/Поглед.инфо/ Случи се важно за руския и световния газов пазар събитие – започнаха редовните доставки на ямалски втечнен природен газ (ВПГ) към Китай. На този крайно перспективен пазар руският газ ще се конкурира с американския. За основата на кое руските доставчици имат намерение да спечелят тази надпревара.

В Китай пристигна първата партида руски ВПК от завода на Ямал. Танкерите-газовози „Владимир Русанов“ и „Едуард Тол“ влязоха в пристанище Цзянсу. Там те тържествено бяха посрещнати в това число от първите лица на енергетиката на двете страни – министърът на енергетиката на Русия Александър Новак и ръководителят на енергийното управление на КНР Нур Бекри.

Това е изключително важно за Русия събитие. То ознаменува началото на редовните доставки на руски втечнен газ в Китай, един от най-бързо растящите потребители на газ. В плановете на КНР фигурира увеличението на дела на газта в енергобаланса до 2020 г. до 10%. Във връзка с това потреблението трябва да се увеличи със 76% - до 347 милиарда кубометра. От тях 220 милиарда трябва да се осигурят от собствения добив, а останалите 127 милиарда Пекин ще внася. Желаещите да продават своя газ в Китай са много и Русия трябва да укрепи своето място, в това число и чрез доставки на ВПГ. Китай вече е сключил договори за доставки на 50 милиарда кубометра ВПГ през 2018 г., а на следващата година те трябва да достигнат 60. Русия ще стане надежден доставчик на ВПГ за Китай, убеден е Новак.

Руският ВПГ се конкурира основно с този от САЩ, Австралия и Катар. „По цени руският ВПГ губи пред Китай, но печели пред американците. А въвеждането „Силата на Сибир“ не само ще позволи да се насити потребността на растящия китайски пазар, но и ще даде възможност да се разработят нови местонахождения и да се развива инфраструктурата в Далечния изток за по-нататъшна експанзия на руския газ в страните от Азиатско-тихоокеанския регион“, смята председателят на съвета на директорите на „Инженерна компания 2К“ Иван Андриевский.

Освен това е важно да бъде успешно изпитан новият маршрут за доставки на ВПГ в Китай по Северния морски път. А той се оказва много по-изгоден и кратък от традиционния маршрут през Суецкия канал и Малаския пролив. Вместо 35 дни доставката на ВПК отнема само 19. Според Новак, Северният морски път става истински „Ледовит път на път“.

Разбира се, пътят през Суецкия канал има  редица неоспорими преимущества. Маршрутът преминава през гъсто населени територии. Няма проблем с комуникационната и пристанищната инфраструктура, а също така с климата, заяви Андриевский. „Но ако Северният морски път бе неизгоден, китайците нямаше да го използват. Те в този смисъл са много показателен пример – те икономисват от всичко и навсякъде. Явно преимущество на Северния морски път пред Суецкия канал е значително по-късият маршрут, тоест времето за доставка се съкращава двойно, което икономисва стотици хиляди долара за съдовете“, допълни той.

Накрая за първи път ледената част на Северния морски път – от пристанище Сабет на изток към Беринговия пролив е преминат от танкери леден клас „АРЦ7“ самостоятелно без съпровод на ледоразбивачи. Танкерите безпрепятствено преминаваха през ледове с дебелина до 2,1 метра. А за преодоляването на ледената част са нужни едва девет дни – това е рекорден срок. Това прави търговския маршрут още по-успешен.

Бъдещето на руския ВПГ изглежда перспективно. Русия трябва да влезе сред четири най-големи производители на втечнен газ в света редом със САЩ, Австралия и Катар.

В момента се гради втората линия на завода „Ямал СПГ“, която ще бъде пусната преди крайния срок: не в края на годината, а през август. Всичките три линии на завода ще влязат в пълна мощност още през 2019 г. Благодарение на това обемите за производство на ВПГ в Русия ще се увеличат до 28,2 млн. това, което вече е съпоставимо с настоящите обеми на производство в Индонезия.

А след „Ямал СПГ“ Китай ще може да влезе и в проект на „Новатек“ – заводът „Арктик СПГ-2“, който се намира на стадий проектиране. Трите линии с мощност 19,8 млн. тона ВПГ годишно ще се пуснат между 2023 и 2025 г.

За това ще са нужни повече танкери-газовози. Само за проекта „Ямал СПГ“ са поръчани 15 танкера клас АРЦ7, пет от които вече обслужват обекта. Но това не са руски, а южнокорейски съдове. Поръчката е отдавна, а и Русия никога не е произвеждала газовози, защото доскоро се специализира единствено на тръбопроводни доставки. Затова и пред Русия стои задачата сама да се научи как да строи подобни съдове.

„Северният морски път се нуждае от достатъчно на брой танкери-газовози леден клас, а също подобряване на пристанищната и комуникационната инфраструктура. Тогава руският ВПГ ще получи повече преимущества“, смята Андриевский.

Русия също привлече компании от Южна Корея за модернизация на корабостроителница „Звезда“ в Далечния изток. Именно този руски обект трябва да изпълнява поръчките за съдове за Арктика.

Превод: Поглед.инфо