/Поглед.инфо/ Може дълго да спорим каква е причината за влошаването на отношенията между Русия и Запада: дали причината за това е липсата на достатъчно великодушие от страна на Запада след края на Студената война, включително и решението на НАТО да продължи разширяването до самата руска граница, или тласъкът е даден от политическата стратегия на Москва, а също от особености на характера на Владимир Путин.

Това се казва в анализ на Ричард Хаас за сп. „Тайм“, който БГНЕС цитира по сайта ИноСми: http://inosmi.ru/politic/20170220/238758690.html

При всички положения сериозна тревога предизвикват резултатите: завладяването на Крим от Русия, дестабилизирането на Източна Украйна, жестоката военна кампания в Сирия на страната на не по-малко жестокото сирийско правителство, а също така намесата на Русия в американските избори през 2016 г. Главният въпрос е в това – цитирайки думите на още един прочут Владимир, Владимир Ленин – какво да се направи по-нататък.

А нещо трябва да се направи, защото Русия остава голяма държава със съвременна армия, мощен ядрен арсенал, най-съвременен киберпотенциал, а също така значителни запаси от петрол и природен газ. Освен това тя е един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. И при това Русия представлява потенциална опасност, тъй като Владимир Путин ликвидира системата, която уравновесяваше неговата власт. Въпреки това Русия може да бъде партньор с ограничена отговорност в Близкия изток или във войната с тероризма.

Можем само да гадаем, какви именно мотиви водят съвременна Русия, но Путин определено се стреми да избегне революция вътре в страната. Той би желал да възстанови сферата на влияние на Москва в близост до руските граници. Той не се стреми да направи Русия отново велика /това изисква реални политически и икономически реформи, от които той се бои/, а по-скоро да направи така, че тя да бъде смятана за велика. Той желае да бъде уважаван за неговата готовност да действа решително с военни методи в името на националните интереси.

Администрацията на президента Доналд Тръмп трябва да реагира на това твърдо. Русия трябва да знае, че САЩ имат и воля, и потенциал да отговорят на агресията. Разбира се, сдържането е много по-предпочитан вариант в сравнение с отбраната, а отбраната – по-предпочитан вариант в сравнение с освобождението. Но политиката на сдържането задължително трябва да се придружава от разбирането, че правителството, осъществяващо тази политика, е готово и способно да използва сила за защитата на своите интереси. Това е аргумент в полза на това да се предоставят на Украйна отбранителни оръжия и да се увеличи военното присъствие на територията на тези страни от НАТО, които Русия може да нападне.

Освен това, САЩ трябва да бъдат готови за своеобразна „агресия в сивите зони“, пример за която са действията на подкрепяните от Русия опълченци в Източна Украйна. Подобна тактика не може да послужи като основа за прилагането на член 5 от Устава на НАТО за колективната отбрана, но представлява заплаха за стабилността. Необходимо е да се провеждат учения на въоръжените сили и да се осигури подкрепа в областта на разузнаването, за да могат членовете на НАТО, в близост до Русия, самостоятелно да се справят с подобни предизвикателства.

Санкциите трябва да останат един от инструментите на американската и западната политика, но с тях не трябва да се злоупотребява. В идеалния вариант самата Русия трябва да бъде заинтересована от разширяването на икономическите си връзки, способни да дадат тласък на нейната отслабнала икономика. Целта е Москва да бъде мотивирана да не прави това, което може да подкопае стабилността и в резултат на това икономическите връзки. При това санкциите трябва да бъдат разработени по такъв начин, че те лесно да бъдат изменени в случай, че Русия подобри поведението си.

Америка също трябва да прояви сдържаност, макар и от малко по-различен вид. В отношенията с Москва Вашингтон трябва да се концентрира върху нейната външна политика, а не върху политиката вътре в Русия. Ако се концентрира върху вътрешната политика на Русия, това едва ли ще ни позволи да изградим с нея отношения и почти със сигурност ще се превърне в пречка за подобряването на нашите двустранни връзки. Ако ясно дадем да се разбере, че САЩ не се стремят към свалянето на Путин, това действително може да помогне.

Освен това Америка трябва да демонстрира по-голяма сдържаност, характерна за по-традиционната външна политика. Трябва да се прекрати обсъждането на въпроса за членството на Украйна или Грузия в НАТО, нито Грузия, нито Украйна могат да изпълнят всички изисквания на алианса, а движението по посока на тяхното приемане във военния блок не само още по-силно ще отблъсне и провокира Русия, но и ще натовари САЩ с допълнителни ангажименти, които те не са в състояние да изпълнят. Освен това е също така необходимо да се проведат консултации и срещи на високо равнище, за да се обсъдят цяла серия от въпроси – от ситуацията в Европа и Близкия изток до контрола над въоръженията и регулирането на дейността в киберпространството.

На кратко казано, необходима е твърдост, но само твърдост не е достатъчна. Тя може и трябва да се комбинира с определени гаранции. Целта не се състои в това да се постигнат козметични подобрения в общия тон на отношенията, а в това да се принуди Русия да демонстрира по-голяма сдържаност, което на свой ред ще доведе до истинско подобряване на отношенията.

------------

Ричард Хаас, президент на Съвета за международни отношения. Неговият анализ е публикуван в списание „Тайм“. Оригинал на публикацията: http://time.com/4675581/haass-russia-trump/

Вашингтон / САЩ