/Поглед.инфо/ Между Русия и Израел има немалко противоречия в областта на политиката в Близкия изток, но като цяло отношенията можеха да се нарекат приятелски – до момента, когато в небето над Сирия не бе свален Ил20. Впрочем, това далеч не е първият военен инцидент с участието на Израел, довел до гибелта на наши граждани. За това напомня дори и датата.

Министерството на отбраната на Русия вече обвини Израел в гибелта на 15-те военнослужещи, намиращи се на борда на Ил-20. Той бе свален с ракета от комплекс С-200 на сирийската ПВО, но именно пилотите на четирите Ф-16 на ВВС на Израел подставиха руския самолет под удар.

Заради „безотговорните действия” загинаха 15 руски военнослужещи, което „абсолютно не отговаря на духа на руско-израелското партньорство”, заяви прессекретарят на руското военно ведомство Игор Конашенков. Израелските средства за управление на авиацията и пилотите на Ф-16 няма как да не са видели Ил-20, „още повече, че те преднамерено са пристъпили към тази провокация”, допълни той.

Според него в Министерството на отбраната „оценят провокационните действия на Израел като враждебни и остават за себе си правото на адекватни ответни действия”. Също така се отбелязва, че Израел е предупредил Русия за операцията в Латакия по горещата линия минута преди удара, което не е позволило Ил-20 да се изведе в безопасна зона.

На свой ред пресслужбата на ЦАХАЛ заяви следното:

„Израел изразява съболезнования във връзка с гибелта на екипажа на руския самолет, но налага пълната отговорност на режима на Башар Асад и се задължава да предостави на руското правителство цялата информация, необходима за разясняването на инцидента”

Според Израел отговорност носят също Иран и „Хизбулла”. Неговите ВВС „са атакували обекти на инфраструктурата на сирийската армия, които са произвеждали оръжие за масово поразяване за „Хизбулла”.Това оръжие уж е било предназначено да се използва срещу Израел.

Когато сирийските ПВО са изстреляли ракетите, попаднали в руския самолет, израелските самолети вече са се намирали на своя територия. А по време на атаките на израелските ВВС руският Ил-20 се е намирал извън зоната на удара. Но „сирийските зенитни батареи са стреляли безразборно” и не са се убедили, че във въздуха няма руски самолети.

Президентът на Русия Владимир Путин също коментира случилото се. Той още веднъж изрази съболезнования и призова да не се сравнява гибелта на Ил-20 със сваления от турски пилот руски бомбардировач Су-24.

„Тогава турският изтребител съзнателно свали нашия самолет. Това по-скоро прилича на верига от трагични случайни обстоятелства, защото израелският самолет не сваля нашия”.

Също така се съобщава, че министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху има намерение в близките часове да преговаря с държавния глава на Русия.

Забележително е, че атаката по Сирия, в хода на която бе свален руският Ил-20, се осъществява на Йом Кипур или на Съдния ден – главният празник на юдейството. Освен това, почти преди 45 години, на 6 октомври 1973 г. започна Войната на Съдния ден, в хода на която съветските и израелските военни също се гледаха през прицелите (тук трябва да се поясни, че юдейските празници, както и християнският Великден се изчисляват по лунния календар и затова датите им са различни всяка година).

Разликата е там, че преди 45 години не Израел напада Сирия, а Сирия заедно с Египет внезапно нанася удар по израелските позиции. Тогава египтяните форсират суецкия канал, а сирийците атакуват израелтяните на Голанските възвишения.

Сирийският фронт се смята за по-важен, предвид неговата близост до главните градове на Израел. Първите два дни успехът съпътства арабите. Но след това израелтяните се мобилизират и правят прелом в хода на войната в своя полза, не само връщайки загубените територии, но и преминавайки на тези на противника. При помощта на Ирак и Йордания сирийците успяват да спрат израелската армия едва на 40 км. от Дамаск. До Кайро на ЦАХАЛ им остават около 100 км.

