/Поглед.инфо/ Местните жители: "Тук ще е най-прекрасното място за живеене!"

Крим ще стане най-прекрасното място за живеене! Събеседникът ми казва тези думи така възторжено и така убедено, че можеш само да му вярваш. Обикновен жител на кримската столица Симферопол, дошъл да участва в тържествения концерт в Ялта на осмия Международен фестивал "Български срещи". Общността на нашите сънародници в Крим е под 2000 души, но, както се оказа, тук всички знаят, че местните българи ревностно пазят националните си традиции и са инициатори на културния диалог между многото етнически групи, съжителстващи с руското мнозинство в този райски кът на земята. Нашата българска делегация, ръководена от проф. Ваня Добрева, бе поредната, поканена тук от Иван Абажер, ръководител на Българската национално-културна автономия "Паисий Хилендарски". Той е и представител на Крим в Обществената палата на Русия.

Заради санкциите на Запада покрай възвръщането на Крим в Русия вместо 2 часа полет от София до Симферопол пътуването отнема 18 часа с прекачвания през Истанбул, Москва, Виена или Краснодар. Но още на новото модерно летище в Симферопол, без дори да е стигал до знаменития мост в източната част на полуострова, човек вижда цялата глупост на въпросните санкции, за които хората тук говорят с насмешка. И българите включително, които до един са гласували в референдума за връщането на Крим в Русия. Грамадното летище е открито на 16 април т.г. и е построено само за година и половина. Целият град, чийто символ е неуморната пчела,

прилича на огромна строителна площадка -

строят се с размах мащабни обекти, цели микрорайони, обновяват се курорти, хотели. Но най-впечатляващ е строежът на магистрали и пътища - строи се на всеки метър. А това са стотици километри.

В Симферопол, а и в Ялта и Севастопол - града герой от Великата отечествена война, има паметници на всяка крачка. Историята на кримските земи напомня тази на българските, кой ли не е преминал оттук, в това преплитане на Изтока и Запада - от скитите през ІV в. пр.Хр., през римляни, хуни, елини, хазари, от ІХ в. - източните славяни, татари (ХІІІ в.), два века по-късно турците. През 1783 г. след руско-турската война (1768-1774 г.) Екатерина II присъединява Крим към Руската империя. А последният руски цар Николай II го обявява за природно-исторически резерват. Това, че през 1954 г. Хрушчов дарява Крим на тогавашната съветска република Украйна, а днешен Киев "обосновава" с този факт агресивните си претенции, служи най-вече за шеговити сувенири с ликовете на Хрушчов и Путин и думите им: "Крим дадох - Крим приех". Един военен не видяхме в "окупирания" Крим, но навсякъде из улиците срещахме усмихнати хора с ведри лица и много оптимизъм за бъдещето. Няма да видите такива хора в България. Магазините са пълни, повечето цени са по-ниски от тези у нас. На сградата на кримския парламент надписите са на руски, украински и татарски. Навсякъде мирно съжителстват православни църкви и джамии (християнството е прието тук в Х в.), сега в Симферопол дори градят огромна нова джамия. И никой на никого не пречи. Като че самият въздух е пропит с легенди - като в България. Разбира се, за нас особено интересен е Херсон до Севастопол - тук светите братя Кирил и Методий са открили и спасили мощите на римския св. Климент, загинал в Крим през І в. Да не говорим за Ливадийския дворец в Ялта (бивша резиденция на Романови), където през 1945 г. става знаменитата ялтенска среща на Сталин, Рузвелт и Чърчил. Или за двореца на военния губернатор на Новоросия княз Михаил Воронцов, живял дълго в Лондон с баща си, който е бил посланик там. Воронцов пристига в Крим през 1822 г. Архитект на неговия дворец при градчето Алупка, съчетал английска готика и източни мотиви, е знаменитият строител на Бъкингамския дворец Едуард Блор. А направо върху планинските каменни морени Воронцов е създал и грамаден парк с растителност и екзотични дървета от всички кътчета на планетата. Цялата пръст тук е докарана специално, земята е руска - буквално. На всяка крачка живеят спомени за Пушкин, за художника Джордж Доу, за Макгахан, Чехов, Шаляпин, Айвазовски, лекаря Боткин, София Перовска и още цяла плеяда руски интелигенти, живели тук заради прекрасния лечебен климат и невероятната природа, съчетаваща морето с планини, високи до 1500 м. Тук има 800 пещери, водопади с височина до 98 м, множество скални манастири. А 96 км от Симферопол до Ялта човек може да измине днес с... тролей.

