/Поглед.инфо/ Грубиянското поведение на Лондон породи в Русия бурна ответна реакция – от възмущение до насмешки по адрес на „Дребнобритания“. За жалост, подобен присмех не е най-добрият вариант за отговор. Нали имаме работа със заплаха от мащаб, с който не можем да се шегуваме и цялата история на взаимоотношенията между Русия и Британия доказва това.

Поведението на Великобритания по „Случая Скрипал“ е предизвикателно – обвинения по адрес на Русия, съвети да „млъкне“, заявления за личната намеса на Путин. Всичко това, естествено, предизвиква възмущение в Русия.

Но, ако възмущението на нашата общественост може да се разбере, то присмехът над Британия и нейния елит е нещо съвсем неправилно. Разсъжденията за това, че „Дребнобритания“, че „Старата дама“ вече не е същата, че е загубила своето влияние и че пакости с безсилна злоба срещу Русия, изглеждат странно.Това не става дори и за банална ответна пропаганда, защото изкривява действителността.

В наш интерес е да бъдем честни. Вече от няколко години се намираме в открит сблъсък със световния елит, с тези, които имат определено влияние над световните дела. Именно тези сили сега говорят през устата на Мей и Джонсън. Това, че я наричаме "Старата дама", е нашата традиция от 19-ти век. А в действителност това е световната наднационална класа на парите и властта, елитът, който отново се зае сериозно с Русия. Не заради Крим и Скрипал, а защото наистина стоим на пътя му.

Стоим на пътя на глобализацията по англосаксонски – т.е. проектът за създаване на единно човечество, управлявано от западния център. „Западният“ в случая е синоним на атлантическото, на англосаксонското. Този проект се осъществява на практика открито през последните сто години. Чрез постепенно уедряване на компаниите и капиталите, чрез сближаване на цивилизациите и културите, смесването им. Чрез създаването на единни глобални институции, финансови, управленски, надзорни и прочее, формирането на нов морал и философия на трансхуманизма. Човечеството се води към неговия „златен век“, в който няма да има нито държави, нито нации, нито полове. Тези, които са против са ретрогради и консерватори, врагове на прогреса и човечеството. Това, че все още не се произнася като официални декларации, не значи нищо, просто е въпрос на време. Засега Русия „по стар навик“ е обвинявана в тоталитаризъм и тероризъм.

Кой обвинява? Тази „световна общност“, която при по-близък поглед се оказва Западът. И при още по-щателен поглед – англосаксонският, т.е. американско-английският елит. Това са хората, които „имат право да решават“.

Официално те са обединени в закрити клубове и открити ордени, публични общества или тайни ложи. Те могат да бъдат собственици на банки или херцози, сенатори или министри. Длъжността и дори размера на капитала им имат второстепенна роля – важна е самата принадлежност към кръга. И това кръгът е еднакво враждебен и към Владимир Путин, и към Доналд Тръмп (последният защото е самозванец, узурпатор при това с неправилни, неглобалистки идеи). А Путин на практика отпраща открито предизвикателство, заявявайки, че Русия никога няма да се съгласи с налагането на световен ред. Путин се смее на западните страни, които нямат пълноценен суверенитет.

Но когато Путин говори за несамостоятелността на европейските държави, той намеква за Германия и Франция или за по-малките страни. Но не и за Великобритания. И въпреки, че мощта на Америка официално е несравнимо по-голяма с британската, всъщност именно Лондон остава водещ в атлантическия тандем. Защо?

Защото мощта на страната се определя не от нейните самолетоносачи и не от размера на нейната икономика, а от управленческите, интелектуални , стратегически и финансови възможности на елитите ѝ. В този смисъл ръководната и направляваща роля на Лондон като „център на силата“ не се оспорва от никого. Там са разположени тези семейства, които потопиха Испанската империя, устроиха опиумните войни срещу Китай, изправиха Русия и Германия една срещу друга по време на Първата световна война, заложиха на разпада на Русия по време на Чеченската война. Това са истинските играчи на световния шах. За тях борбата срещу Русия е традиционна и древна игра.

Няма значение чий глас ще ги озвучава. Т.е. британските министри и премиери могат да бъдат подизпълнители на истинския елит, а могат да бъдат и негови непосредствени представители.

Уинстън Чърчил, херцог Марлборо, принадлежи към истинската сърцевина на британския елит, а едновременно с това е и премиер. Тук се крие основната му разлика с Маргарет Тачър, а не в степента на влияние на Великобритания като страна над световните дела. Да, при второто министър-председателство на Чърчил Британската империя залязва, но остава Британската общност, обединяваща няколко десетки държави, в 15 от които кралицата е все още държавен глава (включително Канада и Австралия). Остават и „Петте очи“ – системата за взаимодействие между разузнаванията на петте англосаксонски страни (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия), остава връзката между системата на Федералния резерв на САЩ и банките от Лондонското Сити.

Много неща са останали, така че не е важно кой именно оглавява британското правителство: дъщерята на бакалина Маргарет Тачър, дъщерята на свещеника Тереза Мей, завършилият Итънския университет Дейвид Камерън или аристократът Борис Джонсън. Фамилията на премиера няма принципно значение. Когато слушаме този груб тон, с който с нас говорят британските ръководители, ние трябва да разберем, че те само озвучават тази ненавист и гняв, които изпитват към нашата политика стопаните на западния свят. Тези, които в съветските години се наричаха „транснационален капитал“, а сега за простота на картината се обозначават като „атлантисти“.

Просто е опасно силата им да не бъде оценена. Нееднократно в нашата история ние се сблъскваме не просто с коварството на Лондон, но и с внезапни удари, ставащи смъртоносни за нашите управници и страна. Март 1801 и декември 1916 г. са две дати в нашата история, които си приличат много. Две убийства, към които непосредствено отношение имат англичаните – император Павел Първи и Григорий Распутин (станало сигнал за свалянето на царя след два месеца“.

Сега „Старата дама“ е способна единствено на провокации, като тази с убийството на Скрипал, както преди това тя се разправя с Березовски. Но това не значи, че тя не е способна на повече.

Ние четири години се сблъскваме с единен западен фронт, организиран след Крим и грижата за поддържането на единството в редиците му сега преминава от Вашингтон (Където седи чуждия за атлантистите Тръмп) в Лондон. Т.е. по-близо до реалния център на властта на Западния свят. Ние няма да възстановим Великорусия, ако го смятаме за Дребнобритания.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели