/Поглед.инфо/ Първо искам да призная, че във въпросния случай „мълчанието“ на нашите ПВО и прочее средства както по ракетите, така и по носителите донесе своите плодове. Съдейки по всичко, ние сме лишили САЩ и от първична цел, и от вторична. Какво имам предвид?

Работата е там, че ако специалистите от ОЗХО си свършат работата както трябва, а не както е нужно на САЩ и на Запада, то никакъв хлор и прочее те няма да открият, нито в Гута, нито където и да е, освен от трофейните лаборатории на терористите. А това избива почвата от краката на „радетелите за сирийския народ“. Какво можеше да спаси плановете на Запада? Смяната по повода! Когато ударът се отбива с жертви за самолетите –носители, а и сред корабите. Тогава ще могат да врещят, че са ги ударили и тогава ще забравим за химическото оръжие. „Какво ти химическо оръжие, когато ни свалиха четири самолета, а на американците цял ескадрен миноносец им потопиха“, тогава щяха да се възмущават британците. И всички щяха да забравят химията заради нов повод. Именно затова в зоната на действие на нашите ЗРК и изтребители, удари нанасяха британските самолети (а може би и френските)! Освен това, съдейки се по всичко се е случило и второ неприятно събитие за атакуващите. Разузнавателните средства трябваше да следят как руските ПВО ще реагират на атаката с крилати ракети. За това и към него бяха изстреляни крилатите ракети по целите край Хомс. И съдейки се по всичко и не реагираха. Ето така! Защото трябва да признаем, че и мълчанието в отговор на агресията донесе своите плодове. За това и за другото – по-долу.

Подобно за ракетния удар от добрия ресурс BMPD:

Според американските официални данни по време на удара по Сирия в нощта на 14 април западните сили изстрелват 105 крилати ракети, сред които 66 американски крилати ракети, разположени на кораби „Томахоук“:

От ракетния крайцер на ВМС на САЩ CG 61 „Монтерей“ (Клас „Тикодерога“) от позиции в Червено море“ – 30 крилати ракети „Томахоук“

От ескадрения миноносец на ВМС на САЩ DDG 58 „Лабуун“ (Клас „Арли Бърк“) от позиции в Червено море – седем ракети „Томахоук“.

От ескадрения миноносец на ВМС на САЩ DDG 76 „Хигинс (Клас „Арли Бърк“) от позиции в Персийския залив – 23 ракети „Томахоук“.

От атомната многоцелева подводница SSN 785 „Джон Уорнър“ (Клас „Вирджиния“ от позиции в Средиземно море – шест ракети „Томахоук“.

От два стратегически бомбардировача на ВВС на САЩ „Рокуел“ В-1В, действащи от авиобаза „Ал Удейд“ в Катар“ са изстреляни 19 авиационни крилати ракети AGM-158B JASSM-ER (JASSM) (първата бойна употреба на ракетите JASSM-ER), пусковете се провеждат над източните райони на Сирия, контролирани от американските сили.

ВВС на Великобритания провеждат осем пуска на авиационни крилати ракети „Сторм Шадоу“ от четири изтребителя-бомбардировачи „Торнадо“ GR.4A, действащи от авиобаза „Акротири“ остров Кипър.

Франция произвежда девет пуска на авиационни крилати ракети „Скалп“- EG от пет изтребителя „Дасо-Рафал“, излетели от въздушна база „Сен Дизие“ от територията на Франция, а също така и три пуска на корабни крилати ракети MdCN от фрегатата ВМС на Франция D 653 „Лангедок“ (Клас FREMM) в Средиземно море (първа бойна употреба на ракета MdCN)

Нашето МО твърди, че е следило цялата ситуация, започвайки с пусковете на ракетите. Изхождаме от това.

Възниква въпросът с помощта на какво са можели нашите да контролират малките височини. Отговорите може да са четири:

  1. Отвъдхоризонтна радиолокационна станция „Контейнер“.

  2. Самолети със системи за далечно радиолокационно откриване и управление А-50У.

  3. Средства за радиоелектронна борба , които също могат да намират подобни цели. При това не „блестят“ под радиовълни.

  4. Частично в зоните за обзор на радарните постове за откриване и радарнолокационни станции на дивизионите на ЗРК

За т.2 възниква затруднение с момента за определяне на началото на атаката. Работата е там, че самолетът от този тип може да лети 5-6 часа, а след това трябва да бъде презареден. Там те са два и затова се получава голям период от време, когато въздушното пространство остава без контрол, отчитайки се необходимостта за почивка на екипажа и операторите на системата. Затова и при нападение е желателно да се знае времето на осъществяването му. И ако информацията в материала е истина, то се получава на практика повтаряне на историята с „Шайрат“. Тоест Русия е предупредила за целите и тя предава нататък. И затова А-50У са били във въздуха в точното време. Има мнение, че американските кораби в Червено море са били под спътниково наблюдение, но това слабо ми се вярва, защото спътникът едва ли ще виси на едно място с денонощия, а ако не е един, то ще има разриви в дежурството.

Дали „Контейнер“-ът може да предава информация стабилно, или всичко зависи от измененията в йоносферата е неизвестно. За радиоелектронна борба се чуват данни, но край Дамаск не са правени никакви специфични снимки.

Уж информацията за удара „обрасна“ с подробности. Но тук възникват моменти, които будят множество въпроси.

  1. Тръмп и Пентагона смятат, че ударът е нанасят само по три обекта.

Според американските данни, ударът е нанесен само по три обекта на територията на Сирия – научноизследователският център на министерството на отбраната на Сирия в района Барзе в Дамаск (по него са изстреляни 76 крилати ракети на САЩ), предполагаеми „складове за химическо оръжие“ в района на Хомс „около 22 крилати ракети, в това число девет американски, осем британски „Сторм Шадоу“, три френски MdCN и две SCALP-EG) и разположен наблизо до този „склад“ команден център (може би седем крилати ракети – все френски Scalp-EG). Може да се съди, че тези цели са избрани от списъка на обектите, които са свързани със сирийската химическа програма преди нейното закриване през 2013 г. и са добре известни на западните страни по време на дейността през 2013 г. Във връзка с това актуалността на всичките три поразени обекта предизвиква значителни съмнения, а сирийският личен състав е евакуиран при всеки случай от по-рано. Всичките тези три цели са обявени като успешно поразени, при това научно-изследователският център в Барзе, съдейки се по видеоматериалите, е разрушен напълно.

  1. МО на Русия смята, че той се нанася по много голям брой цели, включително по летища.

„Целите на удара са, в това число и авиационните бази на сирийските ВВС. Данните на обективния контрол говорят следното: по летище „Дювали“ за удара са задействани четири ракети – всички са свалени (100%), по летище „Думеир“ – 12 ракети, всички са свалени (100%), по летище „Блей“ – 18 ракети, всички са свалени (100%), по летище „Шайрат“ – 12 ракети, всички са свалени (100%). Летищата не са свалени. От девет ракети, изстреляни по неизползваемото летище „Меззе“ са свалени пет (55,5%). От 16 ракети по летище Хомс са унищожени 13 (81,25%). Сериозни разрешения на обекта не са наблюдавани.

  1. В какво се крие причината за толкова сериозното разминаване на мненията? Лъжите на Тръмп? И той е лъгал Путин (Ако позвъняването е истинско). Или някой в Пентагона е сменил полетните маршрути на ракетите? Или маршрутите на полета са съставени така, че да предизвикат противодействието на ПВО? Тоест са преведени така, че да преодолеят най-голямото число на точки на предполагаемото базиране на ЗРК. Още повече, че височината на полета е демонстративно висока, за което един приятел ми обърна внимание. А нали ни говореха, че се лети на 30 метра, за да не се вижда от радарите! Тоест те пътуват така, че разузнаването на САЩ да успее да разкрие нашата система за ПВО? Да се разкрият радиолокационните системи, командните пунктове, да се изяснят позициите на дивизионите, обменът на данни и прочее?

Това-онова вече и така е известно и е изложено в „Туитър“. Но друго е наистина да видиш как нещата работят, стрелят и доколко успешно.

Както виждаме по-горе до района „Барз“ се достига доста трудно. Той е прикрит няколкократно. Но по сградата се попада. Във всичките. Това се потвърждава от снимките на сирийците. Защо не ги свалят там? Къде е трябвало да попаднат „томахавките“ от корабите от Червено и Средиземно море (тоест от юг) и Персийския залив (или 19 изстрелвани от въздуха JASSM , но също така от изток! От Танф). Ако се вярва на Тръмп. Но тук не трябва да се вярва.

Ако се погледне на втората приложена карта, то ракетите от ескадрения миноносец в Персийския залив и от Танф трябва да преминат пряко през „Шайрат“ и няколко дивизиони ПВО, както на „Шайрат“ така и в района на самия „Хомс“. Можете на проверите в „Гуугъл“ и да експериментирате. Има път както през „Шайрат“ за Танф към целта край Хомс. Освен това тук се потвърждава присъствието на С-400 в Масияф и Квейрис.

  1. Но ако са поставени същите задачи , защо четири попадат по „Меззе“ или летището в Хомс. И отново, където са се целили ракетите по летищата? Какво е имало там да се порази, след като самолетите са прибрани от там? Още повече с толкова малко по численост ракети? Рафинерии? Управление на полети (РЛС, диспечерска кула)? Склад за боеприпаси. „Ирански“ хангари? И какво е общото с химическото оръжие? Или все пак са се надявали да поразяват руски специалисти? За да получат ответна реакция?

