/Поглед.инфо/ В навечерието на 100-годишнината от Октомврийската революция във Верона се състоя ретроспективна прожекция на филмовата сага „Сибириада“. По този повод „Известия“ разговаря с режисьора Андрей Кончаловски за това какво обуславя интереса на италианците към руското кино, защо обикновените хора играят не по-лошо в киното от професионалните актьори и за отношението му към холивудския скандал около Харви Уайнстийн.

- Във Верона се проведе симпозиум, посветен на революцията, след което бе показан филмът „Сибириада“. Как си обяснявате интересът на европейците към едно толкова отдалечено от тях, и по време, и по място, събитие?

-Това се дължи на най-различни тенденции. Но най-повърхностната от тях е вихрещата се от четири или пет години русофобия, която бе въздигната в официална политика на ЕС и Вашингтон. Сред обикновените хора тя предизвиква обратна реакция. Защото хората така и не се поддадоха на активната русофобска бомбардировка, не успяха да им промият напълно мозъците.

Втората причина за този интерес, несъмнено, е кризата на империализма, довела до криза на капиталистическата система. Европейските идеолози и досега не могат да обяснят причините за тази криза. Всички теоретици замлъкнаха. Иначе трябва да им признаем, че лъготеха успешно в продължение на 15 години. Е, дойде време да признаят, че Маркс е бил прав.

Във всеки случай всички те изпаднаха в доста неудобно положение. Ако се съгласят, че Маркс е бил прав, тогава всички отиват на боклука. Цялата западноевропейска идеология. Вече се появиха отделни личности, като икономистът Тома Пикети (автор на книгата „Капиталът в XXI в.“, когото наричат съвременният Карл Маркс, бел. ред.), като икономистът Томаш Седлачек, които започнаха да казват истината. И отново станаха актуални старите икономисти, които отдавна са в гроба.

- Истината за какво? За кризата на капитализма?

-Джон Гълбрайт написа цяла книга - „Икономика на невинната лъжа“. Какво е капитализмът? Когато по-голямата част от средната класа обеднява, а един облагодетелстван процент притежава 99% от богатствата, явно системата не работи. Това поражда въпроса – какво да се прави? И тук отново изплуват образите на Карл Маркс, на Антонио Грамши. На хората, които предричаха, че капитализмът няма бъдеще. Че той води до разпалването на империалистически войни. Разберете, това е много важна тенденция, защото тя влече след себе си въпроса – а какво тогава да строим в Европа, накъде да поемем в бъдеще?

- Но този въпрос не е актуален само за Европа.

- Да речем, че ние в Русия въобще не знаем какво строим. Но нали в Европа уж знаеха! А се оказа, че и то не работи. Ако погледнете от спътник, ще видите милиони нови автомобили, струпани на запуснати летища. Това са автомобили, които не са продадени и не могат да бъдат продадени, изхвърлени за скрап.

А не могат да ги продадат, защото тогава ще трябва да уволняват работници. Системата на производствените отношения навлезе в задънена улица. Производителните сили нарастват колосално, а производствените отношения са остарели. Трябва да се търсят нови форми. Мисля, че от тази гледна точка руската революция е първият опит в историята за създаване на антикапиталистическа система.

- Неуспешен опит, трябва да признаем.

- Защо се получи така, е друг въпрос. Но трябва да припомним, че Маркс въобще не е допускал, че в Русия е възможна революция. Маркс е мислел, че тя възниква там, където съществува реална работническа класа: в Германия, в Англия. Но не и в Русия, където по същество не е имало работническа класа, 86% от населението са били селяни. В какво се е превърнала тази революция, може да се прочете в „Синята книга“ на Зинаида Гиппиус или в „Окаяни дни“ на Бунин. Но това е било опит за създаване на антисистема и тази антисистема разрушава нацизма.

- Тоест, за вас интересът към руската революция е напълно обясним?

- Абсолютно.

- В момента работите над новия си документален проект „Неуниващият човек“. Какво ще рече това? И как гледате на съвременния средностатистически руснак?

- Не, неуниващият човек не е средностатитически руснак. Това е Василий Теркин, а той е велик герой.

- Тоест, вие смятате, че в крайна сметка неуниващият човек е съвременният Василий Теркин?

- Разбира се, него винаги го е имало. Да вземем, например, моят Алексей Тряпицин (героят от филма на Кончаловски „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин, бел.ред.), той е точно такъв. Просто ми се искаше да създам събирателен образ на Альоша Трапицин, който може да се срещне из цяла Русия и който грам не се вълнува от никакви санкции. Та той живее под санкции от хиляда години. Санкциите са за елита, а за обикновения чоек те не променят нищо.

- Не се ли боите да снимате непрофесионалисти?

- Не. Напротив, плашат ме артистите. Много малко са запомнящите се артисти. Освен това ми трябват живи хора, а не такива, които само произнасят текста.

Да вземем най-известните филми: Федерико Фелини е снимал предимно аматьори, Виторио Де Сика също е снимал хора от улицата. Целият неореализъм е построен върху хората от улицата. Да играе може всеки човек.

- Впрочем, и във филма ви за Микеланджело снимате съвсем обикновени хора? 

- Да, повечето.

- Защо са само италианци, а няма руснаци? Определени типажи ли търсехте?

- А за какво са ми руски артисти, при положение, че снимам в Италия на италиански език?

- Да се върнем към професионалните актьори. Работили сте в Холивуд, познавате го отвътре. Как ви изглежда тази история със сексуалния тормоз. Всеки обвинява другия в грехове с многогодишна давност. Защо тъкмо сега всичко това изплува на повърхността и предизвиква такъв грандиозен скандал?

- Това е голяма глупост! Заради близостта на Хилари Клинтън с братята Уайнстийн. Мисля, че Тръмп просто реши да й подлее вода, тъй като Харви Уайнстийн е финансирал кампанията на Хилари Клинтън.

Колкото до самите сексуални посегателства, мисля, че светът просто е устроен така. Но както са я подкарали, съвсем скоро ще трябва да осъдят и Клинтън.

От друга страна, се надявам това нас да не ни засегне. Защото мъжете са създадени да ухажват жените, а жените – да им се съпротивляват. Лев Толстой е казал: „Жените обичат да ги стискат“. Дайте тогава да осъдим целия мъжки пол. Всичко това е някаква истерия и манипулация на масите.

- Възможен ли е подобен скандал у нас?

- Не знам. Сигурно в рамките на Садовое кольцо може да се появи подобна глупост. Но, според мен, това е несериозно. Разбирате ли, мъжът трябва да е мъж, а жената – жена. Слава Богу, живеем в страна, в която политическата коректност още не е стигнала до абсурд. Когато мъжът вече не бива да се нарича мъж, жената – жена, а трябва да ги наричаме „личност“. Според мен тази аберация на неоконсерваторите-глобалисти е пагубна за семейството. И въобще за всичко.

Известия