/Поглед.инфо/ Миналата година Централната банка целенасочено намали зависимостта си от доларовите активи. Руските инвестиции в националния дълг на САЩ и делът на долара в структурата на резервите на страната се свеждат до исторически минимум. С какво руската банка заменя американските активи и може ли да спечели от тях?
Русия продължава да намалява инвестициите в държавния дълг на САЩ. Според Министерството на финансите на САЩ през ноември миналата година те са намалели с 1,8 млрд. долара в сравнение с октомври. Сега в ръцете на Русия държавните облигации на САЩ са едва 12.8 млрд. долара (предимно краткосрочни ценни книжа). Преди година, за сравнение, размерът им е 102 млрд. долара.
В началото на годината Русия бе сред 16-те най-големи притежатели на държавен дълг на САЩ и сега тя не е и сред 33-те най-големи. Всъщност Русия се върна преди 12 години, през 2007 г., когато инвестициите бяха също толкова малки. От тази година Русия започна значително да увеличава „трежъриса” в резервите си (съкровищни облигации на САЩ). Пикът дойде през 2010 г. - тогава Русия предостави на американците повече от 175 млрд. долара.
2018 беше повратна точка. След априлските санкции срещу „Русал”, Централната банка започна да продава американски ценни книжа и да прехвърля средства във валутата на своите търговски партньори и злато. През септември и октомври имаше леко отклонение: централната банка леко увеличи инвестициите си в държавния дълг на САЩ. Стратегически обаче се запазва тенденцията да се спре финансирането на САЩ, което се потвърждава и от последните данни за ноември.
Какво похарчи Русия за приходите от продажбата на облигациите на САЩ? На първо място, за злато. Миналата година Банката на Русия закупи рекордните 274,3 тона. В продължение на четири години Русия купува над 200 тона злато всяка година. Като цяло, златните резерви на страната се попълват 13 години подред. През това време те са се увеличили с 1726,2 тона - до 2113 тона до края на 2018 година.
Русия се изкачи на пето място в световната класация на златните резерви, измествайки Китай. Лидерите на този рейтинг - САЩ и Германия - все още са далеч, но Русия лесно може да изпревари в следващите години Италия и Франция с техните 2,45 и 2,44 хил. тона.
Това е абсолютно оправдана стратегия, смята вицепрезидентът на „Златен монетен дом” Алексей Вязовски. „Дори да ги нямаше санкциите, инвестициите в американските държавни облигации са нерентабилни, като се отчита инфлацията. А златото дава добър доход. През последните три години, когато нашата централна банка активно купува злато, цената му в долари се увеличава с 20%. Следователно, чрез закупеното злато, Централната банка спечели много добре. Според нашите прогнози, тя ще продължи да печели”, смята той.
Руската централна банка, между другото, не е единствената, която е обърнала внимание на златото. През 2018 г. централните банки в света купиха повече злато от всяка друга година, започвайки от 1971 г., когато САЩ изоставиха златния стандарт. Русия се превърна в най-големия купувач. Казахстан, Турция, Ирак, Индия, Полша и Унгария също се присъединиха към нашата стратегия и до края на годината възобновиха закупуването на злато.
Защо преди това Централната банка инвестираше повече в американски ценни книжа, отколкото злато? Защото нямаше политическа или икономическа необходимост. „Преди санкциите златото падна. Пикът настъпи през 2011 г., когато унцията струваше 1 800 долара, а след това цената спадна до 1 200 долара. Сега златото се е повишило над 1300 и според нашите прогнози може да достигне до 1400 долара за унция. Но този връх, старият максимум, все още не е актуализиран. Мисля, че това може да се случи в перспектива от три или четири години”, смята Вязовски.
Той обяснява, че златото в краткотрайна перспектива може да бъде доста променливо, но в дългосрочен план тази променливост се изглажда. Следователно, ако някой реши да действа като Централната банка, да инвестира в злато, тогава съветът е да се инвестира в злато на хоризонта на планиране от три до четири години. Ако искате да инвестирате за една година, тогава най-вероятно златото не е вашият актив, защото изисква дълги хоризонти”, казва експертът.
Златото има тенденция да расте в периода на глобална турбуленция. „Последната криза беше преди около 10 години, така че е логично да се предположи, че нарастващият интерес към златото може да означава подготовка за евентуален икономически спад. Все още никой не е успял да избяга от цикличния характер на икономиката при пазарната система. А различните политически събития, които се случват сега, по-скоро изглеждат като придружаващи признаци на икономически проблеми, хората винаги се карат по време на финансови затруднения”, казва Антон Биков, главен анализатор в Центъра за анализи и финансови технологии.
Миналата година Банката на Русия не само се отърва от „трежърис”, но и като цяло значително промени структурата на резервите на страната. Делът на долара е намален наполовина - от 46.3% на 21.9%. Това е рекордна цифра. Делът на долара никога не е падал под 40% през цялата история на публикуване на подобни доклади от регулатора.
Но акциите в евро и юани - валутите на основните руски търговски партньори - напротив, са се увеличили значително във валутно-златните резерви. Еврото, с дял от 32%, сега има най-голямото тегло в резервите, което също не се е случвало. А делът на китайската валута скочи за една година от незначителните 0,1% до 14,7%.
Отказът да се финансира американската икономика и рязкото намаляване на доларовите активи в структурата на резервите, разбира се, е пряка последица от геополитическия фактор. „Замяната на американските ценните книжа с китайски отразява сегашния стратегически вектор на руската политика и се диктува от най-силното охлаждане в отношенията между Русия и САЩ”, коментира управляващият партньор на Exante Алексей Кириенко. Не може обаче да се каже, че Руската централна банка действа икономически без мисъл.
„Търсенето на алтернативни инструменти за натрупване на руски резерви не е измислена, а принудена. Не става въпрос за удобство и сравнение на рентабилността между различните класове активи. Блокирането на сметките на „Сбербанк” и мораториумът върху руския държавен дълг започна през 2014 г., както и рискът Русия да бъде изключена от системата за междубанкови парични преводи SWIFT”, сочи Владимир Рожанковски, експерт в Международния финансов център. Поддържането на запаси в активи на държава, заплашваща да „отнеме” тези активи, може да бъде самоубийство.
Ако не бяха толкова силни колебанията на валутния курс на рублата, тогава би било възможно да се натрупат резерви в националната валута. „Но няма толкова много привлекателни алтернативи на американските „трежърис” по критерия за пазарна ликвидност, както изглежда. На първо място, това са облигации на развитите страни - където е възможно, на нашите търговски партньори и емитиращите страни от еврозоната. Увеличава се и техният дял в руските резерви, просто за разлика от златото, за това говорят по-малко”, отбелязва Рожанковски.
Новата стратегия може да бъде печеливша. „Ако американската икономика влезе в рецесия и такъв сценарий е много вероятен”, то това решение може да стане неочаквано изгодно. Като се има предвид нарастващата прогноза за националния дълг на САЩ, съкровищните облигации също могат да бъдат атакувани. При този вариант централните банки ще бъдат принудени да започнат нов кръг от количествено облекчаване, което несъмнено ще повиши цените на златото. Затова, въпреки геополитическия цвят, политиката на Централната банка на Руската федерация може да се нарече рационална и балансирана”, смята Кириенко.
„Досега държавните облигации на САЩ бяха най-надеждният инструмент с фиксиран доход. Но това не означава, че ситуацията не може да се промени, въпреки че за това трябва да има реални предпоставки. Да кажем, структурна икономическа криза в САЩ или дълбоки политически проблеми в американското общество, които биха могли да провокират граждански конфликт. Досега в САЩ няма повече такива проблеми, отколкото в други развити страни”, отбелязва Биков.
Превод: В.Сергеев