/Поглед.инфо/ Последните заявления на Доналд Тръмп предизвикаха у мнозина толкова силно объркване, че все по-силно звучат гласовете на тези, които призовават президента да бъде лишен от възможността да пише постове в „Туитър“. Това е повече от неразумно, нали американският президент и без това има много малко инструменти в борбата за власт.
Президентът на САЩ, наскоро написал, че Русия трябва да се приготви за удар по Сирия с американски ракети, отстъпи след това крачка назад.
„Никога не съм говорил, кога ще се случи атаката в Сирия. Може би много скоро или изобщо не скоро. При всеки случай, САЩ, под моето ръководство, продължиха огромната работа по избавянето на региона от „Ислямска държава“ – Къде ни е нашето „Благодарим Америка?“
Крачката назад, която направи Тръмп в сирийската криза, предизвика въздишка на облекчение за изплашените и тези, които се правеха на уплашени. Но призивите да „се прибере телефона от Тръмп, за да не може да пише в Туитър“, са неразумни. Трябва да се разбере, че американският президент и така е лишен от голяма част от възможностите на своите предшественици.
Той се намира в обсада и неговият „Туитър“ е едва ли не основно оръжие за защита и нападение, неговата медия. При това Тръмп воюва не с Путин, а с американския елит, с неговите телевизионни канали и вестници. Путин е човекът, с който не само иска да се разбере, но и с когото иска да се сравнява.
Да, Тръмп иска да го смятат за толкова як, колкото и Путин, т.е. за президента на САЩ е важно да има същата репутация за световната общност, която има (при това в немалка степен благодарение на демонизацията на западната преса) Владимир Путин.
В резултат на смесването на всички тези мотивации ние имаме турбулентна световна обстановка, на която най-правилно реагира човекът, който наистина е нещо като кумир за Тръмп – Владимир Путин. В сряда, когато много от т.нар. специалисти по САЩ, напълно сериозно обсъждаха „полуделия Тръмп“ и „високата вероятност за удар по руските войски в Сирия“, президентът Путин мълча.
Защото върховният главнокомандващ прекрасно разбира какво движи Тръмп. Не случайно едва ли не първите думи, казани в началото на първата среща с Тръмп, бяха шеговит въпрос – „те ли те обиждат?“. В този момент президентът на Русия показа с пръст американските журналисти. По този начин Путин искаше да покаже на новия си познат, че разбира в какви тежки условия му се налага да работи.
И този момент се случва в началото на юли миналата година в Хамбург. Тогава Тръмп бе президент на по-малко от половин година. Сега, девет месеца по-късно, Тръмп вече е отбил почти трета от своя президентски мандат и в това време по него продължава да се стреля отвсякъде. Не от Русия и от Китай, а от собствената му страна. Глобалистки настроеният елит, това, което наричат „вашингтонското блато“, контролиращо голяма част от американските медии, си е поставило за цел да не даде на Тръмп да стане пълноценен президент, да блокира всяко негово действие както вътре в страната, така и на световната арена, поставяйки под съмнение легитимността му чрез съвършено измислени и безпочвени обвинения за „Руските връзки“
В резултат на това, вече година и половина, Тръмп всеки ден слуша само една новина – какъв глупак е и как не може да управлява американците. В борбата с почти тоталната кампания по очернянето на собствената персона, Тръмп има един надежден съюзник – неговият профил в Туитър. Това е неговата медия, неговият рупор това, което отразява неговите възгледи за случващото се. Петдесет милиона абонати го четат пряко, а милиарди жители на земята разбират неговата позиция чрез американските и световни медии, които не могат да не цитират президента на САЩ.
За какви цели Тръмп на първо място използва своя „Туитър“? За да разобличава антитръмповската кампания, която водят против него. Трябва да се разбере, че в САЩ през цялото президентство на Тръмп тема номер едно за американските медии остава разследването на неговите руски връзки и всевъзможните съпътстващи това теми.
През последната седмица обсъждат, например, бившата порнозвезда, която някога е имала връзка с Тръмп – как това може да дискредитира действащия президент и най-вече защо това трябва да вълнува 300 милиона американци, никой не обяснява. Американската аудитория се потапя насилствено в подобни теми, както с цел да се очерни Тръмп, така и за това, че да се отвлече вниманието от тези въпроси, които Тръмп предлага да реши – миграционните реформи, реформите в здравеопазването и прочее
В отговор Тръмп може само да взривява ситуацията, пренасочвайки вниманието на различни външнополитически проблеми – било то корейската криза, която той проточва повече от година, или отношенията с Русия, които трябва да подобри. Да, нали цялото време след встъпването в длъжност (и година и половина преди това) Тръмп упорито призовава да се подобрят отношенията между двете страни, „да се разбере с Путин.“. И когато му пречеха да направи това, в това число чрез раздухването на случая с „руската намеса“ – той прямо и честно писа за това, че не му позволяват да промени отношенията между двете държави.
