/Поглед.инфо/ Двукратното орязване на вложенията на Русия в държавния дълг на САЩ през април се оказва едва началото. Сега Русия съкрати делът и тройно. За последен път Русия е влагала толкова малко в американските съкровищни облигации преди десет години. С какво се обяснява толкова рязката разпродажба и няма ли да навреди това на златно-валутните резерви на Русия?

Оказва се, че небивалото съкращаване на вложенията на Русия в държавния дълг на САЩ през април двойно (от 96,1 до 48,7 млрд долара) е само началото. Новите данни на министерството на финансите на САЩ свидетелстват, че през май Русия е орязала вложенията си в съкровищни облигации още три пъти – до 14,9 милиарда долара. Това е минимум за последните десет години.

Толкова малък дял в т.нар. „трежърис“ Русия владее през 2007 г. Именно от тази година Русия и започва да прави големи вложения в американския държавен дълг. Максималният обем на вложенията е през октомври 2010 г., когато Русия държи в американски книжа 176,3 милиарда долара.

Все още през март 2018 г. Русия бе сред 16-те най-големи собственици на американски съкровищни ценни книжа. Към април, отървавайки се от половината, Русия се спусна до 22 място в класирането, а сега не влиза и сред 33-те най-големи държатели. Лидер, както и преди остава Китай, който е собственик на американски облигации за 1,2 трилион долара.

„По-рано колебанията на „трежърис“ в руските златно-валутни резерви бе тясно свързано с тяхната динамика: ЦБ ги натрупваше при ръста на портфейла и ги разпродаваше в месеци на снижение. Но през последните месеци се провежда явна разпродажба на американските държавни ценни книжа от нашите златно-валутни резерви“, заяви финансовият аналитик на FxPro Александър Купцикевич.

Каква е причината за толкова резкия отказ на Русия да дава заеми на САЩ. Да не би да са сработили призивите на някои политици да се прекрати изхранването на САЩ или руските власти са обладани от страх пред новите санкции на Вашингтон?

Икономистите намират в това решение както икономически, така и политически мотиви.

Централната банка при управлението на Златно-валутните резерви се ръководи на първо място от инвестиционната привлекателност на един или друг клас активи, смята началникът на аналитичното управление на банка „Зенит“ Владимир Евстифеев. Това значи, че руският регулатор е сметнал намаляването на вложенията в американския държавен дълг за икономически оправдано. „Предвид рисковете от снижаване на американските облигации, за Министерството на финансите сега е изгодно да продават част от наличните запаси с печалба, имайки в бъдещи възможност в случай на наистина забележимо снижаване на стойността им да ги купи при по-висока доходност“, смята Алексей Коренев от „Финам“.

„Русия излиза от „трежърис“ постепенно от края на 2017 г. Това е периодът, когато стана очевидно, че вътрешните лихвени проценти в САЩ ще растат от адекватно провежданата от Федералния резерв политика на нормализация на парично-кредитната политика“,, отбелязва Евстифеев. Ускорението на излизането от „трежърис“ по време на втората четвърт на тази година според него се обяснява от това, че именно в този период Федералният резерв е втвърдил риториката си и е започнал да предполага четири повишавания на основния лихвен процент за разлика от предишните три повишавания. При това този период съвпада с активната фаза на търговските войни от страна на САЩ.

И все пак много икономисти смятат, че не можем да се разминем без оценка на политическите рискове. Отправна точка за съществената разпродажба на американски ценни книжа става влошаването на двустранните отношения между Русия и СА, а също така прозвучалите тогава заплахи за блокирането на доларовите сметки на руските компании, смята Купцикевич. „Ликвидността и надеждността на американските ценни книжа отива на втори план, когато се появяват рискове, че доларовите сметки могат да се окажат блокирани. Разбира се, сега това изглежда като много песимистичен сценарий, но нали руската Централна банка трябва да се замисля за своите действия няколко крачки напред“, казва експертът.

По-рано Русия печелеше незле от вложенията си в американския държавен дълг. Сега американските държавни ценни книжа губят цена (растат по доходност) поради повишаването на лихвения процент в САЩ. Не заплашва ли излизането от „трежърис“ загуби и снижаване на златно-валутните резерви на Русия?

„Ценовото снижаване на 10-годишните трежърис от априлските максимуми до минимума на май съставя около 3% от номиналната стойност – това е максималния потенциален размер на загубите за Русия“, смята Евстифеев. От гледна точка на търговската практика времето за разпродажба е избрано не съвсем правилно: геополитическото напрежение, рисковете от търговска война и бягството на капитала от развиващите се пазари поддържа търсенето на „трежърис“, а плановете за повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв през тази и следващите години ще запази възможностите за повишаване на доходността им. Но стратегически такова поведение на руския регулатор може да бъде оправдано, не изключва Евстифеев.

Засега е невъзможно да се изчислят загубите. А и изобщо Русия понасяла ли е загуби от това действие – също не може да се каже със сигурност. Нали много зависи от това в какво Централната банка е вложила получените от продажбата на „трежърис“ средства.

На пазара има достатъчно алтернативни инструменти с аналогична доходност, затова и не е задължително руският регулатор да е загубил, смята Ана Кокорева от „Алпари“. Доларът, например расте, затова и замяната на трежърис на депозити в долари може да се окаже напълно печеливша.

Сега около 17% от златно-валутните резерви на Русия се падат на вложенията в монетарното злато, останалото са валутни резерви. На американските облигации сега се падат общо 3%.

„В златно-валутните резерви расте делът на физическото злато и в момента обемът му е повече от 1880 тона. Освен това Русия увеличава вложенията си във финансови инструменти, номинирани в други валути. С други думи Министерството на финансите на Русия просто променя структурата на своите вложения в различни активи“, смята Алексей Коренев.

Превод: Поглед.инфо