/Поглед.инфо/ Изглежда, че руските космически разработчици са започнали да вземат пример от Илон Мъск. Появиха се съобщения за възраждане на полузабравения проект за руска многостепенна ракета с връщащи се на Земята степени. Ще може ли предлаганата технология да бъде истинска конкуренция на американските ракети?

В Русия разработват многостепенна, завръщаща се космическа ракета, съобщи ръководителят на проектната група на Фонда за перспективни изследвания (ФПИ) Борис Сатовский.

Заместник директорът на Авиационния комплекс „С.В. Илюшин“ по управлението на проектите Дмитрий Герасимов заяви, че разработчиците са създали няколко варианта на многостепенната ракета носител. Според него след изучаването на проектите на многостепенните ракети-носители, специалистите са решили, че за Русия най-интересно е завръщането чрез самолет.

Над проекта работят специалисти от Фонда за перспективни изследвания, „Роскосмос“ и Експериментален машиностроителен завод „Мясищев“, влизащ в дивизиона транспортна авиация на ПАО „ОАК“. Сега проектът е завършен, обликът на ракетата е определен и през 2022 г. се планират полетни изпитания. „Резултатът от изследванията трябва да стане напълно функциониращ демонстратор с ракетни двигатели, който да може да изпълни целия цикъл от изпитания, започвайки от старта и извеждането на необходимата височина, до завръщането и автоматичното кацане“, отбеляза Герасимов.

В такъв случай това ще бъде първата ракета от подобен тип н Русия. Според Сатовский, „инженерно-конструкторските изработки показаха достатъчна технологична готовност за създаване на демонстратор“.

Става дума за ракетно-космическа система от свръхлек клас, която може да извежда в космоса полезен товар с маса до 60 кг. Ракетата ще се стартира от мобилни пускови комплекси. Очаква се на височина от 59-66 км. първата степен да се отделя и приземява „на обичайна писта“. „ В базовата конструкция във завръщащия се блок ще бъде използвано правоъгълно крило с голям размах и класическо опашно оперение“, съобщи Сатовский. При завръщането ще се задейства „модифициран сериен турбореактивен двигател“.

Фондът очаква, че извеждането на полезния товар ще стане 1,5-2 пъти по евтино. Планира се всеки блок да се разчита на 50 полета без замяна на водещите двигатели. Двигателите ще работят с криогенно гориво „течен-кислород, втечнен метан“.

При разработката на новата ракета се използва технология от проекта „Байкал“, който е за ускорителя с многократна употреба на първата степен на ракетата-носител „Ангара“. Разработен е в Държавния космически научно-производствен център „Хруничов“ съвместно с НПО „Молния“. Основната идея на проекта е в това, че изпълняващия задачата ракетен ускорител, отделил се от носителя, автоматично да се връща на мястото на старта и да се приземява на самолетна писка като крилат безпилотен летателен апарат. За това на опашния отсек ще се постави оперение – кил с рул, към междублоковия отсек ще се прикрепя крило, а в главната защитна обвивка ще поставят турбореактивен двигател.

Идеята за завръщането на ракетните блокове и тяхната многократна употреба отдавна тормози умовете на инженерите. По подобен начин искат да направят блок „А“ на лунния носител Н1, американците опитват да направят надуваемо крило за „Сатурн 5“. Накрая, парашутите спускат в Атлантическия океан твърдогоривните ускорители на „Шътъл“, парашутно-ракетна система за спасение е изпитвана (но не и в реални полети) за първата степен на „Енергия“. И да не говорим за множеството по-малки проекти, в това число и много нови, такива като ракетата „корона“. Единственото изключение става известният проект на Илон Мъск – той успява да създаде и успешно да изпита завръщащи се ракетни степени.

Проектът „Байкал“ е представен пред публиката още преди 17 години на изложението МАКС-2001, но тогава не отива по-далеч от макет. Един от проблемите на многократните ракетни степени е повишената маса в сравнение с универсалните ракетни модули (18 срещу 8,5 тона) и снижаването на товароподемността едва ли не два пъти. И това не е единственото затруднение.

„В схемата, предлагана за „Байкал“ е необходим допълнителен двигател. Той трябва да се разработи, няма го в природата. И той трябва да се пренесе.Разработката струва скъпо, тежи много. Освен крилата се нуждаят и от специално оборудвано летище, заяви ръководителя на Института по космическа политика Иван Моисеев. С един поглед на схемата може да се каже, че това няма да е необходимо, убеден е той.

Член-кореспондентът на Руската академия по космонавтика „Циолковски“ Андрей Йонин се придържа към друго мнение. „Понякога технологиите се раждат без да им е дошло времето“. Поради това проектът „Байкал-Ангара“ не е осъществен навремето. Освен това многократно използваните степени имат смисъл, когато има голям товаропоток и благодарение на него може да се снижи стойността на старта. В началото на века няма голям товаропоток, посочи той.

Бившият директор на „Роскосмос“ Игор Комаров, говорейки за успехите на SpaceX на Илон Мъск заяви, че сега завръщащите се степени дават едва 10% икономия в сравнение с еднократните, но в „Роскосмос“ виждат бъдещето именно в ракетните степени за многократна употреба.

Разработката на подобни ракети е „световна тенденция, ако искате мода“, отбеляза Моисеев. Със създаването на свръхлеки ракети за извеждане на малки товари се занимават САЩ, Китай, Европа. Но „при нас са малко такива малки товари“. Така че възниква въпросът – колко ще струва това и защо е нужно? Експертът напомни, че „когато има малко изстрелвания, това се превръща в излишен разход“.

Многократно използваните степени имат смисъл, убеден е Йонин. Въпреки това той подчертава, че за това е нужен голям товаропоток. Например Мъск предполага, че ще има такъв, защото той участва в разработката на спътниковата система Starlink за предоставяне на достъп към интернет към целия свят. Мъск има планове да стартира 10 хил. спътника. На първия етап, най-вероятно ще има значително по-малко, но „в близките години такъв огромен поток на изстрелванията ще се появи“, смята експертът.

Освен това, ако се сравни с аналогичната система SpaceX, то предполагаемата система е по-тежка, по-скъпа и по-ненадеждна“, смята Моисеев. Да се вземе като образец „Байкал“ и да се направи от него на хартия една ракета е възможно. Но технологията с връщането на крилата „е принципно по-лошо“ от технологията на Мъск, смята събеседникът. Той поясни, че Мъск е задействал двигателя, който е използван за ускорение, тоест в обратно направление той вече действа като такъв за кацане.

Но системата за кацане с крила може да има своите преимущества, смята Йонин. „Всяка технология си има плюсовете и минусите. Това е все едно да сравниш „Ферари“ с трактор, на път е по-добро първото, но на разораната нива – вторият“, отбелязва той.

Превод: Поглед.инфо