/Поглед.инфо/ “Да разлаеш кучетата” с Дъстин Хофман и Робърт де Ниро вдъхновява политтехнолозите на Навални с окачените маратонки по жици и фенери – символ на манипулираната гражданска съвест по сценария на филма. С висящи кецове беше окичена и масовата протестна акция в Русия на 26 март, наречена силно преувеличено и от страна на опонентите, и от тази на очарованите “революция на маратонките”. Уличното изкуство “шуфити” (комбинация от “shoe” – обувка, и graffiti – графит) не е популярно в Русия и не постига търсения ефект освен за картинка пред западните медии. Случилото се е по-скоро “акция”, симулираща “революция” – политически арт с активно участие на младежи от 12-годишни петокласници до студенти.
Серията навалнинги – по данни на либералните медии в 82 града с общо 60 000 участници, е слаба сянка на грандиозните митинги на “белите лентички” от Болотная площадь в Москва и в над 100 градове из цяла Русия. Разликата не е само в количеството протестиращи – само в Москва на 10 декември 2011 г. са над 60 хиляди. Причината за масовия граждански бунт през 2011-а е фалшифицирането на парламентарните избори, засегнало политическите свободи на руснаците по зле прикрит и силно обиден начин.
Поводът за вълната навалнинги в неделя беше филмчето за Медведев, изобличаващо го косвено в прекомерно богатство, натрупано с любезното и доброволно съдействие на руски олигарси през фондации на чуждо име, но без доказателствен материал. Корупцията обаче не може да вдигне руснаците на граждански бунт, особено когато е за отделни чиновници, защото Навални действа избирателно в това отношение и за никого не е тайна, че той не закача например Игор Сечин, защото е акционер на „Роснефт”.
В YouTube видеото на Навални достигна над 12 млн. гледания, от които обаче на митинг се явиха едва 60 хил., интернет все още не може да се мери с телевизията по сила на пропагандно внушение. Навални имитира частично първите политически стъпки на Елцин срещу Горбачов, когато номенклатурният кадър се дистанцира от КПСС като “борец с корупцията”. Путин обаче не е Горбачов, нито обществото е така наивно, както по време на перестройката.
Медведев не само че не отговори, но се похвали в деня на протестите, че е прекарал деня си отлично – “карал ски”. Част от окрилените клавиатурни наблюдатели на събитието веднага свързаха неговата безхаберност с тази на Николай II по време на Февруарската революция, когато императорът пише в дневника си: “Вечерта играх на домино”. На мястото на Николай II обаче не е Медведев, а Путин, който външно игнорира навалнингите, но поздрави на следващия ден Росгвардията с празника й на 27 март, създадена да парира всякакви опити за метежи. Впрочем още една разлика с “Болотная” е количеството задържани – над 1000 души само в Москва, което на фона на броя на участниците е много висок процент в сравнение с арестуваните през 2011 г. и е намек на властта, че ще действа категорично с уличното несъгласие. Вярно е и че през 2011 г. нямаше ранен полицай, докато сега умишлено беше сериозно ранен в главата един омоновец, сниман детайлно и съпроводен със злоради коментари в мрежата, намекващи за украинските “беркут”.
Игнорирането на протестите от федералните канали беше глупав рефлекс на автоцензура, защото по “Евронюз” всичко беше онагледено, чак в понеделник националното радио коментира събитието в подчертано пренебрежителен стил. Медведев отдавна няма авторитет не само заради сянката на Путин, страстта си към селфита и маратонки на висока платформа, но най-вече заради проговореното от него към руските учители: “Денег нет, вы там держитесь” (“Няма пари, но вие се дръжте”). Неслучайно повечето плакати цитираха тази негова фраза, показателна за неадекватност на административния елит, олимпийски отдалечен от народа си – симптом за сериозен разлом. В провинцията даже се появяваха надписи “Сами вы держитесь, Москва!” (това е нюанс, но и масълце в огъня на старата политика на Навални, целяща насъскване на периферията към центъра до сепаратизъм (любимият му лозунг е “Хватит кормить Кавказ” – в разрез с привидния му национализъм, тук глобализмът преобладава).
