, хедж фондовете, „портфейлните инвестиции”, фючърсите и т.н., което прави самите хартиени пари (кеш) един вид анахронизъм.
В отговор на това се появи 2004 г. Базел -2, като определя нови правила за по-строго банково отчитане и разширяване на правомощията на регулатора, тъй като виртуализацията на икономиката увеличава нивото на риска.
Постепенно транзакциите се преместват в сферата на Интернет, пикът на който е появата на криптовалутите и блок-чейн система. Изглежда, че тази промяна ще сложи край на еднополюсната глобализация с господството на САЩ и долара, като се разчита на военната мощ на „Дълбоката” и ще позволи преминаването към произволни емисии, свързани само с пазарните процеси в мрежата, които изобщо не са обвързани с еквивалент – от тук „майнингът” и т.н. Този процес продължава логиката на глобализацията, състояща се в прехода от еднополюсен свят към безполюсен свят и към създаване в близко бъдеще на световно правителство, един свят, цифрова демокрация и глобална либерална империя, интегрирана в единна мрежа - с изкуствен интелект като асистент, а след това и като доминант.
И в такава ситуация се случва Базел III. Как трябва да се разбира това? Дали А. Халдей е прав, когато нарича окончателното изпълнение на решенията на Базел III на 29 март 2019 г. по промяна на категоризирането на злато от трета към първа, най-истинска революция?
Разбира се, пълната оценка на стойността на златото в банковите пасиви все още не се е върнала към Бретън Уудс и още повече към златния стандарт. Но ... наподобява нещо такова. Ако приемем, че това е само намек за такова движение, това само по себе си вече е истинска революция - и освен това консервативна революция. Необходимо е да се вземе предвид контекстът, в който е взето това решение. Няколко фундаментално важни сили - Китай, Русия и Иран (като минимум) - са решени да бъдат многополюсни. Ако златото се превърне в пълноправен банков пасив, който е строг еквивалент на самите пари, тогава какво сега пречи на всеки да „влезе в златото“? Веднага възниква наивен въпрос: кой има повече злато? Няма никакво значение. Ако се търгува на пазара, винаги можете да го купите, независимо колко струва. За разлика от долара, златото не принадлежи на никого, а за разлика от криптовалутите, то е палпабилистично, то може да бъде проверено от процедурите на офлайн технологиите. Доларът също нямаше да принадлежи на никого, независимо дали се основаваше на петрола или нещо друго, което се търгува, ако не бе американската военна машина. Засега. Но при връщането към златото - ще се търгува. Няма цена само за това, което определя цената. Всичко останало има цена, макар и голяма, но има. Съединените щати по отношение на златния еквивалент няма да могат да откажат да продадат оръжията си - включително и най-модерните, освен ако не бъде провъзгласен социализъм или национал-социализъм. При всеки друг случай всичко се купува. Но социализмът и национал-социализмът в САЩ са друга история в момента, впрочем, напълно възможна, което ни кара да погледнем на Тръмп по друг начин – Базел-3 ни сменя оптиката.
В този случай „Довиждане!” на криптовалутата като епифеномен на пост-еднополюсната глобализация. Ако я привържем към златото, тогава историческото ѝ значение ще изчезне и ще се превърне в допълнителен финансов инструмент заедно с другите. „Блокчейнът” може да бъде полезен сам по себе си, за да увеличи прозрачността на транзакциите и контрола, но губи функциите на пълна автономност на мрежовите транзакции.