/Поглед.инфо/ Непрекъснато, а и с все по-големи детайли и в дълбочина, светът научава какво всъщност се случи в Турция във фаталната нощ на 15 юли. Жокерите в тестето са три - Неуспешен опит за преврат; смазан метеж; или по-кратко и натурално - просто един обикновен пуч. Нека всеки сам да прецени и да избере. Вероятно надали ще разберем докрай какво точно стана и продължава да се развива в югоизточната ни съседка от средата на юли. Както и да си отговорим на сакралния въпрос - „Кой"? Или даже по-точно и разбираемо от близкото ни минало: „Кой - кого"?

Вече има обаче достатъчно факти за по-фин, за хирургически разрез и прочит. И то точно по отношение  на генезиса и продължаващото бурно развитие на събитията. Включително и с отчитане на последния атентат от 21 август, при който загинаха над 50 души при кюрдска сватба в провинция Газиантеп в Югоизточен Анадол. Който даде основание на турския министър по европейските въпроси и главен преговарящ на страната с ЕС Йомер Челик панически да опровергава твърденията, че югоизточната ни съседка е на прага на гражданска война. А с това Анкара за пореден път да размахва пръст на Запада, в смисъл такъв, че подобни оценки са „ безотговорни" и „фриволни"?

Именно заради това сме длъжни ВЕДНАГА да направим опит за  поглед зад Завесата. За да не стане след това прекалено късно, гузно и позорно. Всъщност целта е да разберем какво точно се случва, или НИ СЕ ПРЕДСТАВЯ, А И НАЛАГА, ЧЕ СТАВА на терен  в Турция.

Има най-малко ТРИ ракурса. Поне засега, да не изключваме априори да се появят и нови аспекти.

Първо. ПРИЧИНИТЕ  И ГЕНЕЗИСЪТ ЗА ПУЧА. Защо едни ислямисти скачат срещу други техни събратя и то точно  в идейно-религиозния спектър.

Второ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА МЕТЕЖА В КОРНТАПРЕВРАТ. Понеже непрекъснато се появяват все по-нови маркери в това отношение. 

Трето. ПРЕДИМСТВАТА ОТ КОНТРОЛИРАНИЯ ОПИТ ЗА ПРЕВРАТ. Как те практически се консумират и оползотворяват в югоизточната ни съседка?

Да започнем от ПЪРВОТО НИВО - защо турският президент Реджеп Тайип Ердоган се разграничи и опълчи остро срещу своя съидейник, религиозния проповедник Фетуллах Гюлен. Къде е заровено кучето? Тези дни шумно бе отбелязана 15-та годишнина от създаването на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, станала година и три месеца по-късно еднолично управляваща и определяща и до днес дневния ред в Турция.

Ето, тази дата е идеалната отправна точка. Защото тогава Ердоган се отърсва от  религиозното и идейно „опекунство" и с летящ старт навлиза в държавното управление.

Последва период на позициониране и позиционна война, някъде докъм 2013-та, когато се случи Турското горещо лято. Спомняте си, спонтанните протести в цялата страна в подкрепа на каузата за парка „Гези" на площад „Таксим" в Истанбул. Тогава турската цветна революция не успя, но в края на годината - декември 2013-та, избухна невероятният, гигантският корупционен скандал. В който беше замесено най-близкото обкръжение на Ердоган, цялото правителство. Четирима министри бяха принудени да подадат оставки, само и само тогавашният турски премиер да оцелее. Наложи се и брутална разправа с прокурорите и полицаите, позволили си да разследват  новия „султан", а събраните от тях безспорни доказателства, видео и аудио записи, набързо бяха унищожени.

Точно тук позиционната война премина във фронтален сблъсък.  Има ли по-подходящ повод старите идейни съмишленици да употребях по целесъобразност, като се обявят публично за врагове? Разбира се, че не. И веднага да им се лепне етикетът, че са „Паралелна държавна структура" (ПДС). Която, видите ли, мъти водата на Ердоган. Нещо като баснята за агнето, което стои по-надолу по реката, но въпреки това мъти водата на застаналия по-негоре по течението вълк!