Защо Тръмп промени своята риторика през последните дни? Защо той преди месец говореше за намерението си да изтегли американските военни от Сирия и да се разбере с Путин за подготовката за първата пълноценната среща на високо равнище, а след това изведнъж извърши мащабното гонение на нашите дипломати заради „Случая Скрипал“, а след това обвини Путин в подкрепата на „животното Асад“ и заплаши с ракетен удар по Сирия? Какво стана?
Тръмп просто иска много бързо да се избави от разследването на руската следа от комисията на Мюлер и заради това е готов да принесе ритуални жертви на олтара на русофобията, т.е. да демонстрира своята твърда позиция по въпроса за борбата с руската заплаха. Това му е нужно, за да може да принуди противниците си да приключи работата по следствието, търсещо несъществуващи „руски следи“. Това, че ги няма, се знае от всички, но около търсенето е създадената такава истерия, че просто така не може да затвори тази тема. И докато комисията на Мюлер Работи, Тръмп не може да стане пълноценен президент.
Този понеделник следователите нанесоха нов удар по Тръмп. Устроиха обиски на адвоката му. Президентът На САЩ е провокиран да извърши ответни действия – например, да уволни прокурора Мюлер, след което уж ще е възможно Тръмп да бъде обвинен в нарушение на закона и да се започне процедура на импийчмънт. Това е измислен сценарий, но трябва да се разбере, че подобно разсъждение все пак влияе на общественото мнение, а също и на вашингтонската администрация. Кадровите замени, които в последно време текат във Вашингтон, също са свързани със затрудненията на работата в обсадена крепост. Малко са хората, способни да работят в „правителство с ограничени възможности“, каквото в момента всъщност е администрацията на Тръмп.
Затова и когато Тръмп хвърля гръм и мълнии по адрес на „човека ракета Ким“ или „Животното Асад“, когато заплашва с удари по КНДР и Сирия, трябва да се помни, че всъщност той Воюва преди всичко с американските „фалшиви медии“. Трябва да им промени дневния ред, който, разбираемо, формират не от реални събития, а според поставените пред тях цели по блокирането и свалянето на Тръмп. Тръмп, който иска да промени много в САЩ и по света, се оказва блокиран в овалния кабинет. Неговият „Туитър“ е основното му оръжие в борбата за власт, която му е връчена от американския народ, но от която го лишава „Вашингтонското блато“.
Тръмп, разбира се, разглежда и възможността да нанесе удар по отделни сирийски военни обекти, но само тези, където гарантирано няма да има военни. Но при това у него има две основни препятствия – на първо място, той трябва да е 100% уверен, че на атакуваните цели няма да има руски съветници, а на второ място, да бъде уверен, че ударът ще бъде оценен в самите САЩ като признак за неговата сила и категорична позиция по отношение на Русия. И ако първото препятствие може да се преодолее, контактите с руските военни се запазват за американците на най-различни равнища, то втората задача изглежда на практика неизпълнима.
Американските медии вече предупредиха Тръмп, че "имитационният удар", подобно на атаката от миналата година срещу сирийската въздушна база, няма да се брои. Той ще бъде наречен следващата „уговорка с Путин“ - и вместо плюсове за американския президент, ще има някои минуси. И като се има предвид, че Тръмп не е имал намерение за реален сблъсък с руснаците, то на практика не му остава друг изход. Като "отложи" удара, Тръмп продължи да играе сирийската карта, но не навреди на отношенията си с Путин.
Владимир Путин, за среща с когото се готви Тръмп, правилно оценява разположението на силите в страната на нашия основен геополитически противник и затова няма да създава акаунт в „Туитър“, няма да влиза в спор с Тръмп, когато пише за „красивите си ракети“. Реалната политика се прави по време на срещите между двамата президенти, а не по време на информационната война на ръководителя на САЩ с тези, които ненавиждат и стопанина на Кремъл и обитателя на Белия дом.
Превод: Поглед.инфо