/Поглед.инфо/ Похвалата, с която Владимир Путин удостои Ким Чен Ун, е съвсем заслужена – корейският лидер действително излиза победител от противопоставянето със САЩ. Той постигна това, което отговаря на националните интереси на страната му – и сега остана само да фиксира тази победа.

Путин не хвали често лидерите на други страни – нещо повече, той за пръв път отбелязва някой, с когото не се познава лично. Но лидерът на Северна Корея, маршал Ким Чен Ун беше удостоен от коментара на Путин съвсем навреме – не защото в понеделник навършва 35 години (или 36 – ако тръгнем от по-късната версия на биографията му), а защото тази седмица стана преломна в корейската криза, която вече година се намира в центъра на вниманието на целия свят.

Във вторник се състояха първите контакти на високо ниво между двете Кореи – срещата на министрите на границата стана първата крачка към деескалацията на напрежението. Ситуацията нагорещи Тръмп – по-точно неговата реакция срещу ракетните и ядрените изпитания, които Пхенян провеждаше през 2017 година.

Цяла година Вашингтон заплашва да сложи нещата в ред с КНДР по всякакъв начин, чак до военен, а санкциите срещу КНДР бях ожесточени – със съгласието на Русия и Китай, които призоваха при това и американците, и корейците да седнат на масата за преговори. Администрацията на Тръмп ту гръмко се отказваше, изхождайки в това число и от вътрешнополитически съображения, ту също толкова гръмко се съгласяваше. И ето, най-накрая, междукорейската среща стана първата крачка в тази посока – Сеул отмени насрочените към времето на приближаващата се Олимпиада съвместни със САЩ военни маневри, което позволи на Пхенян да обяви, че изпраща своя делегация на Игрите и да организира среща на министри в Пханмунджом.

Сега всички говорят за надежди на преговорите – Тръмп си приписва като заслуга самия факт на съгласието на Ким за среща с южнокорейците. Ето колко полезна се оказа политиката на ожесточаване на санкциите и страшния тон, замълчавайки за това, че главната причина за съгласието на КНДР е, че беше изпълнено главното им искане: отказ от американско-корейските маневри. Китайският лидер Си Цзинпин в разговор по телефона с президента на Южна Корея говори за това, че Пекин твърдо се обявява за подобряване на отношенията, за помирение и сътрудничество между Южна Корея и КНДР. А Владимир Путин на срещата с редакторите на средствата за масова информация в четвъртък дава висока оценка (това е съветски вестникарски шаблон, но тук той действително е уместен) на корейския лидер:

Аз мисля, че господин Ким Чен Ун безусловно спечели тази партия. Той реши своята стратегическа задача: има ядрен заряд, има ракета с глобален обсег – до 13 хиляди километра, която може да достигне до всяка точка на земното кълбо, във всеки случай – до всяка точка от територията на вероятния му противник. Сега е заинтересован да изчисти, заглади и успокои ситуацията. Той е абсолютно грамотен и вече зрял политик“.

Действително Ким Чен Ун спечели – но не защото надигра два пъти по-възрастния от него Тръмп, а защото не игра. За президента на САЩ засилването на напрежението около корейската ядрена програма беше само начин на спечели точки на други места: в хода на стратегическата игра с Китай и в операциите по създаване в САЩ на собствения му имидж на твърд ръководител.

За никаква война с Ким Тръмп не е мислел сериозно, макар че правеше с всички сили вид, че в краен случай е готов и на това. Но за Ким размяната на любезности и противопоставянето с Тръмп не беше игра, а въпрос на живот и смърт – не неговия лично, а на държавата и на народа.

(рус.ез.)

Можно смеяться над таким объяснением – но чтобы осознать его реальность, достаточно просто поставить себя на место руководителя страны, которая 67 лет назад была разбомблена США, а теперь столкнулась с их же беспрецедентным давлением. Страны, которая по большому счету может рассчитывать только на себя – хотя понятно было, что Китай и Россия категорически против нападения на нее, все же Ким вел абсолютно самостоятельную политику. Боролся за свою страну – и выиграл. Что и отметил Путин, добавив, что урегулирование кризиса возможно только в том случае, если Пхеньяну будут гарантирована безопасность.

«Но надо исходить из реалий... действовать крайне аккуратно, и если ставить перед собой труднорешаемую задачу по денуклеаризации Корейского полуострова, то делать это только через диалог и через переговоры. Как бы сложно это ни казалось, это в конечном итоге возможно, если все участники этого процесса, в том числе и северокорейцы, убедятся и будут уверены, что их безопасность может быть гарантирована и без ядерного оружия».

Путин не сказал, кто может гарантировать безопасность КНДР – но и так понятно, что это могут быть только три великие державы: Китай, Россия и США. Причем США в первую очередь – ведь именно их боится (и совершенно оправданно) Северная Корея, именно против них и был создан чучхейский ракетно-ядерный щит. Гарантии ненападения со стороны США и заключение ими мирного договора с КНДР – вот лучший и единственный способ решения порожденной американцами «корейской проблемы».

Путин знает это лучше всех мировых лидеров – ведь «корейский вопрос» был, по сути, первым международным кризисом, с которым он столкнулся, став президентом России – в июле 2000 года, всего два месяца спустя после инаугурации, он посетил Пхеньян, чтобы обсудить уже тогда зашедшую в тупик ядерную проблему. Тогда у КНДР еще не было ни атомной бомбы, ни межконтинентальных ракет – все это она создала в последующие годы, отвечая на постоянно висевшую над ней американскую угрозу.

Тогда в Стране утренней свежести Путин вел переговоры с Ким Чен Иром, отцом нынешнего лидера – а Ким Чен Ын еще учился в школе (по некоторым данным, в швейцарской). Но сейчас, за шесть лет у власти, Ким экстерном сдал экзамен на то, чтобы считаться одним из самых сильных мировых лидеров. С которым придется считаться – а со временем и встречаться – всем игрокам высшей геополитической лиги.