/Поглед.инфо/ През 1987 г. СССР успяваше да добива средно по 11,42 милиона барела дневно и тогава тези показатели бяха рекордни. През 2018 г. в Русия аналогичният показател е 11,16 милиона барела, но през декември тази година този достигна до 11,42 милиона барела. Тези мащаби правят от Русия „енергийна свръхдържава”, пише Le Figaro.

Добивът на петрол в Русия приближава своя исторически максимум, който е постигнат в съветско време, пише журналист от Le Figaro. Така, миналата година средно се добиват по 11,16 милиона барела петрол дневно. А в съветско време рекордният показател е 11,42 милиона барела дневно, постигнати през 1987 г. След това към 1995 г. добивът пада двойно.

Тази сфера се възстановява едва през 1999 г., благодарение както на частните компании, така и на групите, контролирани от Кремъл.Миналата година добивът е 555,84 милиона тона петрол и благодарение на тези показатели Русия се оказва на трето място сред страните, най-големи производители на петрол – осигурявайки 12,2% от световния добив. Пред нея са САЩ (14,1%) и Саудитска Арабия (12,9%).

Най-бързо развиващите се компании в Русия днес са тези, които се контролират от държавата: „Роснефт”, „Лукойл”. Русия все повече се превръща в „енергийна суперсила” благодарение на запасите от газ и въглища, както и на ядрената енергетика. И въпреки санкциите, през 2019 г. тя трябва да засили позицията си, смята авторът на статията. 2018 г. беше добра година за Русия, като се има предвид, че приходите от петрол и газ надхвърлиха 150 млрд. долара, а динамиката на сектора на втечнения газ се увеличи с 83.3%, благодарение на проекта Ямал с участието на „Тотал”. През 2018 г. Русия е произвела 723 млрд кубични метра газ, което е с 5% повече от година по-рано.

Няма нищо по-изменчиво от цената на петрола и нищо по-стабилно от увеличаването на производството на петрол в Русия, пише авторът. През последните 10 години Русия увеличава обемите си с 1.5-2% годишно, въпреки трудните условия за световната и руската петролна промишленост, предвид промените в данъчната политика, експроприацията и санкциите, които, наред с други неща, пряко засегнаха петролния сектор.

Днес растежът на производството на петрол е ограничен само от търсенето на черното злато. За да запази цените на комфортно ниво за руските производители на петрол и за държавния бюджет, през 2017 г. Русия се обърна към ОПЕК с предложение за ограничаване на производството. А през първото полугодие на 2018 г. тя обеща да намали производството с 2%, но през втората половина на годината цените се повишиха, държавите увеличиха квотите и Русия също увеличи капацитета си, така че през декември се оказа, че е наваксала и дори леко е надминала историческия рекорд от 11,45 милиона барела в ден.

На срещата на високо равнище в Сингапур Владимир Путин отбеляза важността на сътрудничеството с ОПЕК. В резултат на това Москва често оперира с термина ОПЕК +, докато по отношение на Саудитска Арабия Русия не губи много от производството. И ако преди това руското ниско еластично петролно производство едва ли е оказало силно влияние върху ценообразуването, сега Москва може да окаже силен натиск. Изявленията на руския министър на енергетиката Александър Новак водят до раздвижване на пазарите. Авторът на статията очаква подобни тенденции през 2019 г., когато Русия отново ще намали добива си на петрол.

В същото време Русия все още има потенциал за растеж. Така, Новак заяви, че Русия може да увеличи производството с 10-15 милиона тона петрол годишно. Ще ѝ помогнат големите резерви по шелфа на Черно море и в Арктика. Но в същото време тя може да бъде ограничена от санкциите, които възпрепятстват финансирането и трансфера на западни технологии в Русия, пише журналистът от Le Figaro.

Превод: В.Сергеев