/Поглед.инфо/ Исторически съществуват три вида спорове: теократични, схоластични и естествено-научни.
Теократичен - това е, когато по един спор можете да се позовавате само на едно или друго „свето писание". В християнството на Библията, в исляма на Корана. Поднесеш ли правилната фраза от Писанието – печелиш спора.

Схоластичен - това е, когато, в допълнение към писанията, можете да се обърнете и към произведенията на учени теолози. Ако опонентът ти се позовава на Йоан Златоуст, а ти на Тертулиан (или обратно) - печелиш спора..

Естествено-научният е, когато можеш да потвърдиш истината на своите твърдения с факти и резултати от експерименти.

„Практиката е критерий на истината”, казва Карл Маркс.

Марксизмът е първата в света научна идеология. И както всяка наука, той трябва да се развива и да се приспособява в съответствие с развитието на света около него.

Самият Маркс пише „Философията без практика е мъртва“ (по аналогия с християнския принцип „Вярата без дела е мъртва“).

За съжаление, много съвременни левици третират марксизма като религия. Сляпо повтаряйки постулатите преди повече от сто години като догми. Ритуалът убива смисълта.

Това свежда всеки теоретичен спор не към естествената наука (както би трябвало да е), а към схоластиката. „Маркс каза така - и това е крайната истина”. „Ленин каза онова, а това е още по-крайната истина”.

В резултат на това, те не се държат като учени, а като религиозни фанатици. Появяват се „православни” и „еретици”, започва търсенето на „ревизионисти”, за да бъдат изгорени на кладата от инквизицията. И най-страшното изречение става „противно на догмата”, макар че от гледна точка на науката и практиката няма нищо по-страшно.

И според тяхната логика, като първи „ревизионист” трябва да се заклейми Ленин. Защото никой не е усъвършенствал и развил така марксистката мисъл. Но Ленин да се клейми е често грешно, затова обикновено клеймят Фром, Грамши, Валерстайн и други.

В същото време Ленин, подобно на Маркс, е гъвкав прагматик. Ако практиката е в противоречие с теорията, той не изпада заради това в истерия. „Това му служи като претекст за усъвършенстване на теорията и преразглеждане на тактиката. Така е с военния комунизъм, така е със съветите, така е с НЕП и така нататък.

Нещо повече, един парадоксален феномен: от една страна, само този, който го мързи, през последните години не говори за стагнация на лявата идеология и в същото време всеки опит за нейното развитие е застрашен от „ортодоксални” хора, ревящи „Ревизия! Викайте инквизиторите”.

Филистинският стремеж за завръщане на Съветския съюз най-често се среща като цяло във формата „Върнете го, както беше” (дори без да се уточнява кой точно период на СССР трябва да се върне, защото те се различават значително един от друг), без никакъв размисъл за причините за разрушаването на СССР и върху това как да се поправят грешките.

Но самият факт на разпадането на СССР ни сочи:

а) наличната теория не е достатъчна;

б) поне част от приложената практика не е била правилна.

Нито Маркс, нито Енгелс, нито Ленин не могат да опишат, например, фашизма, поради липсата на такъв по своето време. Те не могат да вземат под внимание развитието на изчислителните възможности на компютрите и бързото развитие на телекомуникациите (по същите причини). Те не са се сблъсквали с въпроса за възможното изменение на климата и изчерпването на въглеводородите. И така нататък.

В следващите си трудове ще се опитвам да изброя основните „пречки” на марксистката теория и на марксистката практика. Също така ще изложа визията си за възможни решения на тези проблеми.

Защото без да признаваме грешките от миналото, ние сме обречени да вървим в кръг и да стъпваме на един и същи ръжен постоянно.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели