/Поглед.инфо/ Предполагал ли е Елцин в Беловежския лес, подписвайки смъртната присъда на Съветския съюз и пускайки „на свобода” Украйна, че някога в Керченския пролив руски военни ще стрелят с картечници украинските военни, ще ранят трима, а останалите ще бъдат докарани в московския затвор „Лефортово”?

Знаел ли е Елцин, подписвайки Беловежския лист, че украинските установки за залпов огън ще започнат да опустошават Донецк, разбивайки на прах изумителното летище, разкъсвайки на парчета жени и деца? Знаел и е Елцин, разчленявайки Съветския съюз и разпилявайки частите на разчлененото тяло на различни страни, че руски Крим, който той насилствено пуска в пазвата на Кравчук, ще въстане и ще се върне в Русия? Знаел ли е Елцин, че след „котела” в Дебалцево, където загинаха стотици опълченци, където безславно загинаха хиляди киевски войници, знаел ли е той, че опълченците като буря ще се придвижат след отстъпващите киевчани и за малко да превземат Мариупол? Знаел ли е Елцин, разбивайки Съветския съюз и откъсвайки от него парчето, именуващо се Украйна, знаел ли е той, че така той разделя Руската православна църква и украинската автокефалия след това става неизбежна?

Завземането от бандеровците на Киевско-Печорската и Почаевската лаври се случва от този момент, когато тримата беловежски предатели поставят под договора подписи. Докато днес до прегракване спорим кой е виновен за инцидента, случил се край Кримския мост, докато се опитваме да изясним кой първи започва артилерийския огън по линията на разграничението в Донбас, докато изясняваме колко е голяма вината на Константинополския патриарх за разкола на православната вяра, ние трябва да признаем, че изконен виновник за всичко това е Борис Елцин и неговото беловежско престъпление.

Разрушаването на великата Червена държава, която след Победата от 1945 г. осигурява стабилността на света, крахът на тази държава, поражда множество големи и малки геополитически пукнатини, които днес са се пръснали по света. Днес в Русия дават оценка на събитията от отдавнашната и скорошната история и най-накрая след като изтекоха 30 години за 40-а армия, проливала кръв в подножието на Хиндукуш – тези прекрасни твърди воли и души, войници и офицери от Афганистанския поход – те смъкват от себе си мерзките оценки, че са предадели, палачи и престъпници, някога дадени за тях от горбачовските и елциновите „историографи”. И сега, когато афганистанският поход има ново политическо обосноваване, когато се изправя уродливото изкривяване на либералното историческо съзнание, настъпва време да се даде политическа оценка за Беловежското споразумение и ролята на Борис Елцин при сключването му. Той както и преди се числи сред бащите-основатели на съвременната Руска държава, той е кумир на руските либерали. Елцин-центровете, като отровни блатни гъби, растат по градовете на Русия. Те всъщност са паметници на небивалото в историята на Русия предателство, на изтребването на тези ценности, които създават, често с цената на собствения си живот, великите народи, които населяват Червената държава.

Тези Елцин-центрове, ако продължават да се появяват в нашите градове и села, много скоро ще се превърнат в музеи, разказващи за най-голямото в историята на Русия злодеяние – елциновото разчленяване на държавата. В тези музеи ще се разказва за това кой извършва този прословут „мирен развод” на съставящите нашата държава народи. За това как елциновите танкове през 1993 г. стрелят по руския народ, а на стадион „Асмарал” вадят очите да пленените съпротивявали се.

В тези музеи ще разказват за войната в Приднестровието, когато в Дубосар и Бендера лежат неприбрани трупове, а по улиците се движат огромни самоделни бронирани коли с картечници. Там ще разказват за жестоката гражданска война в Таджикистан, която ужаси света със своите страшни и първобитни кланета. За киргизките кървави събития, в които загиват хиляди местни. Този „мирен” развод предизвика, най-накрая, нуждата Руската държава да изпрати своите самолети и кораби в Сирия, където се събра мощна радикална групировка, насочила своите удари към руски Северен Кавказ и прилежащите към Русия пространства от Средна Азия. Грузия, превърнала се в плацдарм на НАТО, предизвика през 2008 г. кланета и руските танкове бяха принудени да влязат в Закавказието и да спасят от изтребление Южна Осетия и Абхазия.

„Мирният” развод, извършен сред окървавени тема и отрязани глави, продължава и до днес. Високомерният и капризен Тръмп, отказал да се среща с Путин на аржентинската „Двайсетица”, щеше ли да откаже среща с Йосиф Сталин? Или щеше да чака с часове пред приемната в очакване руския вожд да приключи с риболова на Чисти Пруди и да пристигне на срещата с току що уловена каракуда.

Беловежският сговор е гнилата ябълка, от която изпълзя противен червей, който прерасна в страховит дракон, който заплашва целия свят. Елцинизмът е безбройно количество опустошени руски заводи и велики технологии. Елцинизмът са милиони неродили се руснаци. Елцинизмът е гибелта на националните култури и на великите национални репутации. Елцинизмът трябва да бъде осъден от общественото мнение на Русия и от политическите институции на държавата в близкия период.

Превод: В.Сергеев