Бойните действия фактически се прекратяват на 24 октомври след заявление на Леонид Брежнев, а примирието се сключва при посредничеството на САЩ и СССР още на следващата 1974 г.

Едно от сраженията на тази къса, но имаща сериозни политически и икономически последствия война става морският бой при Латакия. Неговото начало е внезапно и никой не успява да предупреди гражданските кораби. В резултат на това са потопени гръцкият „Циментархос” и японският „Ямаширо Мару”. А на 12 октомври израелските ВМС атакуват сирийското пристанище Тартус, в което се намират няколко съветски граждански съда. Параходът „Иля Мечников” е унищожен при ракетен удар, но пострадали, за щастие, няма.

Но в хода на войната са убити най-малко трима съветски граждани- това са военните съветници, подполковниците Александър Сипаков и Вячеслав Головкин, а също така водещата курсовете по руски език при културния център в Дамаск Александра Калиничева.

Израел поднася на Съветския съюз извинения заради унищожението на парахода и разрушението на културния център, но те не са приети. В заявлението на ТАСС от 13 октомври 1973 г. в частност, се казва:

„Съветският съюз не може безучастно да се отнася към престъпните актове на израелската военщина, в резултат на която има жертви сред гражданите, намиращи се в Сирия и Египет и иска незабавно прекратяване на бомбардировките на мирните градове в Сирия и Египет, строгото съблюдаване от Израел на нормите на международното право, в това число и по отношение на свободата на корабоплаването. Продължаването на престъпните действия на Израел ще доведе до сериозни последствия за самия Израел.”

Съветските, а след това руските военни съветници остават в Сирия чак до 2012 г. и участват в повечето военни конфликти, основно с Израел. През 1982 г. по време на Ливанската война също има жертви сред съветските военни съветници, помагащи на сирийската армия да спре израелските танкове.

Преки бойни действия между израелските и руските летци на сирийско направление няма, но в Израел силно се гордеят с операция „Римон-20”, в хода на която над Синай са свалени пет съветски изтребителя МиГ-21. Това се случва през 1970 г., три години Войната на Съдния ден, по време на така наричаната война за изтощение

В Египет по молба на президента Гамал Абдел Насър е разположен съветски 135-и изтребителен авиационен полк, който първоначално прикрива Кайро и промишлените обекти и не участва в бойни сблъсъци с израелските ВВС. През юли 1970 г. след редица инциденти израелският генерален щаб решава да провокира въздушен бой с участието на съветските ВВС. На 30 юли група израелски самолети влиза във въздушното пространство на Египет и приклещва издигналите се за прехващане съветски МиГ-ове в капан, където ги атакуват 12 изтребителя. В резултат на тази атака са свалени пет съветски самолета, а четири пилота загиват.

Впрочем, в интернет и досега постоянно се появяват текстове, в които безоснователно се говори за 10 или дори за 12 свалени съветски самолета.

Теоретично СССР може да отговори на тази атака, но това може да доведе до пряк сблъсък със САЩ, затова съветски летци повече не участват във въздушната война с Израел.

Така загиналите в резултат на крушението на Ил-20 руски военнослужещи далеч не са първите жертви на израелско-арабските войни. Друг е въпросът, че СССР след 1967 г. няма дипломатически отношения с Израел, а за първи път те са прекъснати още през 1953 г. – само пети години, след като Съветският съюз първи в света признава Израел и разменя посланици с новата държава.

Напротив, руско-израелските отношения напълно могат да се нарекат приятелски, а лидерите на двете страни – Владимир Путин и Бенямин Нетаняху са изградили добър личен контакт.

Но каквито и да са отношенията, едва ли гибелта на 15 руски граждани заради израелската атака над Сирия ще остане без каквито и да е последици.

Владимир Путин предупреди, че Русия след инцидента с Ил-20 ще осигури допълнителна сигурност за своите военни в Сирия и „всичко ще усетят това”.
Вестник „Взгляд” ще следи развитието на ситуацията.

Превод: Поглед.инфо