Нашите сънародници в Крим изглеждат по-българи от българите у нас

Българският културен дом в Симферопол е късче от България. Когато пеят народни песни, когато играят хора и ръченици, го правят с вдъхновение, каквото у нас няма да видите. Просто са истински. По време на "Българските срещи" се състоя и научна конференция с няколко теми - "Единният свят на кирилицата", "Народите помнят", "Българите - връщане към изворите" (за книгата албум на Л. Радева и А. Габриелян), "Да се опълчим на медийната информационна война", "Ролята на народната дипломация за развитие на културните и деловите връзки на България и Русия". Впрочем, по същото време в Крим бе на посещение и американска бизнес делегация, жалко, че не можахме да се срещнем.

Силен беше интересът към изказванията на - както ни наричаха - "българите от България". И към думите на проф. Ваня Добрева за културата като мост между народите; на доц. Петър Пейков за мисията на модерната архивистика; към разказа на журналиста и писателя Христо Георгиев за ролята на автентичните документи в днешните политически битки; към философските обобщения от страна на геополитическия анализатор и преподавател Валентин Вацев; към думите на общественика Христо Маринов за конкретните начини да се опазват културата и националната идентичност; към журналиста Румен Петков за неговия сайт "Поглед инфо". С бурни овации участниците в научния форум, особено студентите, реагираха на казаното от Велислава Дърева, която говори за кирилицата като цивилизация и изправи залата на крака,

изговаряйки кирилската азбука в оригинал.

Двамата с Валентин Вацев пък имахме няколко интервюта за кримските медии. Местните журналисти неизменно задават въпроса не ни ли е страх от неприятности за това, че сме дошли в Крим. Е, както казва поговорката: който го е страх от вълци, да не ходи в гората.

В нашата делегация бе и Евилина Швидченко - бесарабска българка от Молдова, редактор в националната телевизия там. По думите й, в Молдова не правят пречки да се посещават различни изяви в Крим. Ако успеят напъните на Киев да смени кирилицата с латиница, украинският език няма да стане по-силен, но руският ще се укрепи сред хората, каза пък Анастасия Гридчина, председател на украинската община в Крим.

Деловата научна част бе в залите на Кримския федерален университет "Вернадски" - един от 10-те университета в Русия с национален статут. Вузът ни не е голям, имаме 34 000 студенти, каза ми зам.-ректорът Сергей Юрченко. Мащаби, какво да се прави! А в Музея на древната книга в университета ни чакаше изненада - екземпляри от "Хъшове" и "Драски и шарки" на Иван Вазов с оригинални автографи на автора за руски учен върху кориците! При това - издадени почти веднага след написването им, през 1894 и 1895 г.

И още нещо, което впечатлява "българина от България" в Крим. Тук сънародниците ни грижливо пазят паметта не само за далечните си предци, заселили се в древни времена в Бахчисарай, но и за дните на Великата отечествена война, за героите и тежките битки с фашизма, за СССР. Паметниците на героите от войната са си на мястото навсякъде, не само в Севастопол, където е грамадният мемориал за отбраната на града с вечния огън. Улиците носят старите си названия - "Ленин", "Киров", "Советская"... И нашата местна общност по време на фестивала представи своята памет - за българските герои антифашисти в Крим братя Стоянови и партизанския командир Иван Генов от с. Садовое. Оказа се, че нашите хора там не знаят за още един герой от онези години - видния български журналист Георги Найденов, някогашен ръководител на вестници като "Народна младеж", "Народна култура", "Отечествен фронт", "Работническо дело". Като младеж той е живял в Крим, участвал е в няколко партизански групи там и в освобождаването на Симферопол от хитлеристите.

Видяхме един Крим, който живее нормален човешки живот, без скрупули и грандомански хвалби. Обновява се и гради своето бъдеще като част от Русия.


Тържественият концерт                                Българският културен център
на местните българи                                          в Симферопол


По време на научната конференция

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели