/Поглед.инфо/ "Господстващите идеи са идеите на господстващата класа, казваше Маркс. Нашите идентификационни митове идват логично от господстващата страна. Славата вече не е военна, не е политическа, тя е предприемаческа. Иновацията е непрекъсната и нямаме дълг към каквото и да било наследство. Това е флуиден свят, с превъзходство на потоците над стоките, бърз, атомизиран, в който няма място за негативност или противоречие и е задължително да бъдеш позитивен и успешен. Там може да има само групиране по интереси, особено около марка, брандовите общности. Това е излъскана и хлъзгава вселена, в която всеки е поканен да сърфира на последната вълна. Догмата е отстъствието на догма, потребителят замества гражданина, пазарът е отворен за всички, със свободен достъп. Така че това може да се нарече демокрация".

“Новата власт и новите зависимости” е темата в последния брой на списание Médium, което ръководи френският философ и писател Режи Дебре. В него както и в последното си есе, той се опитва да улови в какво се състои новата власт.

- Есето ви е озаглавено “Новата власт”. С какво победата на Еманюел Макрон е “нова”? Не може ли да се разглежда по-скоро като успех а ла Балзак или Стендал?

- Растиняк и Жюлиен Сорел, талантливият младеж, когото скрупулите не задушават, е постоянна фигура. Това, което ме интересува, като медиолог, са климатичните вариации на този романтичен инвариант, пътищата и средствата за издигане. 

През 1910 г. амбициозният човек без богатство, който искаше да се подиграе и да оглави установения ред, учеше в “Екол нормал”; през 1960 г. той отиваше в ENA (Националното училище по администрация) или в Политехниката; през 2010 г. той учи в HEC (Висшето училище по търговски науки в Париж), стартира нова компания и отива на стаж в САЩ. Той вече няма нужда да учи латински и гръцки, нито причините за кризата от 1929 г., а счетоводното и финансово управление. Това е новото. Цифровизацията позволява всички преки пътища. 

Преди онзи, който искаше да се издигне, започваше да служи на държавата, а след това напускаше държавното и влизаше частния бизнес. Сега се започва в бизнеса, а после се става депутат или министър. Това е триумфът на онова, което наричаме свенливо “гражданско общество”. 

“Новата власт” не е само статия в списание Médium за последните ни технологични зависимости. Кариерната стратегия на нашия млад президент се вписва в една нова формула за цивилизацията, в която смартфонът и Интернет промениха правилата на играта.

- И каква е тази нова формула?

- Формула, в която ключът към успеха са парите плюс образът. Задължителната двойка. Числата са сухи и студени, образът стопля и се усмихва. На самотното изчисление му липсва аура. Прекалено отблъскващо е. Откъдето и стратегическото значение на “Пари мач” и “Ел”.

- Новите герои, пишете вие, са Лари Пейдж, Зукърбърг, Джеф Безос… Каква визия за света въплъщават те?

- Империята на техноикономиката над града, което, идвайки от императорите на тази нова икономика, е напълно естествено. Господстващите идеи са идеите на господстващата класа, казваше Маркс. Нашите идентификационни митове идват логично от господстващата страна. Славата вече не е военна, не е политическа, тя е предприемаческа.

Що се отнася до тяхната визия, на първо място това е визията за свят, в който всеки ден е ден първи (day one). Иновацията е непрекъсната и нямаме дълг към каквото и да било наследство. Това е флуиден свят, с превъзходство на потоците над стоките, бърз, атомизиран, в който няма място за негативност или противоречие и е задължително да бъдеш позитивен и успешен. Там може да има само групиране по интереси, особено около марка, брандовите общности. Това е излъскана и хлъзгава вселена, в която всеки е поканен да сърфира на последната вълна. Догмата е отстъствието на догма, потребителят замества гражданина, пазарът е отворен за всички, със свободен достъп. Така че това може да се нарече демокрация.

