/Поглед.инфо/ Ако се вярва на молдавските общественици, преди началото на масовите вълнения и новия Майдан в Кишинев, чиито крайна цел е обединяването с Русия, остават по-малко от десет дни. Какво е това – празни заплахи или нова политическа реалност, предвещаваща нова гражданска война с неизбежната руска намеса в нея?

Следващата събота, 24 март, в Кишинев ще се проведе футболен турнир, където ще се стекат най-разнообразни групи „ултраси“, което ще доведе до ожесточени сблъсъци, твърдят членовете на общественото движение „Воевода“ в свое заявление. Крайна цел на безредиците ще бъде превземането на парламента. „Програма минимум“ е дестабилизацията на ситуацията в столицата на Молдова. 
Вече на 25 март по време на митинг на „юнионистите“ ще бъде обявена vointa poporuliu – „народната воля“ и „правилният“ политически курс за обединението с Румъния. В редица местни и западни източници това ще бъде представено като национално волеизразяване. 

Обществениците твърдят, че още на 10 март в румънския град Яш се е провело събрание с участието на "примарите" (термин, близък по аналог до кмета) на редица населени места в Молдова, които са привържениците на „унирята“ – фактическото поглъщане на републиката от Румъния. И това не изглежда абсурдно: по-рано президентът на Молдова Игор Додон поиска обяснение от властите на седем села „решили“ да подпишат декларация за обединение с Русия.

Сега събитията се развиват на фона на заявленията на Додон, който предрече гражданска война в случая на „обединение“ между двете страни, но обеща да използва „всички законни методи за запазването на молдавската държавност“.
Заплахата за гражданска война изобщо не е призрачна, както може да ни се струва: активната експанзия на Румъния вече дълги години е насочена върху непризнаването на молдавците като етнос и към дискредитация на тяхната история. Така децата в молдавските училища вече дълго време изучават предмета „История на румънците“, в която на Молдова, меко казано, се дава второстепенна роля. 

Трябва да си спомним, че конституционният съд на републиката одобри преименуването на молдавския език в румънски, за което бе необходимо дори временното отстраняване на Игор Додон от изпълняването на задълженията му.
Целият този „комплекс румънски мерки“ има напълно логични последствия: на улиците на някога двуезичен Кишинев днес лесно могат да се срещнат младежи, с които не можеш да се разбереш, ако не знаеш молдавски (пардон, румънски) език. Републиката стремително губи връзките си с Русия както на равнище граждани, така и на равнище държави. Постоянните дипломатически скандали с недопускането на руснаци в Молдова станаха постоянни за новинарските агенции, а парламентът приема закони „за борба срещу руската пропаганда“, ограничаващи излъчването на руски медии на територията на републиката. 

Не е странно, че на този фон президентът вижда заплаха за гражданско противостоене.

Сценарият с „бойните студенти“ изобщо не изглежда невероятен. Достатъчно е да си спомним превземането на парламента през 2009 г. , когато след митинга на „опозицията“ започнаха масови безредици, наричани в западните медии „Революция в „Туитър“. Както е известно протестиращите превземат парламента, устройвайки погром в него. Съгласно свидетелствата на редица експерти „ударната сила“ стават „румънските студенти“, пратени в Молдова с цел държавен преврат. В частност тогавашният президент Владимир Воронин повдигна преки обвинения и заяви, че въвежда визов режим с Румъния.

Но, ако в тези години поводът за вълненията е относително измислен (победата на комунистите на парламентарните избори), днес може да се говори за реална радикализация на настроенията на молдавците. За последните години маршовете на „юнионистите“ с лозунги „Unirea face puterea“ („Единството е сила) станаха нещо обичайно. Междувременно проруските шествия под червени знамена на 9 май събират многочислени граждани на републиката, чувстващи се в едно ментално пространство с Русия. Именно тези групи се намират в „зоната на риска“ за гражданското противостоене, за което заяви Додон.

Всички крачки по осъществяването на „унирята“ от страна на Румъния са напълно прозрачни. Още през 2016 г. Националната либерална партия на страната представи концепция за политика за присъединяването на Молдова. Депутатите от парламента говорят за необходимостта за „обединяването на румънците от двата бряга на Прут“ и създаването на „министерство на обединението“. А наличието на румънско гражданство у ключовите държавни чиновници на Молдова вече е станало сериозен проблем.

Освен това, тези същите седем села, устремили се към юрисдикцията на съседната страна, го правят по повод на т.нар. „Малко обединение“ – събитията от 1858-1961 г. , когато в хода на обединението на Влашко и Молдова се случва раждането на Румъния.

Сега Румъния се готви за „тържества“ на 24 март (т.е. същото шествие, заради което обществениците биха тревога) по случай столетието от „обединението“ на румънската държава. С други думи, мрачната окупация на Бесарабия от 1918 г. Историческата памет за тези събития е бе жива не толкова до отдавна, но днес забележително е избледняла – вече ги няма свидетелите от тези времена, няма ги и тези, които помнят тези разкази, а новата реалност е създадена с усилията на румънските специални служби и средства за масова информация.

Какво да говорим, ако дори и в Приднестровието, където през 1992 г. влязоха в това число и формирования на румънските националисти и където военният конфликт е спрян едва след намесата на Русия, днес има привърженици на „обединението“, активно изказващи се в местните групи в социалните мрежи. 
В случай на „Униря“ на Молдова и Румъния Приднестровската република отново е обречена да стане гореща точка – сблъсъкът там ще стане неизбежна реалност.
Впрочем, събитията от преди четвърт век са още свежи в спомените на Левия бряг на Днестър и отделните, като правило антируски изказвания на „юнионистите“ не намират широка подкрепа в Приднестровската република. Което за жалост, не може никак да се каже за Молдова“. 

Превод: Поглед.инфо