Имитацията на цветна революция присъстваше с украинска стилистика на призивите “Кто не скачет, тот медвед” (“Който не скача, е мечок”) и с виковете “позор” (в Русия това е нетипично протестно поведение за разлика от Украйна, където “ганьба” (позор) е част от майданската култура, а също и от преследването на инакомислещите – с крясъци “ганьба” в коридор от студенти беше изгонена една професорка по география, подложена на натиск заради отказа да приеме Русия като враг номер едно).
Критиката беше фокусирана върху премиера: “Россия без Димона”, “Медвед дермоед” (“Мечок – търтей”), “Он нам не Димон” – официалното название на акцията, но се прокрадваха и лозунги срещу Путин: “Долой царя” и по-рядко: “Путин – вор”. Една от версиите е, че Медведев е идеалният гръмоотвод на Путин – какво по-хубаво от битка между либералния Навални и либерала Медведев? Хем има имитация на “движуха”, хем няма опасност от мобилизация на истинския протестен руски потенциал – левия, не комунистическия, а чисто руският дълбинен зов към “правда” и справедливост, който тлее и е непредсказуем. Левите презират Навални. Впрочем на навалнингите сега нямаше представители на много опозиционни партии, системни и несистемни, за разлика от “Болотная” 2011, когато всички бяха на улицата със знамената си.
Либералите в Русия не само са предсказуеми, те с лекота са управляеми от Кремъл, самият Навални е покровителстван и оттук – недосегаем, за разлика от простосмъртния руски гражданин. Когато се наложи, партия “Единна Русия” му дава рамо, при необходимост – съдията го освобождава светкавично, не се санкционират призивите му за несанкциониран протест, защото навалнингите бяха именно такива, под формата на “разходки”. За къде по-малки прегрешения в Русия може да си изпатиш сериозно, последният пример е детската възпитателка Евгения Чудновец, която дори лежа в колония само заради репостването в социалната мрежа на видео с издевателства на деца – при това с нейното потресено възмущение, а не призив за такива.
Участието на младежите породи термина “политическа педофилия”, но това е леко пресилено, защото за учениците беше по-скоро “презентация”, нещо забавно, което може веднага да постнеш във фейса и да се похвалиш. Нямаше хунвейбински изблици. Синхронизацията на младежите из всичките 82 града е впечатляваща, причините за участие – не само мода, но и “далавера”: очакването на 10 000 евро от Навални, който да им ги осигури чрез Европейския съд за правата на човека (има такова видео на ученик, който простодушно си разказва очакванията, седейки в камионетката на път за полицията). Тук по-обезпокоително е, че руски младежи свикват с идеята, че външна институция като ЕСПЧ може да осъди държавата им и от това да забогатеят, и най-вече това да не е нещо нередно, напротив – funny.
Политизацията на учениците обаче не е резултат само на интернет пространството, което либералните руски сайтове владеят от години. За политизацията на децата има пряка вина и отговорност и властта. Защото когато патриотизмът е директивен, на ръба на идеологията, но активно присъстващ в училище като политпросвета срещу “петата колона”, няма как да не се отрази и на подрастващите. Това, което спасява Кремъл и пречи на Навални, е характерната за съвременните младежи изменчивост и краткотрайност на интереса, лесно заменим с нещо друго, което да е по-яко. Оттук и не бива да се преувеличава детското участие на навалнингите, без да се подценява като тактическа новост, разбира се.
Така както има либерални грантове, така има и патриотични, но от Кремъл, държавата плаща за патриотични проекти, патриотизмът се превръща в доходен бизнес. “Нощните вълци” от фенклуба на Путин отдавна са грантополучатели, моторизиран патриотизъм на небезвъзмездна основа – по проект, чисто капиталистически ценности. Това не остава незабелязано. Руски коментар от нета по повод навалнингите много точно и с известна проницателна тъга споделя: “Народът жадува да види на власт аскети, верни на Русия, и деца, готови да отдадат живота си за Родината, а не да тичат с маратонки по градските площади. “Единна Русия”, това са вашите деца, които на 26 март бяха по площадите, това е плодът на вашия труд”.
Навални успя да разлае кучетата, но не и да вкара вълците в кошарата, както стана в Украйна. Революцията се отлага. Засега.