- Това е малко вледеняващо…

- Не е. Шапка им свалям на тези изобретатели, защото те произвеждат оръдията на труда на своя идеал и имат идеал за своите оръдия на труда. Те въвеждат не само визия, но и практика за света. Карл Маркс би се гордял с тях двойно: първо, защото за тях икономическата инфраструктура командва и защото прилагат лозунга: светът вече не трябва да се интерпретира, а да се трансформира. Определено малко марксизъм може да помогне да разберем какво се случва.

- “Силиконизиран” ли сте?

- Много бих искал, но не е възможно. Забранен ми е достъпът в САЩ и съм нула по информатика. И не забравям, че калифорнийският свят е тежък за слабите и губещите. За една компания се съди по резултатите и тя се отървава от онези, които не носят нищо. Паскал напразно би търсил в нея своето разграничение на съсловия, тела, духове и благотворителност. Въпреки бизнес-благотворителността, корпоративният свят е без справедливост, нито милосърдие.

- Трябва ли да смятаме, че ГАФА (Google, Apple, Facebook, Amazon) са вече по-силни от старите ни политически форми, особено тези на националната държава?

- Не знам, но вероятно се знаят много повече неща за французите, за техните желания и поведение в Google, отколкото в Елисейския дворец. И почти всичко, което поразява окото и ума ни у нас, идва от ГАФА.

- Ключовият въпрос е за културното пресаждане. Дали една историческа индивидуалност като Франция има достатъчна имунна защита, за да съхрани своето различие?

- Една централизирана държава, която се федерализира, нация, оформена от държава, която се оттегля от управлението, единна република, която се раздробява на етноси и общности: основата се движи. Не мисля, че може да се промени напълно едно ДНК. Без съмнение вървим към хетероклитен градеж, който бих нарекъл гало-американски, както имаше гало-римски. Погледнете колоната, която бе открита под хора на “Нотр Дам”. Това е стела, издигната от лодкарите в Лутеция при управлението на Тиберий. Тя е посветена едновременно на римските и на галските божества. Смесена формула, петдесет на петдесет. Можем да се осланяме едновременно на Пол Рикьор и на Джеф Безос, това не е противоречие. Силата на американската империя, както някога на римската и на ислямската, е способността да свързва. Индо-мюлюсманин, италиано-американец, гало-американец. Една световна империя знае как да се аклиматизира към регионалните култури, които се аклиматизират към нея.

- Нашето латинско общество, казвате вие, е на път да премине към скандинавския модел. Ще успеят ли французите да се аклиматизират към този нов морал?

- В латинското общество първата фигура на властта е бащата. При католиците се казва Светият Отец, “отче” на свещеника, а ние имаме бащи на нацията. В скандинавския модел фигурата на властта е съдията и протестантското общество е общност от братя, която има само Небесен Отец. Ние загубихме Отец и Съдията, като се има предвид нашето по-скоро неприятно минало. Проблем. Във всеки случай, Скандинавия е полезна, за да прикрием англосаксонското развитие на една латинска култура, която впрочем започна да говори глобиш (globish), buzz, таск форс и праймтайм.

- Как прозрачността може да стане тиранична?

- Няма ли да се превърне прозрачното общество в наблюдавано общество? Няма ли да се премахнат границите между личното и публичното, какъвто е републиканският постулат? Вървим ли към диктатура на “Хората изобщо” (On) над “аз” и “ние”? Големите оператори на прозрачността са загрижени, както никой друг, за тайната на своите процедури. Кой ще контролира контрольорите? Предстои да видим. Във всеки случай, центърът на паноптиката е непрозрачен.

- Самата политика заплашена ли е?

- Комедията със сигурност не е, още повече, че политиката не е нищо друго освен комедия. Голямата героична драма се оттегли. Може ли да има герои в едно общество, в което всеки е лакей на всеки? Пиянството на Чърчил е било фатално за него. Да вземем един случаен анекдот: по време на прием в Бъкингамския дворец той бил малко пиян. Дама от двора се възмутила на висок глас. Чърчил й отговорил: “Права сте, скъпа госпожо, но утре аз ще бъда трезвен, докато вие винаги ще бъдете толкова грозна, както днес”. Представете си го това в туит или във Фейсбук. Нашият велик човек щеше да е мъртъв.

- Означава ли това, че буржоазното лицемерие е фактор за социална и политическа стабилност?

- По свой начин, да, но не ме карайте да защитавам викторианския морал. Простаците и грубияните са искрени и спонтанни хора, т.е. диви, неприлични и импулсивни. В края на краищата, куртоазията идва от двора и ритуалите ни пречат да се избиваме помежду си. Цивилизацията означава също да се избягва или обуздава първото движение (което, както казваше Талейран, винаги е добро). Ако лицемерието означава учтивост, протокол, умение да се държим в обществото, аз гласувам “за”. Ако означава недостоверно, подправено, двулично, гласувам “против”. Това е въпрос за писмения изпит на матурата. Би могло да му се отговори с театрален диалог между Жан-Жак Русо и Марк Фюмароли и аз рискувам да съм съгласен и с двамата.

- Връщане към добрите нрави…

- Една възхвала на добрите нрави ще бъде зле приета, но аз много харесвам сценичния костюм. Мисля, че е много добре, че съдията има роба, военният - униформа, а това, че всеки ученик има такава изобщо не ми пречи. Това е ценно, безличният персонал. Това е урокът на държавата и на католическия свят. Не питат един свещеник или жандарм за фамилията му. Цивилизацията започва, когато постът надхвърля личността. Крайната прозрачност е десублимацията: вие сте само това, което сте, т.е. списък от последните ви покупки. Тъжно е, нали?

- Четейки ви, всички пътища водят до протестантството. Папа Франциск участва ли в това движение?

- Осъвременяването на Църквата от Втория ватикански събор се извършва в посока, която може да се нарече протестантска. Деконцентрация, десакрализация на свещеника, съкращаване на литургията и т.н. Франциск има всичко на един антиклерикален папа, но не виждам Били Греъм (протестантският папа) да приема преференциалната опция за бедните, да изобличава ликвидната икономика и парите като първия тероризъм, да проповядва за интеграция на изключените. Централното положение на бедния, както за Леон Блоа, е абсолютно чуждо на религиите на благоденствието и успеха. Аржентинецът Франциск, латинският, се противопоставя възможно най-добре в този неопротестантски момент.

- Как да дефинираме “този протестантски момент”?

- Бих го нарекъл по-скоро евангелски, ако не и петдесятен. Протестантството е гъвкаво и множествено и неговото разнообразие е предимство. И тъй като е родено през ХVI в., при първата секуларизация на Запада, то се свърза по-добре от католицизма с един напълно секуларизиран свят. Протестантството, дошло от търговския Север, премина в американския Запад и се връща отново при нас от афро-антилския Юг, което носи известно климатично затопляне на калвинистките студове. Дълго време вярвах, че цивилизацията на образа трябва да даде предимство на католицизма пред неговия иконоборчески съперник, но подцених песента-протест, World Music, връщането на емоционалното и разпадането на институциите.

- Окончателно ли сме излезли от историята?

- Всичко зависи от това, какво влагате в “ние”. Ако това е европеецът на еврото, да, той вече даде много за трагичното и се радва на заслужена пенсия. Официална Европа се превърна в доминион: можем да се занимаваме с вътрешните си работи, но за сериозните неща, войната или мира, решава НАТО, следователно Вашингтон. Що се отнася до Франция “напред”, която мечтае за една добре управлявана страна, умиротворена, без дебат по същество, където едно чисто техническо ръководство ще разреши противоречията между класи и убеждения, да, тя също бе разпрегната. Но ако “ние” означава човечеството, тогава не. 

Техно-икономическата стандартизация предизвика  страхотна политическо-културна фрагментация на света, в която всеки народ се свързва с корените си, най-вече религиозни, с всички шансове да срещне старите си врагове. Може да съжаляваме, но това явление, архаичната постмодерност, обхваща петте континента. Затова идеята за един напълно помирен свят е съвършено утопична, така както и идеята за Съединени щати на Европа. До такава степен, че можем да се запитаме дали сегашният ни ход към национална държава, превърната в холдинг, а управляващите в мениджъри, не означава възприемане на духа на времето наопаки или на автомагистралата за обратна посока.

Заглавието е на “Гласове”

Превод от френски: Галя Дачкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели