/Поглед.инфо/ Основният износител на руски тръбопроводен газ започна да засилва енергийното си сътрудничество с Индия чрез доставки на втечнен природен газ в рамките на дългосрочен договор. Проблемът е там, че втечненият газ на „Газпром“ за изпълняването на договора не е достатъчен. Откъде „Газпром“ ще получи втечнен газ за Индия и защо му е подобно сътрудничество?

Индийската газово-петролна компания „Гайл“ получи в понеделник първата партида втечнен природен газ от „Газпром“ по дългосрочен договор, заяви на профила си в „Туитър“ министърът на енергетиката на Индия Дхаремндра Прадхан.

Според министъра „Гайл“ по договора с Gazprom Marketing & Trading има намерение да внася 2,85 млн. тона втечнен газ годишно. „Също така се изразява удовлетворение, че „Газпром“ и „Гайл“ по-рано внесоха поправки в договора за доставки на втечнен газ, увеличавайки обемите на покупки и изменяйки цените. На по-късни етапи това ще позволи на Индия да внася газ и от проекта „Ямал СПГ“, подчертава министърът.

Договорът между индийската компания и „Газпром“ е подписан още през 2012 г. Предвижда се доставката на 2,5 млн. тона втечнен газ годишно след пет-шест години. След това страните, наистина, преподписаха условията, увеличавайки обемите на доставките до 3,5 млн. тона и увеличавайки сроковете от 20 на 23 години. През първите три години обемът на доставките ще се увеличава постепенно. При това цените на втечнения газ ще бъдат привързани към стойността на петрола марка „Брент“ а не към цените на петрола на терминалите в Индия.

Така Русия си открива нов перспективен пазар за газовите доставки индийският, където расте търсенето. Първата партида втечнен газ на индийския пазар бе доставена през март 2018 г. от търговската дъщерна компания „Новатек“ и това бе газ, произведен на „Ямал СПГ“.

А откъде „дъщеричката“ на „Газпром“ все втечнен газ за Индия? Експертът от Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков смята, че този газ може да не е руско производство. Според него „Газпром“ го купува на свободния пазар и го препродава на Индия. Тоест това може да е втечнен газ от Катар или Австралия или от всяка друга страна (страната на произход на горивото не се разкрива).

Схемите за продажба на втечнен газ се отличават от продажбите на тръбопроводен газ. Например първият втечнен газ „Ямал СПГ“ в крайна сметка се оказа от САЩ. Когато той пристигна от пристанище Сабет, той бе изкупен от малайзийската компания „Петронас“, която го изпрати във Великобритания, където бе изкупен от френската „Енжи“. Французите го натовариха на друг танкер и го изпратиха в Бостън. „Такива сложни схеми за доставка на втечнен газ стават нещо нормално на международния пазар. Затова и „Газпром“ , най-вероятно, не разчита, че ще доставя в Индия втечнен газ руско производство. Това ще бъдат трейдърски доставки“, смята експертът от ФНЕС Игор Юшков.

Но защо „Газпром“ продава не руски, а чужд газ?

„Като държавна компания трябва да се действа в интерес на основния собственик. А интересите на държавата са в това компанията да развива добива в Русия и да продава руски газ“, заяви Юшков.

Възможно е, преди шест години, когато се подписва дългосрочния договор с Индия, „Газпром“ да е предполагал да използва все пак собствената си ресурсна база. Това може да е газта, например, от Щокманското находище, чиято съдба се решава в този момент. Проектът е замразен още преди подписването на договора с Индия, но не заработва и след това. Впрочем газта от там искат да я доставят в САЩ, защото там цените на газта са огромни, но шистовата революция внася корекции, смята Юшков. По-скоро „Газпром“ разчита да продава втечнен газ от завода „Владивосток СПК“ с мощ от 10-15 млн. тона годишно, но през 2014 г. сроковете за неговото осъществяване са преместени. Но на фона на интереса от страна на Азиатско-тихоокеанския регион „Газпром“ миналата година привежда проекта в работен статус. Изменя се единствено формата на завода за втечнен газ: това ще бъде не за многотонажно, а за среднотонажно производство.

С други думи на „Газпром“ не му стига собственият втечнен газ за изпълняване на дългосрочния договор с индийската компания. „Газпром“ има завод „Сахалин-2“, но основната част от произвеждания в него втечнен газ отива по преки договори в Япония и Южна Корея. На газпромовския трейдър му остават само около един милион тона втечнен газ от този завод, а това е малко за покриване на индийския пазар. За да изпълни поетите задължения, той купува втечнен газ или от свободния пазар, или от руските конкуренти.

Като трейдър „Газпром“ сключи договор за купуването на 2,5 млн. тона годишно втечнен газ от „Ямал СПГ“ (принадлежащ на частната компания „Новатек“) за препродажба. Този газ не е свързан по договор с индийския пазар, но той лесно може да попадне в Индия. Освен това трейдърът ще купува всичките 1,2 млн. тона втечнен газ от проекта Cameroon FLNG в Централна Африка, с договор от осем години. Така е теоретично Индия може да получава както руски, така и африкански газ от „Газпром“.

„Възможно е „Газпром“ да се опитва така да развива търговията на свободния пазар, иска да покаже, че той не е просто производител на газ, но и умел продавач. И неговите трейдърски компании в повечето случаи са успешни, работят на печалба. Газпромовският трейдър генерира печалби и те отиват към държавата. Но едва ли това са големи суми“, разсъждава експертът.

Но основната цел на тези доставки все пак е развитието на руско-индийските отношения.- Русия има няколко точки на съприкосновение с Индия: тя строи за нея атомни електроцентрали и доставя оръжие. „Газпром“ се опитва да развива взаимодействие в енергетиката. Не е важно, че купува втечнения газ от пазара, все пак той укрепва връзките. Това е проект, който да създава образ“, смята Юшков.

Освен това растящият индийски пазар доскоро използваше съвсем малко газ, в това число заради слабата електрификация на страната и употребата на въглища. Но сега те се електрифицират активно и се стараят едновременно с това да преминат на газ, а не на въглища. Сега основният доставчик на газ в Индия е Катар. Така „Газпром“ се опитва да се установи на този нов пазар.

Индия, разбира се, иска да получава тръбопроводен газ, затова и се опитва да привлече много газопроводи към себе си. Дори имаше идеи да се продължи тръбопровода „Силата на Сибир-2“, който се строи за доставки на руски газ за Китай. Обсъждаше се също и проект за газопровода „Мир“ от Иран в Пакистан, а също проекта на тръбата ТАПИ от Туркменистан. „Но Индия навсякъде се сблъскваше с конкуренция от страна на Китай, който пренасочва тръбите към себе си. Проектът на русата тръба през Централна Азия и през Китай в Индия е също фантастика. На първо място дължината е твърде голяма, себестойността на прокарването е крайно висока. На второ място съществуват рискове. Ако се прокара през Централна Азия, то се опира Афганистан. Пекин едва ли ще се съгласи на прокарването на тръбата през Китай – защо му е да развива конкурента си. А и технически е сложно да се строи на високи планини“, смята Игор Юшков.

Затова тръбопроводният газ от Русия до Индия едва ли някога ще потече. А и да се помага за развитието на втечнения газ на индийския пазар може би също те е най-добрия вариант за Русия. „Ние строим там атомни електроцентрали. Може би си струва да се съсредоточим на това, а също така да доставките на въглища. Нали атомните станции се конкурират с газовите ТЕЦ на основата на катарски втечнен газ. Получава се междугоривна конкуренция“, смята Юшков.

Но Русия залага на ръста на производството на втечнен газ и неговия износ. Първият завод по многотонажен втечнен газ се появи в Русия през 2009 г. в рамките на проекта „Сахалин-2“ (мощност от 10,8 млн. тона годишно). Вторият завод „Ямал СПГ“ бе стартиран едва през декември 2017 г. Мощността на първа линия е 5,5 млн. тона. В резултат на това Русия днес може да произвежда 16,3 млн. тона втечнен газ.

Но има планове за съществен ръст на мощностите чрез разширяване на съществуващите заводи, а също така и за строителството на нови: „Арктик СПГ“ („Новатек“), „Батийски СПГ“ („Газпром“), „Далекоизточен СПГ“ и „Печора СПГ“ („Роснефт“). След стартирането на строящата се втора, трета и четвърта линия на „Ямал СПГ“ към края на 2019 г. сумарната мощност на руските многотонажни производства на втечнен газ ще достигне до 28,2 млн. тона, което е вече съпоставимо със съществуващите мощности в Малайзия или в Индонезия, изчисляват експертите от енергиен център „Сколково“ в свой доклад.

А към началото на 30-те години производството на втечнен газ в Русия може да достигне до 60-80 млн. това, ако плановете се осъществят. Себестойността на производството на втечнен газ в Русия не е много висока. Австралийците например имат по-високи разходи на новите проекти. А и пазарите са разположени недалеч от заводите. Проблемът е друг: отсъствието на собствени технологии за многотонажно производство и за транспортиране на втечнен газ заедно с рисковете от санкции.

Именно и затова например „Новатек“ се опитва да развива собствени компетенции и да налага чисто руско производство по среднотонажния втечнен газ. Какъв е смисълът от неговия износ, ако голяма част от стойността му ще се върне зад граница под вид на изплащане на оборудването за неговото производство. Санкциите засега не се разпростират върху втечнения газ, но такива не могат докрай да бъдат изключени.

Превод: Поглед.инфо