/Поглед.инфо/ Самосбъдващото се пророчество на елитите

Основната идея на статията на Сурков е следната: режимът, който се появи в Русия в момента, оптимално отговаря на националните интереси и ще съществува завинаги. Дори и някога Путин да си тръгне, всичко ще си остане точно същото както сега. И това е завинаги.

Това напомня на заклинанията за „неизбежната победа на социализма” и „по-нататъшното укрепване на социалистическата система”, произнесена от партийните пропагандисти в края на 80-те години. В нашата история, като правило, започват да говорят точно преди края му, че режимът е вечен и силен, както никога и статуквото винаги ще продължи.

Разбира се, политическият елит, който се е приспособил към Путин, вкоренен като самия Сурков към елциновото обкръжение и либералите от 90-те години, или който е достигнал олигархични висоти вече при Путин, би искал много така да остане винаги. И тук Сурков изразява колективната воля на този елит, на желаното му мислене, под формата на футурологична прогноза. Цялата статия е построена като самосбъдващо се пророчество и в същото време като заплаха: всичко ще бъде в бъдеще, както е сега, това е „научен факт“ („тъй рече Сурков“), а тези, които искат да променят нещо, ще си платят, и резултатът е, че те ще се провалят. Доста рязка статия като цяло.

Знае се защо Сурков пише това: той отново, както и преди, уж е главният идеолог Путин и PR човек и се опитва да оправдае тази роля в последната фаза на Путиновата ера. Тази епоха неизбежно се доближава до логично заключение, а елитът се стреми да си предаде фиксиран статут в обществото „в продължение на векове”.

Това се поднася на Путин по малко по-различен начин: видите ли, ние се покланяме на вашия гений и хората ще трябва да се поклонят и всяко недоволство идва от неразбиране, а вашите верни служители ще се погрижат за него. Затова ние сме готови да ви балсамираме приживе и да ви издигнем мавзолей още сега. Вие сте създали държава, тя е оптимална и ще бъде началото на нова ера - от сега вовеки. Путин е завинаги.

Путин като компромис

Смятам, че в статията на Сурков основното послание е искрено и отразява волята на сегашните елити за самосъхранение и запазване на режима в непроменено състояние и в периода след Путин. За да не вземе случайно самият Путин да реши и промени нещо, него го успокояват: всичко е перфектно. Но искреността не означава истина. Солипсизмът на управляващия елит все още не може да замести историята и политическата логика. Следователно анализът на Сурков за състоянието на политическия режим в съвременна Русия е изцяло и напълно лъжлив в самите си основи.

Основната грешка на Сурков е, че той не взема предвид, че Путин изцяло принадлежи на политическото настояще на Русия, но няма да има никакво влияние върху бъдещето, което идва след него. Така беше и с Горбачов, и с Елцин. Наследниците им преследваха съвсем различен курс, напълно игнорирайки предшествениците си. Разбира се, нещо премина от епоха към епоха по линията на институционалната инерция, но основният вектор се промени радикално. Истината на Путин е, че бъдещият му контрол не се разширява. Той не одобрява идеята на държавата, не дава институционален израз на курса си, не създава нов държавен елит, не формулира стратегически път за Русия. Той казва и прави различни неща, някои успешни и очарователно положителни, спасяващи, а други напълно неуспешни и дълбоко погрешни. Балансът на тези плюсове и минуси може да бъде преценен по различен начин. По мое мнение, има много повече положителни елементи като цяло от отрицателните. Путин спаси Русия, надвиснала над бездната, върна я в историята. Това е отлично. Но никой от неговите успехи не е достигнал точката на необратимост. Всички те ще бъдат поставени под въпрос след като той си тръгне. И това е дотолкова обща черта за всичките му деяния, че е съвършено очевидно, че по друг начин той или не може, или не иска и до края на мандата си няма да успее, или няма да поиска. Това е дълбоко и същностно половинчата линия на управлението му.