Последва август 2014-та, тогава Ердоган стана президент. Вече две години обаче той е с орязани правомощия, с предимно протоколно-представителни функции. А това не е по неговия натюрел и вкус. Не му пасва и приляга. Ето защо в продължение на последните две години основната тема в Турция е смяната на формата на държавно управление - преминаването от парламентарна в президентска република.

 Всъщност това бе персоналната задача № 1, поставена на предишния премиер Ахмет Давутоглу. Понеже на управляващата ПСР ни е достигат точно 13 депутати, за да е в състояние да инициира референдум за промяна на конституцията. Фаталното числото 13 не е особено голямо на фона на целия състав на турския Меджлис - 550 народни представители, това е малко над 2%. Но Ахмет Давутоглу не успя да мотивира поне 13 опозиционни депутати за да подкрепят щенията на Ердоган и през май се наложи безславно да напусне премиерския пост, въпреки присъщата му „стратегическа дълбочина".

Замени го транспортният министър Бинали Йълдъръм, но и той нещо „зацикли" по въпроса. И точно в условията на „цугцванг" се появи като манна небесна, като Дар божи (по-точно - на Аллах) - пучът от 15 юли. Който даде повод на Ердоган да обвини в тероризъм бившия си идеен съмишленик и „брат по верско оръжие" Фетхуллах Гюлен. И да допълни определението за неговите последователи като „Терористична организация на гюленистите/Паралелна държавна структура" („ФЕТО/ПСС").  А с това самият Ердоган да стане безапелационно № 1 - не само Президент, не единствено съвременен Султан, но и истински Аятолах.

Само че в правото - в международното, а и във вътрешното, едноличните твърдения винаги са голословни. Понеже със същите, а дори и с помощта на по-силни и издържани  аргументи, Гюлен например може да обвини Ердоган в тероризъм, и то в държавен тероризъм. Нека и това да не се забравя и пренебрегва.

Тоест, ако трябва да обобщим, за да си направим поуките и фиксираме нашето отношение, въпросната  ФЕТО/ПСС категорично не е терористична организация. Докато не бъде припозната и приета като такава от международна организация (например ООН), от група държави или коалиции (ЕС, НАТО и т.н.), от отделни държави, след отчитане на техния национален интерес и сигурност. Които отделни държави обаче, преди това задължително ще се съобразят със становището на авторитетни международни организации и водещите коалиции в света.

Веднага да преминем към ВТОРОТО НИВО - ДИЛЕМАТА  МЕТЕЖ,  ИЛИ КОНТРАПРЕВРАТ? Везните все повече наклоняват към второто. Ето само няколко жокера, които ни се сервират на час по лъжичка, нека всеки сам да прецени:

 - Изключването в нощта на пуча на електрозахранването към военни поделения и бази от страна на местните кметове. Вместо това да се извършва обратното - от военните към ключовите държавни и правителствени институции, за да се парализира централното, а и местното ръководство.;

 - Блокирането с тежки строителни машини и каменни блокове на изходите на казармени райони. По този начин местните власти (кметовете на ПСР) не са позволявали на военните да изкарат бойната техника. Т.е. освен списъците за арести на противници на Ердоган, неговите кметови и партийни лидери на местно ниво са имали предварителна подготовка и  конкретни планове за блокиране на най-важните военни обекти.;

 - Постоянно тиражираните сърцераздирателни истории и гигантска манипулация на общественото мнение със сълзливи откровения за сцени и диалози от нощта на пуча. На първо място свързани, естествено с Президента-Султан и вече Аятолах -   Ердоган, а как иначе? Те непрекъснато излизат все нови, нещо като безкраен латиноамерикански (по-точно - турски) сериал. Вече официално се готви и заснемането на филм, или даже на цяла поредица от филми. В които например, една от сценките вероятно ще бъде следната: Преди да се качи на хеликоптер в курорта Мармарис, Ердоган пита с решителен глас двама пилоти: „Кажете ми, ама мъжки, Вие на чия страна сте?. А те веднага му отговорят в хор, пак със същата мъжка решителност: „С вас сме, и то до края на света. Ако загинем, ще загинем заедно.". Край на сериала. Следват сълзи и сополи.;

 - На следващо място -  сагата с началника на Генералния щаб и висшето военно ръководство. Защото  така и не ни стана ясно какво точно се е случило с тях. Казват ни, че те бил отвлечени, ама незнайно къде. А след това били освободено - ама незнайно как и от кого. А накрая излизат откровения, че им било предложено да ги срещнат с Фетхуллах Гюлен. Ама къде, защо и как - пак не става ясно. Обаче, по всичко изглежда, че разиграваният сценарии е направен само и само за да хване дикиш. Звучна турска дума, нали?

 - Черешката на тортата са последните признания, че всъщност още в началото плановете на „метежниците" са били разкрити от неназован засега турски генерал. Именно той „изпял" всичко на властите и очевидно последвалото е по-скоро нещо като контролирана игра на котка с мишка. Много е поучително и назидателно - знаете, котката никога не бърза да се саморазправи с мишката. Иска да я види преди това как се е парализирала от страх и храни някакви наивни и глупаве очаквания за милост.

Завършекът е третото ниво - ПРЕДИМСТВА И ОБЛАГИ ОТ КОНТРОЛИРАНИЯ ОПИТ ЗА ПРЕВРАТ. Това е черешката на тортата

Казано директно и без увъртане - индулгенцията на пуча за изчистване на стресиращи и много грозни петна в най-новата история на Турция. Нещо като химическо чистене. Схемата е проста. За пучисти се набеждават и залавят лица, замесени в очевидните негативни и сенчести страни на турската демокрация.

 Например, поне осем жандармеристи, които имат отношение към показното убийство на турският журналист от арменски произход Хрант Динк. Спомняте си, той беше брутално разстрелян през януари 2007-ма посред бял ден в центъра на Истанбул пред редакцията на неговия вестник „Агос".

По същия начин бяха обвинени и заловени и свалилите руския бомбардировач Су-24 турски военни пилоти. Значително по-приемлива цена за размразяване на отношенията с Москва, вместо унизително да ги предават на Русия. Умно, нали?

Последва арест и на главния прокурор, както и на двама съдии по мега делото „Ергенекон" срещу действащи и запасни турски генерали и адмирали. Голяма част от тях в последствие бяха оправдани. Между другото във въпросния главен прокурор намерили еднодоларова банкнота.  Което в съвременна Турция е достатъчно основание, за да те тикнат в зандана. Следва смях на поразия...

Сега вече силно трябва да се чудим, дали нещо подобно няма да бъде измислено и скалъпено и по отношение на замесените в не по-малко бруталното убийство през февруари 2006 г. на католическия свещеник Андреа Санторо. Това стана вътре в  църквата „Санта Мария" в черноморския град Трабзон, който е една от крепостите на турските националисти. Очакваме новини по темата...

Вероятно ще се появят и други въпросителни и изумяващи моменти. Историята ни учи, че има „мегдан" за невероятна изобретателност, безочливост и наглост, когато си притиснат до ъгъла. И когато си изкачил и трите стъпала по веригата Президент - Султан - Аятолах. За да рекетираш, размахваш пръст и заплашваш целия свят за „болежки", които са си вътрешно твои. Но така е по-лесно, непрекъснато да провиждаш външни сили, пъклени замисли, враждебност, неразбиране и т.н. и т.н.

Време е, да се събудим и да видим, а и да покажем на Анкара, че и Ердоган, и Гюлен, са местно турско производство - Made in Turkey. На оригинален турски език-  Türk Malı. Нека сами да си оправят бакиите, които са забъркали. А не да се зъбят и рекетират наляво и надясно, на Изток и на Запад. Още повече, че точно ние се намираме най-близко и сме им на мушка. Какво да се прави, няма как да избягаме от географията...

 

Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели