/Поглед.инфо/ Равнището на бойната готовност на руските войски днес е на най-високото равнище в историята на съществуването им.
В последно време говорят и пишат много за това, че Русия е приключила разработката на перспективна държавна програма за въоръжение в периода между 2018-2027 г. Много по-малко внимание се отделя на въпроса какви са резултатите от провеждането на предишната програма, започната през 2011 г. и разчетена до 2020 г. А не трябва. Все пак основната ѝ задача бе преодоляването на недостига в доставките на съвременна техника, предизвикан от погрома през 90-те години на ХХ век, извършен от либералите-предатели, крадците-корупционери и агентите на САЩ във въоръжените сили. Путин нееднократно заявяваше, че държавната програма-2020 трябва да поправи това нетърпимо положение, довеждайки до 70% равнището на обезпеченост със съвременна техника. При това за основен приоритет са обявени две най-важни задачи: обновяването на системите за ядрено сдържане и на Въздушно-космическите сили.
За да се разбере сложността на тези задачи е достатъчно да се каже, че във въоръжените сили на Русия има отраслов стандарт, в съответствие с който, за съвременен образец на въоръжение се определя (цитирам) „превъзхождащо най-добрите чуждестранни аналози или нямащо аналог“. В крайна сметка сравнението на техниката с чуждестранните образци се провежда чрез т.н. „коефициент на военното-техническото равнище“. А с определянето на тези равнища се занимават специални научно-изследователски институти.
Първи резултат от обновяването на руската армия е изключително бързото заменяне на системите за връзка и навигация, разузнаване и целеуказание , материално-техническо осигуряване и много други, без което дори и най-доброто оръжие ще бъде безполезно като купчина метал. Към ключовите успехи може да се отнесе и решението на въпросите по Единната система за управление на тактическите звена, предназначени за комплексното управление на войските с помощта на спътникови и безпилотни средства за наблюдение.
След това в стратегическите ракетни войски започна масовото постъпване на междуконтинентални ракети „Ярс“ от ново поколение, а на ракетните подводници – твърдогоривните „Булава“ и най-добрите в света ракети с течно гориво „Лайнер“. Знаменитите „Калибри“ с висока точност започнаха да се поставят на все повече надводни кораби и подводници от руския флот.
Въздушно-космическите сили се попълниха също с най-добрите в света крилати ракети с далечен обхват Х-101, зенитно-ракетни комплекси С-400, уникални самолети Су-35С, Су-30СМ, Су-34. 10 бригади оперативно-тактически ракетен комплект „Искандер“ засилиха радикално руските сухопътни войски. С помощта на най-новите радиолокационни станции за ранно предупреждение за ракетно нападение от клас „Воронеж“ за първи път е решена важната стратегическа задача, оказала се не по силите на Съветския съюз: на всичките граници се създава абсолютно радиолокационно поле, изключващо внезапен ракетен удар по Русия.
Изключителна роля в усъвършенстването на много системи изигра сирийската кампания. За две години в хода на бойните действия в Сирия са изпитани повече от 600 образци на въоръжение и военна техника. Не се размина, разбира се, без забележки, но повечето проблеми се решаваха в реалновремеви режим, включително усъвършенстването на серийните системи и доработката на експерименталните образци. Рязко се увеличиха обемите на закупените съвременни боеприпаси и високоточно оръжие. Редица предприятия, произвеждащи подобни „умни“ боеприпаси, днес работят на три смени – както за засищане на настоящето търсене, така и за създаване на стратегически запаси в случай на голяма война.
Отделно трябва да се отбележи и повишаването на изправността на въоръжението – около 95%. Досега така не е било никога, дори и в най-добрите времена на СССР. Бойната готовност на руските войски, в голяма степен определяна от изправността на техниката, днес е на най-високото си равнище за цялата история на своето съществуване.
Въпреки това през 2014 г. след присъединяването на Крим към Русия международната обстановка рязко се изостри. Откровената враждебност на Запада, финансово-икономическите санкции и агресивните опити на САЩ да провалят модернизацията на руските въоръжени сили внесоха корективи в провеждането на програмата за въоръжаване. В резултат бе отложено разработването на редица системи от ново поколение, наложи се да се променят и редица планирани серийни доставки. Сред вътрешните проблеми най-тежкияг е разрушаването на научно-производственото сътрудничество на руския отбранителен комплекс, наследство за страната от „дивите 90-те“.
Днес може уверено да се каже, че Русия успя да открие решение на най-тежките проблеми и в близките година-две трябва да пусне в производство серия оръжие и военна техника от ново поколение, купуването на което ще се финансира вече в рамките на новата държавна програма, определена за срока между 2018 и 2027 г.