Съвременният политически режим в Русия, който се е развил при Путин, е компромис. Компромис между всички полюси на сила на държавата и обществото. Той е стабилен само заради самия Путин, който е компромис - между патриотизма и либерализма в икономиката, между евразийството и европеизма в международната политика, между консерватизма и прогресизма в сферата на идеите и ценностите, между народа и елитите, между суверенитета и глобализацията, между 90-те и не-90-те години (тоест „нещо друго”). Но този компромис е валиден, докато Путин е там. Той е интуитивен и авторитарен, базиран на ръчен контрол и постоянно приспособяване на курса от самия Путин. Този компромис не е отразен тиго в стратегия или проекта, не разчита нито на обществото като цяло, нито на елитите.

Важно е, че с цялата си критика на 90-те години Путин остави основните елементи на съществуващата система непокътнати. Конституцията, елитите, парламентарните партии, структурата на правителството, системата на образование и информация като цяло останаха същите, само че заклели се на друг владетел. Те се приспособиха към личния патриотизъм на Путин, към неговия стил, но не са систематично трансформирани в някаква разбираема и ясно изразена идея. В известен смисъл режимът от 90-те, от който, между другото, излиза и самият Путин, постигна компромис с него, а тези, които не, оставайки верни на радикалния запад, ултралиберализма, глобализма и русофобията, постепенно се прочистиха. Путин изискваше лична лоялност към себе си, а онези, които бяха готови за това, бяха оставяни на мира. Самият Сурков е типичен пример за член на Елциновото „семейство” и за най-близък съдружник на олигарсите, но той бе един от първите, които приеха новите правила на играта. По-рано Сурков се опита да даде специално име на компромиса – „суверенна демокрация” или лозунга „свобода и справедливост”, но това не се получи

Разбира се, в сравнение с 90-те, Путин се е променил много. Но всичко това всъщност не се е отразило в структурата на политическия режим.

Бъдещето не принадлежи на Путин

Народът, обществото в широк смисъл, е органичен носител на две основни ценности: патриотизъм + социална справедливост. Елитът е на противоположната позиция: космополитизъм (западност) + свобода за големия частен капитал. През 90-те години властта като цяло беше антинародна. Путин донякъде промени тази формула, като прие патриотизма, който масите обичат, но запазвайки либерализма в икономиката, който е приемлив за елитите. Ето защо народът прие Путин за патриотизма му, какъвто нямаше във властта през 90-те години, но запази неприязънта си към елитите и ясно съжалява за пълната липса на социална справедливост в режима на Путин. За тази липса народът справедливо обвиняват елита, който те проклинат в лицето на „колективния Чубайс”.

Такава е структурата на статуквото или компромиса на Путин. Хората страдат от липсата на социална справедливост и на невероятната степен на корупция (елитът) за сметка на патриотичния компонент (лично Путин). Въпреки, че не е особено надеждна, системата на Путин продължи дълго време – цели 20 години. Затова ни се струва дълга, но ѝ се вижда краят. С Путин тя определено ще си тръгне.

Путин е компромис. Няма ли го, няма да има компромис. Ясно е, че елитът е толкова изобретателен и означава, че ще се опита да се адаптира към друга система, но това не отменя факта, че Путин не може да окаже решаващо влияние върху бъдещето. В известен смисъл той все пак малко е повлиял върху него. И това влияние е много положително: той показа, че 90-те години имат алтернатива, че лежи някъде в равнината на патриотизма (Втора Чеченска война, Мюнхенска реч, „Нашият Крим” и т.н.), и това, всъщност е грандиозно постижение. Но в същото време Путин не даде форма и институционализиране на този патриотизъм, не промени основите на държавата, положени през 90-те, не извърши ротацията на елитите, пренебрегна народното искане за социална справедливост. Установеният режим в очите на народа като цяло е много по-добър, отколкото през 90-те години (оттук и неговата легитимност), но определено е по-лош от необходимото. Докато Путин е на мястото си, неговите заслуги покриват недостатъците. След като слезе от сцената, деликатният и по-скоро неестествен баланс ще се срине. Между другото, Сурков не е прав за Дьо Гол: неговата легитимност, разчитаща на ролята му във Втората световна война и на съпротивата, продължи само до началото на 70-те години, когато той остава на власт и се срива по време на събитията от 1968 г., които премахват консерватизма и установената от голистите нова социалистическа парадигма. По-късно за Дьо Гол остава само носталгия.

И така, основната позиция на текста на Сурков е дълбоко погрешна. На Путин се подчинява настоящето, но той не е създал никакъв конкретен политически модел; той само коригира най-чудовищните форми на прозападната либерална демокрация, против волята на народа, установена и през 90-те години. Тоест, политически, това все още е същата либерална парадигма, укротена от авторитарен владетел с лични патриотични и слабо консервативни симпатии това не е достатъчно. За един нов политически модел. Няма нужда се залъгваме. Това е компромис - частично успешен и дори отличен, но отчасти неуспешен, и най-важното, обратим и лишен от ясно определен вектор към историческото бъдеще. Лично Путин има лично бъдеще, защото позицията му е силна (поради патриотизма и конкретните стъпки в тази посока). Съвременният руски режим няма бъдеще. Между другото, това не означава, че самият Сурков няма такова, той може лесно да се впише във всяка парадигма, като ефективен, изпълнителен и изобретателен мениджър, технолог. Но тези умения нямат нищо общо с политическата философия.

След Путин елитите ще загубят легитимност

Какво ще последва след края на Путин, който рано или късно ще дойде въпреки въображаемата и толкова желана от елитите „вечност”? Тук имаме пряко противопоставяне на това, което иска народът и какво искат елитите. Народът е патриот и поддръжник на социалната справедливост. Елитите, ако бъдат оставени без контрол - без Путин, най-вероятно ще се опитат да се върнат към 90-те години. Видяхме това при Медведев: веднага щом Путин се премести малко встрани, Юргенс-Гонтмахер изкрещя „обратно към елцинизма!”, а Сванидзе призна, че „вече диша по-леко”. А ако такива като Сванидзе дишат по-леко, то значи вонята е непоносима.

Без Путин елитът и властта като цяло ще бъдат напълно незаконни, както беше при Елцин. В същото време не са създадени структури, които да отразяват позицията на народа през всичките тези години. До голяма степен заради особеностите на руското общество, но отчасти и поради стратегията на властите (и по-специално на същия Сурков), които подлагат всякаква независима народна инициатива на репресията или я заменят с безсмислена изкуствена имитация. Елитът е подготвил такива имитации за народа и след Путин, но е малко вероятно те да работят, тъй като основният въпрос за съдбата на Русия след Путин ще бъде поставен в исторически, а не в политико-технологичен план. Хората, които искат патриотизъм и социална справедливост ще се окажат в пряко противопоставяне на елита, който, както следва от Сурков, ще се опита да изгради „Путинизъм без Путин”, което не може да се направи без Путин. Да се предвиди как ще свърши всичко това е напълно невъзможно, но очевидно няма да стане, както пише Сурков. Разбира се, Сурков в много отношения се обръща към либералите, които спят и сънуват края на Путин точно като завръщане към 90-те години. Но те няма да се изплашат от заклинания. Те няма да повярват на Сурков и навярно ще постъпят правилно. Ако погледнете от позицията на руските елити, които се смятат за част от световния елит, в техен интерес е да ограничат патриотизма, да се приближат към Запада, да отстъпят суверенитета и напълно да плюят на народната легитимация (както и на самия народ). За да вярват елитите в сериозността на патриотичния императив, е необходима демонстративна репресия, много по-обширна и системна (а не селективна), отколкото при Путин. Но Сурков не казва нищо за това. За да се поддържа балансът в обществото на етапа след Путин, е необходимо да се започне атака срещу елитите, тяхното качествено завъртане, тяхното пречистване, само това ще запази равновесието. Същият баланс, който съществува сега, след Путин, само ще отслабне, а не увеличи. Следователно конфликтът е неизбежен.

Решението на руския народ.

Ако от елитите се бе появил лидер, дори по-радикален от Путин, той не само би запазил и укрепил патриотичната линия, преодолявайки редица неуспешни компромиси (например в отношенията с Украйна), но и провеждайки реформи в национален и социален дух във вътрешната политика, тежките и травматични събития биха могли да бъдат избегнати. Но ние не виждаме такава фигура. Нещо повече, самият Путин щеше да избледнее, а за елитите този човек щеше да представлява реална заплаха. Затова Путин и елитът като цяло са съгласни такъв човек да не се намира в орбита близо до властта. Същото е положението и с последователната държавна национална идеология: настоящата власт се бои всъщност от нея като от огън, нали следването ѝ би ги заставило да се сравнят приетите норми и идеали от една страна, и конкретните действия на напълно определени политици от друга, което би демонстрирало цялата неадекватност на съвременните елити. Към личности е винаги по-лесно да се адаптираш, отколкото към идеи.

Поставяйки всички съображения заедно, имаме следната картина. Сурков и в лицето му управляващият елит започва да представя проекта на „вечния Путинизъм“, тоест превръщането на статуквото в безкрайно повторение на едно и също нещо, в на нещо като времеви пръстен. Но това няма да бъде компромис, а имитация на компромис. Не живият и искрен патриотизъм на Путин, макар и непоследователен и несистематичен, а неговата киборгова имитация. Новият „Путин”, очевидно, в духа на модерните технологии, за които руското правителство бълнува, се очаква да бъде отпечатан на 3D принтер. Очевидно тук всемогъществото на технологиите, както и идиотизма и пасивността на руския народ са надценени. Самият Путин показа, че 90-те години имат алтернатива, въпреки че не обясни ясно каква е тя. Сега обществото може да се замисли добре за съдържанието на тази алтернатива и да поиска повече яснота около нея.

Ако това не стане, крахът на държавността ще започне с ускорени темпове. В края на краищата, отношенията със субектите на федерацията, които имат изразена етническа специфика, са изградени върху Путин и неговата твърда линия за каузата на руския суверенитет. Най-малкото колебание в този въпрос моментално хвърля всичко в ситуацията на 90-те и отново прави разпадането на Русия доста вероятна заплаха.

В бъдеще ни е нужен не путинизм, който не е възможен, а нещо много по-последователно, мощно, богато и систематично - един вид Супер-Путин, в който всичките му най-добри героични черти да продължат, но неговите слабости и грешки ще бъдат преодолени.

Превод: В.Сергеев

ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕДТВ

Уважаеми читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ!

Ние съществуваме благодарение на безвъзмездната жертвоготовност на екипа, с който работим, за да представяме различната гледна точка по редица значими обществено-политически проблеми у нас и по света и не ползваме държавно, партийно или каквото и да е друго финансиране.

Това не е най-успешната формула за оцеляване в днешно време и не може да продължава до безкрай.

Ето защо се обръщаме към всеки един от вас, ако сте удовлетворени от съществуването на Поглед.инфо и ПогледТВ, опитайте се да ни подкрепите, за да ни има по-дълго време като островче на свободата. От трайността на вашата подкрепа ще зависи трайността на нашето съществуване. 

Считайте, че по този начин Поглед.инфо и ПогледТВ става наша с вас обща кауза, обща съдба и общо дело!?

Поканете ваши близки и приятели да се включат в това общо дело, ако смятате, че е полезно за България!?

Анонимността ви е гарантирана!

Ние няма да ви подведем!

Ще бъдем верни на избраната линия, докато ни има!

"Еврокариери" ЕООД

Дарение за Поглед.инфо и ПогледТВ

IBAN: BG90UBBS80021062013420
BIC: UBBS BGSF
МОЛ: Румен Петков

Можете да ползвате PayPal. Има възможност и за абонаментна подкрепа

Благодарим ви за подкрепата!

Поглед.инфо и ПогледТВ

pogledreporter@abv.bg

За да сте убедени, че сумите са получени, можете да ни пишете на този мейл и ние задължително ще ви отговорим.