/Поглед.инфо/ Макар и между настоящето противостоене между Русия и Запада и Студената война от миналото могат да се начертаят определени паралели, то по-скоро напомня на годините преди Първата световна война, пише Матс Ларсон за Expressen. Според журналиста, за разлика от Студената война сега няма борба между идеологиите, а повечето конфликти, както и в навечерието на Първата световна война, са предизвикани, преди всичко, от сблъсъка между националните интереси.
„Още има много хора, които помнят Студената война и лошите отношения между САЩ и СССР. И тази седмица се оказа богата на заглавия, които може би са заимствани от тази епоха“, пише Матс Ларсон за Expressen.
В Балтийско море руският флот проведе учения недалеч от шведска и литовска територия, за пореден път демонстрирайки силата си. Междувременно в рамките на огледалния отговор на действията на САЩ Москва изгони 60 американски дипломати, а руският постоянен представител в ООН заяви, че Лондон „си играе с огъня“, след като Великобритания обвини Москва за роля в покушението срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал.
„Мнозина сочат, че отношенията между Русия и Запада не са били толкова хладни от времето на Студената война. А някои смятат, че Студената война се е върнала и в случая наистина може да се начертаят някакви паралели“, отбелязва журналистът.
Но между Студената война и настоящето противостоене има и съществени различия. Тогава борба помежду си водят две идеологии, зад които стоят две свръхдържави – САЩ и СССР. И двете се стремят собствената им политическа система да обхване целия свят.
Този конфликт се разрешава през 1989-1991 г. с падането на Берлинската стена и разпадането на СССР. Разбира се, остава и Китай, но той не цели разпространяването та комунизма по целия свят. При това днешният Китай има достатъчно опосредствано отношение към социализма, ако не се смята монопола на властта на Комунистическата партия на Китай.
„Мащабната идеологическа борба, в крайна сметка засега е приключила. Това, което виждаме сега по-скоро прилича на света от 1910 г., а не от 1960“,убеден е авторът.
Тогава също има глобална световна държава – Великобритания (днес е САЩ) и други силни страни в стадий на разцвет и упадък. Сега светът отново е влязъл в епоха, в която балът се води от националните интереси. Затова и страните отново рискуват да влязат в конфликт помежду си, изхождайки от геополитически причини.
Според Ларсон, Русия не цели да разпространява „путинизъм“ по целия свят. Кремъл се стреми да осигури своите национални интереси, преди всичко в близката си чужбина. „Тя все още изпитва фантомни болки от съветски времена“, отбелязва журналистът.
Освен това Путин се старае да „отслаби“ западната либералнодемократична система, в която вижда заплаха. Русия не играе по правилата на Запада и през последните години неведнъж е осъществявала „провокации“.
Според Ларсон, такова поведение не е необичайно за нея. В много отношения именно заради това Великобритания трябва да реагира остро на покушението на Скрипал, особено ако се отчете, че употребата на невропаралитичен газ като оръжие се отличава силно от това, което е било рано. „Западът чувства, че руските провокации ще продължават и нарастват, ако не се направи нищо“, смята Ларсон.
По време на Студената война, отбелязва шведският журналист, също има критични ситуации, но страните винаги съблюдават някои негласни правила, които никой не нарушават: противниците се познават добре един-друг.Настоящето положение е значително по-неустойчиво и това се отнася както за отношенията между Русия и Запада, така и за отношенията между Китай и САЩ.
Макар между Русия и Германия от 30-те години често да се провеждат паралели, в случая е значително по-полезно да се спомни за развитието на събитията преди Първата световна война, когато покушението върху члена на кайзерското семейство води до нарастваща заплаха и в крайна сметка до конфликт, отнел около 20 милиона човешки животи.
В навечерието на Първата световна война Кристофър Кларк пише отлична книга, озаглавена „Лунатици“, където се говори за това, че властимащите са се оказали слепи и не могат да предвидят последствията от своите постъпки.
„Сред живите вече няма никой, който да си спомня за този конфликт или за това как започва той. Остава само да се надяваме, че властимащите няма да заспят отново зад волана“, обобщава Матс Ларсон.
Превод: Поглед.инфо