/Поглед.инфо/ Москва отговори на опита да откъснат на църковно равнище Украйна от Русия. Руската православна църква преустанови споменаването на Константинополския патриарх при богослуженията, тоест предприема ответна мярка на нахлуването на своята канонична територия. Какво означава случващото се от гледна точка на съдбата на руския свят като цяло?
Политическите игри около създаването в Украйна на автокефална, тоест независима православна църква, започнати от Запада принудиха Москва на ответни мерки. Константинополският патриарх Вартоломей, започнал подготовката за процеса за провъзгласяването на паралелната Украинска православна църква, повече няма да се споменава при богослуженията по време на литургиите:
„В критичната ситуация, когато Константинополската страна практически се е отказала да решава въпроса чрез диалог, Московската патриаршия е принудена да преустанови молитвеното споменаване на Константинополския патриарх Вартоломей при богослужението и с дълбоко съжаление да преустанови съвместните служби с йерарсите на Константинополската патриаршия, а също да прекъснат участието на РПЦ в епископските събрание, както и в богословските диалози, многостранните комисии и всички останали структури, в които председателстват или съпредседателстват представителите на Константинополската патриаршия”.
И това е само първата крачка. Затова и ако Вартоломей не размисли и се проведе очакваното през октомври провъзгласяване на автокефалията, ще последват следващи, още по-сериозни мерки:
„При продължаване на антиканоничните дейности на Константинополската патриаршия на територията на Украинската православна църква, ние ще бъдем принудени напълно да прекъснем евхаристичното общуване с Константинополската патриаршия. Цялата пълнота на отговорността за трагичните последствия от това разделение лежи лично на Константинополския патриарх Вартоломей и поддържащите го архиереи”.
Ако сега, превеждайки го на дипломатически език, РПЦ заяви за отзоваване на посланик, то в случая с прекратяването на евхаристичното общуване вече ще става дума за прекъсване на дипломатическите отношения. Тоест прекратяване дори и на съвместните молитви на свещениците, а миряните няма да могат да вземат причастие в храмовете на Константинополската патриаршия. Основно те са разположени в Америка, където има и храмове на РПС, но основната светиня на световното православие – Атон също се намира под „юрисдикцията” на Константинопол. И това ще стане сериозен проблем за руските поклоници.
Макар и през 1996 г. вече да преустановихме евхаристичното общуване заради „нахлуването” на Константинополската патриаршия на наша канонична територия – в Естония. Тогава този конфликт бе решен след няколко месеца. Сега става дума за значително по-сериозен конфликт, причините за който са толкова дълбоки и многостранни, че просто няма шансове за бързо решение. Защото имаме работа с геополитическа война срещу Русия – именно така се обяснява нападението на Фенер в Украйна.
След разпада на СССР и отделянето на Украйна велика Русия не изчезна – единството на Русия, Украйна и Беларус се запазва на църковно равнище.
От гледна точка на атеистите това е нищожна работа, но за руския православен човек това значи много. Това не е само паметта за миналото, но и единното настояще и най-вече увереността в бъдещото обединяване в едно на руския народ. Московският и Всеруски патриарх не е просто титла а представителя на руската православна църква, но и символ на единството на велика Русия.
Държавният строи в вътрешното устройство на Русия не веднъж се променят в течение на хилядолетието, но църквата винаги е била обединяващия фактор за руския народ. Дори и когато руските земи се разпадат, дори когато руската църква е в разкол, тя отново и отново събира всичко на едно място. Така е през XVII века, когато временно отклонилата се киевска митрополия е присъединена към Московската патриаршия.
Разпадът на СССР е трагедия за нашия народ и за нашата църква. Но когато след установяването на държавните граници се прави и опит да се разделят и църквите, Света Русия оцеля. Само неголяма част от украинските миряни премина към разколника Филарет, а основната остана в Украинската православна църква (притежаваща автономия, но бивайки съставна част от Московската патриаршия). Опитите да се изгради Украйна, която да не е Русия, се осъществяват на всички равнища, но всички наши врагове разбират, че докато църквата остава единна, нищо няма да им се получи. За да не допуснат завръщането на националното единство трябва да се разбие камъкът, на който е изградена руската нация. И това, което виждаме сега е отчаян опит това да се направи.
Защо отчаян? Защото е обречен на неуспех. Единството на РПЦ ще се запази въпреки цялото желание на украинските политически елити, Запада и превърналия се в тяхно оръжие Фенер. Създаването в Украйна на нова църковна структура, на уж автокефалната „Украинска православна църква” няма да доведе до това вярващите да се устремят към нея. Защото за всеки православен преминаването към разколниците е страшен грях и защото хората прекрасно разбират, че си имат работа с политическата игра на киевските власти, мечтаещи да „откъснат всички пипала на империята”, тоест да откъснат Украйна от Русия.
Може ли Киев да се опита със сила да завземе православните храмове и особено Киевско-Печорската лавра и да ги предаде на „автокефалите”? Теоретично да, но на практика това ще означава в Украйна да се разпали истинска гражданска война, от което поне засега Порошенко ще се въздържа. На украинските власти им е нужен вътрешнополитически пиар около „второто и окончателно придобиване на независимостта на Украйна” и те ще го организират.
Това разбира се, ще предизвика някакъв ефект на тази част от населението на Украйна, която все още страда от антируската треска – но едновременно ще окаже съвършено противоположно въздействие върху православното мнозинство. То ще види откритата опасност и открития враг, което ще доведе единствено до сплотяване около УПЦ. Тоест около Света Русия, част от която е православната църква в Украйна.
Русия се бори с опитите на Запада да откъсне Украйна по най-различни начини и противодействието срещу църковния разкол в момента е най-важният. От това как руските хора в Русия и в Украйна удържат вярата, от това как ще защитават своето духовно единство, зависи и това колко скоро ще видим и физическото обединение на двете единни части на руския свят.
Превод: Поглед.инфо