/Поглед.инфо/ Благодарение на преговарящите от Центъра за примирие на враждуващите страни едновременно 27 населени места в провинциите Кунейтра, Сувейда и Дераа преминаха на страната на Дамаск. Сега сирийската армия бързо се придвижва към границата на Йордания, почти без да среща съпротива. Това мотивира западните либерали да очернят успехите на руската дипломация.

Сега може да се говори, че провинцията Сувейда е преминала под контрола на правителствената армия вече на практика напълно, макар и неголеми огнища на съпротива да се запазват на запад, а също така в района Дераа. При това на практика не предизвиква съмнение това, че в най-близко време най-накрая ще се възстанови контрола над границата с Йордания, с изключение на района Ат Танф, в който и досега се намира американска военна база, блокираща унищожението на „непримиримите“ бойци, които се трупат под нейния чадър.

Последната значима и както преди неконтролирана от Дамаск зона в южната част на Сирия остава огнището на съпротива на „Ислямска държава“ на Голанските височини. Джихадистите разпространяват листовки, в които призовават „да се борят за последно“ но желаещите от ден на ден стават все по-малко.

Бързината на операцията по освобождението на Сувейда и Дераа е пряко свързана с преговорите за предаването на групировката „Шабаб ас Суна“ или на български „Младеж на Суната“. Това е изключително местна групировка, с щаб в град Бусра аш Шам. И не е толкова джихадистка (макар и да се присъедини към „Джебхат ан Нусра“ и така наричания „Южен фронт“, колкото е именно младежка и полубандитска, състоящи се от „яките пичове“ от района. В течение на няколко години те държаха властта над значителна част от Сувейда.

Освен изтезанията и убийствата на пленени офицери и мирни пратеници „Шабаб ас Суна“ е известна с постоянните спорове в своето ръководство, включително и няколко „военни преврати“ с убийството на родителите и роднините на свалените „емири“. Сега групировката се оглавява от някой си полковник Насил Абу Езза, но според други данни, голяма част от „младежите“ признават за главатар Ахмад ал Ауд, обосновал се в Бусра аш Шам с верните му части. Според мен това двувластие е пряко следствие на един от превратите от август 2016 г.

След доста кратки преговори с представителите на руския Център по примирието на страните Ахмад ал Ауд се съгласява не само да предаде Бусра аш Шам, но и да предаде под контрола на руската военна полиция техниката и тежкото оръжие. В отговор на бойците му е обещано да бъдат включени в състава на Пети механизиран „доброволчески“ корпус на САА като местна милиция. А Пети корпус е част от „новата“ армия, въоръжен и трениран от руските съветници.

Всъщност, в това се и състои смисъла на мирното споразумение за бойците от „Шабаб ас Суна“. Възможността да напуснат родния град и да заминат в Идлиб в друг климат и с друг диалект на арабския език не им се харесваше, да не говорим, че няма и никакви идейни и религиозни установки, които да им позволят да се адаптират в този „резерват“ сред изпечени ислямисти. Те просто искат да оцелеят и да не си тръгват и такава възможност им е предоставена.

По-рано групировката „Джейш ал Ислям“ в Източна Гута си избра „билет за Идлиб“, където бързо и окончателно бе очистена от местните групировки при откритата подкрепа на турците. Погледнете сега, кое всъщност е по-изгодното.

Решението на „Шабаб ас Суна“ не е само да предадат оръжие, но и на практика да преминат на страната на Дамаски, предизвика рязка критика от страна на тези групировки, които продължават вяла съпротива в западната част на провинция Дераа. Лесно е да се разбере: предавайки Бусра а Шам, бойците на Ахмад ал Ауд не само, че откриват на правителствените сили път към йорданската граница, но и лишават от връзка с Ат Танф тези, които продължават да се съпротивяват в западната част на провинцията Дераа и на границите с Израел.

Наред с гръмките дипломатически победи има и редица локални неуспехи. Така, за последните денонощия правителствените войски на Сирия са загубили два танка, които са били изведени от строй скрити в крайпътните храсти американски ПТУР TOW. Тук е интересно ето какво: по едно време „Шабаб ас Суна“ е в списъка с получателите на американски противотанкови ракети. Сложно е дори да се представим какво ръководи ЦРУ, за да предаде подобно въоръжение на тези момчета. Наистина, танковете са свалени край Тафас, тоест в противоположната от Бусра аш Шам част от провинцията, където започва територия, държана от „непримиримите“.

Като цяло местното население приветства правителствените и руски войски, но част от терористите, заедно със семействата се обръщат към Ат Танф и Дераа (Йордания е разумно закрила своята граница). В тила на правителствените войски също са отбелязани няколко рейда от страна на „непримиримите“ , но те са свързани с неразбирателствата между местните групировки, а не със съпротивата срещу Дамаск.

Мнозина вече сравняват случващото се в Южна Сирия с Чечения от времето на края на втората кампания, когато малките местни групировки, повече бандитски, отколкото идейни – се договарят с настъпващите руски войски за преминаване на страната на Москва в замяна на временна амнистия, и ако сред тях не се забелязват сериозни престъпления, то те получават желаното. Това сравнение куца и с двата крака, но като цяло предишната, вече отработена тактика „натиск-преговори“ работи добре, както и преди.

Освен това правителствената войска на практика престава да се отправя във фронтални атаки срещу позициите на противника, ограничавайки се с предварителна демонстрация на сила.

Международната група за поддръжка на остатъците от антиасадовската опозиция наричат настоящата тактика „варварска“, което предизвиква отсрещни въпрос: а вие къде бяхте в последните пет години. Твърди се, в частност, че в Тафас и Смим, намиращи се на сто километра един от друг по линията на фронта, след атаката по танковата колона падат около хиляда ракети от РЗСО и че руската авиация нанася удари. Но при това данните за загубите сред мирното население ги няма никакви, а ако някой не желае да се предава на най-изгодните възможни условия, то това вече си е негов проблем.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели