/Поглед.инфо/ Наистина може да се съчувства на CNN. Та как да отразят по достойнство онова „Говорит и паказивает Москва“, с което започна Парадът на победата на 9 май? Уж световна информационна телевизия, но как да обърнат внимание на „обща победа“, „Русия за хората“ , „няма да позволим да подменят историята“, „да сведем глава пред подвига на ветераните и предадем вярата им на нашите деца“ и други такива слова, които единствено могат да обединят руснаците във времена на целеви разпад и растящи санкции?
„Явно не им е интересно“ пишат руски медии и с тази горчива ирония подчертават онова, което убягва на настръхналия по свои си причини срещу Москва Запад – единствено за Русия, за мать руснаците могат да умрат и то без да се замислят, то е в кръвта им. Доказано и от историята, и от „чипа“ на този велик народ. Да покажеш в деня на обявяване на отказ от ядрената спогодба Нетаняху /който единствен, само с подкрепата на Саудитска Арабия е „за“ това решение/ как крачи сред полка на безсмъртните не е по силите на телевизия, която в коментар само казва, че показаната на парада техника „сигурно е била доставена на Иран“. А Нетаняху крачи до Путин в Москва в ден, когато в собствената му страна милион евреи носят във всички големи градове портретите на свои близки, участвали във Великата отечествена война. Казват, че били 500 хил и 250 хил от тях са загинали в редиците на Червената армия в битките срещу нацистите и за онова „За мать, за Родину“. Източните дела са „дело тонкое“ и вече столетия не се удава на целокупния Запад. Друг въпрос е дали Европа ще надмогне зависимости, за да съхрани нормални търговско-икономически отношения и човешки симпатии към руснаците. Все пак Европа бе разрушената в Голямата война и даде своите милиони жертви в името на „обща победа“ срещу идеология, която разделя и унищожава различните по вяра, етнос, убеждения и произход. Във времена на „мерене на силите“ няма място за „обичам Чехов, Толстой, Достоевски и слушам с удоволствие Чайковски, но мразя Путин“, защото точно този Путин строи черкви и възстановява манастири, открива паметници на Николай ІІ, не руши бюстовете на Ленин и Сталин, демонстрира руска мощ със собствено производство кортежен автомобил и говори само за грижа за хората на Русия, за младите, за почит към предците. И всичко това в името на обединение, вдъхване на вяра в собствени възможности, за да се устои на натиск, който има неприкритата цел в крайна сметка да разпадне страната му. На въпрос в 4-часов документален филм, посветен на поемането отново на поста президент, дали има обстоятелство, които да го накара да се откаже от Крим, той простичко отговаря „ВЬІ с ума сошли“. Няма, защото Крим е част от действия, които обединяват руснаците, карат ги да се чувстват горди и да отстояват интереси по начин, който дори част от руския елит не проумява. Елит, създаден след разпада на СССР и обогатил се достатъчно, за да загърбва хорски неволи и тегоби, които са следствие на несправедливи практики в приватизации и „първоначално натрупване на капитала“. Но когато руснак, турист в Рим, споделя, че бърза да се върне в Иваново, за да гласува на изборите и то в полза на Путин, защото „той е първия, от който не ме е срам – не пие, не пуши, говори езици и разговаря „на равна нога с големите по света“, тогава може да се разбере защо повече от 76% подкрепиха на избори своя стар-нов президент. А тези дни той им казва, че само хората на Русия го интересуват, че ще работи за тях без да прави Русия велика, защото той е убеден, че тя си е такава, няма защо да се хаби и за величие. Разбира се, че цял свят следи думите, сигналите и действията му, каквото и друго, по-често нелицеприятно, да се казва за него и Москва. Че Нетаняху, израелският премиер, ще „обясни на руския народ защо бомбардира в Сирия“ и ще търси разбиране от страна на Кремъл е ясно. В същото време въздушните удари от страна на Израел не спират и се казва, че целта са силите на Иран и „Хизбула“ на сирийска територия. Онази „Хизбула“, която спечели на изборите преди дни в Ливан и не отстъпва позиции в страната на Асад. Иран вече отговаря на тези удари и бомбардира цели на Голанските възвишения, присъединени към Израел. Мирише на нова локална, дори регионална война. Какво ще реши Русия т.е. Путин? Той ще приеме и новия премиер на Армения, който ще направи първо посещение зад граница и то в Москва. Сигналът е красноречив. Москва се е поучила от събитията в Киев преди години и реакцията й в случая с протестите в Ереван е повече от цивилизована. Армения е приятел, вековен, там има руска база и население, което обича Русия, говори руски и се крепи благодарение на връзките между двете страни. Във всяко едно отношение. Не е само обща религия и проверени чувства. Заплахата от ислямски вълни е обща. Осъзнава се. Та арменците в Сирия бяха едни от първите прокудени. Прозападно ориентирания, както се твърди, нов арменски премиер няма как да не си дава сметка за ситуацията в страната му и извън нея. Колкото е да има малък политически опит и то начело на малка партия.
