/Поглед.инфо/ Журналистите и потребителите на социални мрежи се състезават по конспирология, опитвайки се да отговорят на въпроса с какви страшни заплахи и подкупи Путин е заставил Спортният арбитражен съд в Лозана да застане на страната на руските спортисти. Това е абсолютно погрешен начин за поставяне на въпроса. Няма никакъв специален „путински шантаж“, а и такъв не е нужен.

Трябваше просто най-накрая да се направи това, което всички нормални специалисти предлагаха от самото начало и това, което първоначално много спортни федерации искаха да направят, както и техните високи покровители от политическите и делови кръгове. Трябваше просто с това да се заемат хората, които не се интересуват от мнението на международната общественост и запазването на личните приятелски отношения с високите чинове на МОК.

Ако се говори с войнишка прямота, след като от въпроса негласно бяха отстранени чиновниците и с него се заеха специалистите-практици, то всичко застана на мястото си и започна да работи. А тайната на правилното решение на Спортният арбитражен съд в Лозана е проста. Работата е там, че той не е само ключов елемент от организационното инфраструктура на международния спорт, но е също така и важен елемент от швейцарската съдебна система. За да се разбере доколко е важно това, е достатъчно да се спомене, че крайната инстанция за разглеждане на всички обжалвания по повод решенията на Спортният арбитражен съд в Лозана е Федералният съд в Швейцария – т.е. най-висшият съдебен орган в Швейцарската конфедерация. Освен това трябва да се разбере, че швейцарският спортен арбитраж не получава и пукната пара от швейцарския бюджет и че в същността си той е частен бизнес. Да, бизнес, защото този арбитражен съд разглежда стотици (още веднъж – стотици!) спортни дела годишно. В него като съдии-арбитри работят повече от 300 юристи с тесен профил от много страни по света и работата на всеки от тях струва много скъпо – примерно по 540 долара на час. Те уреждат конфликтите, свързани със спортните договори на сумата от най-малко десетки милиони долара. И то само за едно дело. Целият бизнес-модел на Спортния арбитражен съд в Лозана се гради на това, че на неговото решение може да се има доверие и че при всички обстоятелства той е малко или повече справедлив.

А сега си представете какво е лежало на блюдата на везните. От една страна: интересите на самия съд и съдии, които знаят, че ако вземат проамериканско и несправедливо решение, то репутацията и техният бизнес, изграден на това, че те честно решават сложни въпроси, ще бъдат унищожени моментално, защото всички знаят, че докладът на Макларън от юридическа гледна точка е нищожна глупост. На това блюдо на везната трябва да се добави репутацията на швейцарската съдебна система, която също би понесла сериозни щети. А на другото блюдо лежи натискът на Държавния департамент, на МОК, на всички международни медии и увереността в това, че съдиите в Спортния арбитражен съд в Лозана ще бъдат обявени за агенти на Путин. Съдът помисли и взе правилно решение, от което цялата световна преса просто изрева. И този резултат показва, че тези, които след безобразията в Рио искаха Русия незабавно да се съди с МОК, са абсолютно прави.

Ето какво пишат за това западните медии. Например ВВС, за което решението на съда стана истински шок излезе със заглавие „Мнение на член на МОК: Решението на съда по Русия е страхливо и безгръбначно“. В интервю пред ВВС британският член на МОК Адам Пенгили заяви, че „това е безнадежден ден и черен ден за спорта, когато дадоха на мошениците и крадците триумф“. Какво напрежение, а? А Русия едва сега започва! Като максимална цел за руските адвокати трябва да се постави, ако не довеждането до инфаркт на някои членове на МОК, то поне довеждане до банкрут на МОК, макар и че Световната антидопингова организация също заслужава да бъде замесена.

А сега ще ви разкажа за един важен детайл, който показва степента на унижение, на което бяха подложени американските марионетки от МОК. По процедурата за разглеждане на съдебния иск всяка страна избира от списъка на свободните съдии един от тях. След това съдиите се договарят помежду си кого да изберат за трети съдия, който става техен председател. Напълно справедлива процедура. А ето, решението в полза на руските спортисти бе прието единодушно. Т.е. дори и съдията, избран от МОК и Световната антидопингова организация застана на страната на Русия. Представете си каква трябва да е била силата на руските аргументи и колко юридически безпомощна и жалка е била позицията на МОК и на Световната антидопингова организация, за да загубят с резултат 3:0?

Разбираемо е, че МОК ще обжалва, но ето, че тези 0:3 показват, че юридическата позицията на МОК е много слаба и работата явно не е в това, че адвокатите му са слаби, а в това че цялата им аргументация се изгражда на показанията на някой глупак, както се изрази Владимир Путин. Не изключвам, че всъщност обжалването е нужно на МОК просто, за да проточи процеса и да има някакво оправдание, че да не допусне на игрите тези руски спортисти, чиито права бяха възстановени от арбитража. Напълно е възможно МОК да обжалва пред Федералния съд на Швейцария и честно казано, би ми се искало да направи така.

Федералният съд ще застане пред дилема: да се преклони пред американците и да загуби цялата репутация и привлекателност на швейцарското правосъдие или да застане на страната на Русия. На лице са всички шансове федералният съд да направи правилния избор поне заради това, че това е изгодно на Швейцария като държава. А вече след това финално решение се надявам, че руските федерации и спортисти ще започнат по съдебен път да искат компенсации за морални и материални вреди. А относно участието в предстоящите игри е жалко, че руската държавна машина се окопити толкова късно, но с това вече не може да се направи нищо. Въпреки това, винаги съм казвал, че сърцата, душите, съвестта и най-болната точка на западните партньори се намират в техния портфейл и затова именно по портфейла трябва и да се бият. И ако химнът на Русия в Пьончан е забранен, то поне вместо него да се чува скърцането на зъбите на американските журналисти и плачът на функционерите на МОК, които мислено ще изчисляват колко пари са загубили заради някакъв глупак.