  2. И според заявленията на янките повече от 70 ракети по три здания в Дамаск. Глупости. И също така повече от 30 по два обекта в западната част на провинция Хомс. Също глупости! Това е излишно! Или все пак първоначално са възнамерявали да бият по всичко това? Или това е „запас“ с отчет на прехващанията?

  3. Какво са чакали САЩ? Че Русия ще пропусне всички, които са изстреляни по разчет и че Западът ще бъде „джентълмен“ и ще порази всичко, което е обещали. Или ще се опита да прехване ракетите и ще порази носителите. Нали Тръмп именно чака и едното, и другото:

„Русия се кълне да свали всички ракети, изстреляни по Сирия. Приготви се, Русия, защото те ще пристигнат – хубави, нови и „умни“. Не си струва да сте партньори с животно, което убива собственият си народ с газ и се наслаждава на това“, пише в президентския „Туитър“.

Затова съм и склонен да вярвам в това, че именно британското „Торнадо“, американският „Доналд Кук“ и може би френският „Рафал“ са стръв. Първите със сигурност достигат до обсега на руските ракети. Понеже до района на удара в Хомс от базата на Кипър има по-малко от 320 км, но ги пускат при запас от разстояние от 250 км и незнайно защо над Ливан, т.е. на по-малко от 100 км. Не мога да кажа, откъде стрелят французите. Може и планът да се изгражда на това, че заради лъжата, свързана със случая Скрипал, Русия ще се постарае да си отмъсти на Великобритания и задължително ще ѝ свали самолетите?!

Освен това ще каже, че съм сбъркал по-рано с В1-В ако все пак е бил над Танф, то той е бил извън зоната на далекообхватните С-200 в района на Дамаск. Но при това отнякъде МО на РФ е решило, че са използвани УАБ GBU-38(първата конференция на Рудсой). Или все пак са ги объркали с JASSM?

  1. Принадлежат ли несвалените ракети от конкретен тип (да кажем JASSM, SCALP (морска и въздушна версия) и Storm Shadow?). Нали нещо все пак поразява цели в Дамаск и Хомс. Какво успява и в какво количество от изстреляното да преодолее ПВО? Това е важно за извличане на уроци и закриване на пропуските. Защото обектите за тези „успешни“ ракети могат да се окажат и всичките РЛК и ПВО ще ослепее.

  2. По този начин си имаме работа с поредната подлост предвид мащабното изпитание на ракетите, така и на системите за ПВО. Въпросът е в това какво ще успеят и какво ние ще успеем в негов резултат. Освен това този „тест“ също струва на ПВО изстреляни ракети – от 71 до 140. Което също струва пари.

И така, какво е полезното, което виждам.

  1. С липата на отговор не дадохме повод да се измести предмета на конфликта. Засега той е митичното химическо оръжие

  2. Кръвта на „невинните“ палачи от корабите и самолетите можеше да сплоти НАТО и да му даде възможност под предлог непровокирано нападение да продължи ескалацията. При това с парламентарни санкции и подкрепа на населението (бият нашите). Кръвта не се проля.

  3. Не дадохме възможност нашата ПВО да бъде изучена напълно. Тъкмо я бяхме модернизирали. И най-вероятно не сме си издавали и средствата за РЕБ.

  4. Показахме, че минималната употреба на сила не води до нищо полезно. В случай, че става дума за почти пълноценна ПВО като в Сирия (по-скоро без РЕБ и без С-300/400).

  5. Реклама на нашите средства за ПВО. Които свалят повечето „умни“ и „нови“.

Има обаче и лъжичка катран в кацата мед.

  1. Със сигурност ще има още провокации. Или с истинска химия. Или по друг начин. Едва ли Хейли е казала това напразно в Съвета за сигурност на ООН.

  2. Ще има и други опити за удари по Сирия. Сами заявиха това. И затова след новата провокация това вече може да се самолетоносачна авиация и експедиционни подразделения (Ф-16 и Ф-15). А може би още саудитците и израелтяните. Те са задължени да се реваншират и да пролеят кръв

  3. И ако атакуват отново то може да се стигне до удар по самата система за ПВО на Сирия.

Обобщение

Накратко чакаме приближаването на самолетоносача от Норфолк (може би не един) и до какво ще доведе неоткриването на химическо оръжие от ОЗХО. Както и нова провокация. Нали Хейли обеща. Има шанс докладът за град Дума да бъде крайно неизгоден за Запада. Жалко, че Джонсън и Мей не могат да бъдат потопени в техния „Новичок“. Лъжци подли!

Сега въпросът е как ще провокират нашите да стрелят. При това така, че да изглежда именно като непровокиран отговор. Нали Сирия и Русия са длъжни, просто задължени да бъдат виновни, както добре казаха в Съвета за сигурност на ООН САЩ, Англия и Франция. И затова трябва да се каят и да се предадат в Женева. А за това всички средства са подходящи.

Превод: Поглед.инфо