Да беше само Армения! Ами Украйна и ситуацията в Донбас? Та там са руснаци, за които Путин казва, че са му първа грижа. Да, ама грижа е и световното по футбол да мине не само добре, а на световно ниво. Вече бяха показани готовите стадиони и кой казва, че Русия е изоставаща? Тя знае, че няма да се мине без провокации и манипулации. В интервюто с Путин във вече излъчения 4-часов документален филм той споделя за ситуация в Сочи по време на откриването на зимните олимпийски игри и това също е сигнал за онези, които не могат да измислят нищо друго освен провокации. Това, че канцлерът Меркел ще бъде на 18 май в Сочи е само част от пейзажа за ролята на Москва. А тази роля е не само отговорна, тя е олицетворение на нова визия на Кремъл за мястото на Русия в света и начините за оцеляване в разпадаща се международна среда. Санкционният диктат на Вашингтон по всички фронтове, отказът от ядреното споразумение с Иран усилва наистина мащабите и градусите на напрежение на световната сцена. Някои казват, че така президентът Тръмп си прави меча услуга, защото собственоръчно засилва например антидоларови настроения.Търговските войни, които са в ход между Китай и САЩ или с Европа, както и позицията по ядрената сделка принуждават Русия, Китай и Иран да действат съгласувано. Европа също има ход в това отношение. Търговията все пак има първостепенно значение, а Иран е голям пазар. Появиха се информации, че вече има отказ от нефтени контакти, в които разплащанията са в долари. Китай отскоро вече търгува нефт в юани, а Иран е изключил доларите от международни сделки. Турция заплашва със същото. И си търпи последиците. В дългосрочна перспектива Москва също може да се замисли и да отвърже, както се казва, своя нефтено-газов експорт от американската валута. Въпрос на време и намиране на начин за равнопоставеност по ликвидност на резервна валута. И то като се прецени с какво да се замени долара при натрупани златни резерви в страната. Това в стратегически план, но е задача с реални послания. С днешна дата обаче виси проблемът със Сирия и отстояването на постигнатото от Русия там. Да се чуди човек как успява президентът Путин да запази самообладание в натрупващите се, не без западна помощ, проблеми и да разговаря добронамерено със сръбския президент Александър Вучич, който си иска подкрепата за Косово и нови руски оръжия. Обещава да не влиза в НАТО, но не дава дипломатически статут на руските специалисти в базата в Ниш. Цял свят знае, че тя е в отговор на американския „Бонстийл“ в Косово. Дори и да се казва „Хуманитарен център“. Дали са изоставили руснаците Балканите? И то принудени от целокупния Запад? Предстои да се наблюдава, защото ние сме на Балканите. Да се правим на русофоби не е полезно и в наш интерес. Да твърдим, че сме русофили с нищо не помагаме на руснаците. Те си имат интереси, а народът ни питае повече от симпатия към тях. Мислещите българи се питат каква всъщност ни е визията и за Балканите, и за Русия? Само приоритет определено не стига. Да сме „на верижка“ се мрази. Вижте и „говорит и паказивает Москва“, за да се разбере как се излиза от задънена улица. Струва си усилието. Нали и ние имаме интереси? Или не?