/Поглед.инфо/ САЩ не позволяват на Русия да се върне в клуба на свръхдържавите. Както твърди американската преса, едновременно трима високопоставени чиновници от американската администрация ще се опитат да представят тази мисъл през седмицата на европейците и мюсюлманите. Защо Западът толкова яростно се противопоставя на възраждането на Русия и как самата тя трябва да се държи в тази ситуация?

В петък в Мюнхен се открива ежегодната конференция по сигурността. От Вашингтон на нея ще пристигнат двама ключови генерала на Тръмп – съветникът му по въпросите на националната сигурност Хърбърт Макмастър и министърът на отбраната Джеймс Матис. Освен това Макмастър ще посети и Турция, която ще приеме и държавния секретар Рекс Тилърсън, който в момента е на обиколка в Близкия изток.

Тримата души, определящи външната политика на ЕС, ако се вярва на американското издание National, ще носят със себе си новата външнополитически доктрина на администрацията на Тръмп. И тя се заключва в това, че „САЩ повече няма да демонстрират мекост по отношение на тези, които смятат за заплаха на влиянието и стратегическите интереси на Америка“. Донякъде това е адресирано и до Турция – така Макмастър трябва да „разясни пределите на търпението на САЩ и НАТО по отношение на авантюрите на Реджеп Тайип Ердоган в Сирия и неговото партньорство с Русия и с Иран“. Но основният получател, според National, е Русия: „В по-широк стратегически смисъл Белият дом изпраща сигнал до Кремъл, че Русия не може да си върне статута на свръхдържава“.

Тук не е важна толкова информацията на американското издание. Друго е важно – сама по себе си тази позиция е повече от разпространена в англосаксонския и по-широко западния свят. Русия няма право да заема едно от водещите места в света – не е важно дали тя има подобно желание или не. Няма и точка. Защо? Защото ние смята така. Но ако искате обяснения, ей ги: това е тоталитарна, агресивна, комунистическа, имперска, православна, атеистична, консервативна, революционна и антидемократична сила.

Какво, едното противоречи на другото? Тогава изберете това, което се отнася до съвремието, а останалото подредете на лавиците XVIII, XIX и XX век. Всъщност така и се случва – политиката на сдържане на Русия е неизменна. Сменя се, при това често циклично, единствено обосновката му. Което позволява да се направи очевидния извод – причината за това отношение към Русия е съвсем друга.

Каква? Съвсем просто – Западът смята Русия за дива, варварска страна. Страна – самозванец. Западът се бои от Русия. И именно затова Русия няма право да претендира за едно от основните места в света. Нали „чуждият“ и „дивият“ не могат да бъдат равни с развитите и своите. Дали е преодолимо това отношение и най-вече , има ли желание това да се превъзмогне от страна на Запада? Способен ли е той да се откаже от този, дори не високомерие, а цивилизационен расизъм?

От страна на Русия няма никакви проблеми. Тя не само не се смята за по-добра, по-развита или по-умна от другите, в нея има другата крайност. Руските „елити“ периодически изпадат в унизително поклонничество пред Запада, забравяйки, предавайки, отказвайки се от родната история, култура заради „приобщаването към благата на цивилизацията“ Естествено, западната“. Тези, които смятат Русия за „едно недоразумение“, изненадващо биват единствено със западноцентристка мисъл. При това не е разбираемо кое е по-вредно – тегленето към западните материални ценности (т.н. начин на живот) или към духовните (т.е. „правилната философия“ и „истинско изкуство“ чрез забравянето на собственото). И едното и другото нанасят на страната огромна вреда. Но рано или късно поредният пристъп на безумна „любов“ към Запада се изпарява и макар с голяма цена, Русия се връща на собствения си път.

И тук започва изострянето на западната русофобия. Ако в период, когато Русия е управлявана от прозападни сили, „цивилизованият свята“ само снизходително слуша „глупостите на варварите“, че „ние с вас сме от една кръв“ и „имаме общи ценности и интереси“, само руснаците да си спомнят за своите корени и интереси и към тях започва да се използва познатата „политика на сдържане“. Т.е обявяват Русия за изчадие адско и причина за всички беди на света.  Конкретен повод за това може да бъде всичко, от това, че тя защитава християните на Балканите (в пика, струва ни се, на чуждата на християнския запад Османска империя), или въвеждането на войските във Афганистан (нямащ никакво отношение към Запада) , или връщането на Крим.

Т.е. само Русия да започне да отстоява интересите си и да се държи почти като Запада (почти, защото Русия на практика винаги е загрижена единствено за случващото се край границите ѝ, а не на другия край на земното кълбо), веднага и се напомня, че не трябва да смее да претендира за първи роли.

При това самият Запад не забелязва абсурдността на претенциите си. Как може да се посочва държава, която обективно се отнася към числото на основните световни играчи?

Действително, след като преди три века, в началото на XVIII век Русия излезе на европейската арена, стана известно, че нищо на света няма да се случва без нея. Защото, колкото и силна да са тогавашните две свръхдържави Великобритания и Франция, самата траектория на развитие на Русия ѝ предвещава по-нататъшно издигане. Това се и случва, затова и през XIX век обединена Европа се опитва на два пъти да задуши Русия, а през ХХ век на два пъти се опитва да я ликвидира като такава. Но след 1945 г. Русия става безспорна свръхдържава и нещо повече, след три десетилетия достига до върха на своето глобално могъщество. След това по добра воля (макар и заради глупостта на ръководството си) не просто отстъпи, но и изобщо се разпадна на части.  Разби се на парчета, зарадва Запада, но, както и през 1917 г. Русия отново се изправи на крака, върна се и пое по своя път.

На този път пред Русия дори и не стои въпросът дали да бъде свръхдържава или не. Русия в същността си може или да бъде велика или изобщо да не бъде. При това руската свръхдържава не е колониалистична, не е хегемонистка, не е империалистична. Русия няма намерение да налага нищо никому, не желае да контролира всички проливи и континенти. Тя просто иска да върви по своя път. Проблемът на Запада е в това, че, ако у Русия се появи възможност да живее така, тя ще лиши някой да бъде хегемон на този свят. Т.е. руската свобода започва там, където приключва глобалисткият проект за световно господство – колкото и да е печално това за атлантиците.

Те могат да говорят каквото си искат – но никой на света не ги слушат. Питайте Китай, Индия, ислямския свят, европейците и латиноамериканците: може ли някой да попречи на Русия да заеме достойното си място в новия, формиращ се в момента световен ред?

Такава сила просто не съществува.

Превод: Поглед.инфо