/Поглед.инфо/ Международната конференция "Приятели на Крим" между реалността днес и бъдещето утре

Само преди дни имах изключителния шанс да бъда за втори път в Крим, да се насладя на неговата забележителна природа, на добротата и чистосърдечността на кримчани, на паметниците на руската култура и руската слава през вековете. И двата пъти това се случи през ноември, и все във връзка с демократично проведения референдум за самоопределение на Крим и последвалото присъединяване към Руската федерация. Този път, заедно с българската делегация, взех участие в голяма Международна конференция "Крим в съвременния международен контекст. Форум на приятелите на Крим" (5-8 ноември).

Конференцията привлече вниманието на руската и световната общественост, а президентът Владимир Путин и министърът на външните работи Сергей Лавров изпратиха специални послания. За значимостта на форума свидетелстват индивидуалните участия и участието на делегации от Франция, Япония, САЩ, Китай, Великобритания, Гърция, Бразилия, Сърбия, Германия, Чехия, Словакия, Иран, Австрия, Сирия, Ирак, Индия и др. Нашата делегация се състоеше от проф. Иван Маразов, Пенка Дойкова - кмет на град Хисаря, ген. Светлозар Лазаров, национален координатор на АТАКА, Светлана Шаренкова, председател на форум "Русия-България", Ваня Добрева, зам.-председател на ГС на БСП - София, Маргарита Николова - депутат от "Обединени патриоти", Христо Маринов, член на партия АТАКА, международникът Антонина Хабова, Гатьо Султанов - председател на ОС на Хисаря, Пламен Милетков - директор на Евразийския институт. След задълбочена дискусия, на която аргументирано беше доказан свободният и демократичен характер на кримския референдум, бяха приети единодушно три важни политически документа: Обръщение, Резолюция на Международната конференция и Декларация за създаването на Международната асоциация "Приятели на Крим". Приемането им стана в Ливадийския дворец, където през 1944 г. се провежда Ялтенската среща на лидерите на СССР, САЩ и Великобритания - Сталин, Рузвелт и Чърчил.

В Обръщението се подчертава първо, че "светът се намира в период на опасна конфронтация" и "ескалация на напрежението", които трябва да бъдат преустановени. Второ, делегатите се обявяват за създаването на Асоциация "Приятели на Крим" - "неформален клуб от политици, парламентаристи и обществени дейци от различни краища на света". Нейните задачи са да съдейства за нормализиране на отношенията на западните държави с Русия и за формиране на разностранни отношения на Крим с чуждестранните му партньори. Трето, в Обръщението се осъжда "варварската блокада на Република Крим, нарушаваща хуманитарните права на живеещите на полуострова". Четвърто, призив, в съвременния цивилизован и демократичния свят да се зачита волята на народите да се развиват свободно, съгласно своите традиции, стремежи и форми на живот. И пето, участниците във форума възнамеряват и по-нататък "да продължат своята работа в рамките на Международния Ялтенски икономически форум, като по този начин продължат да поддържат икономическото сътрудничество с Крим, застъпвайки се за пълно ликвидиране на икономическата и хуманитарната блокада на полуострова".

Резолюцията, приета от конференцията, поддържа създаването на Асоциацията "Приятели на Крим". Тя ще съдейства за признаване законността на кримския референдум от 2014 г. Ще се противопоставя на изопачаването на истината за Крим в декларации, приети от различни международни организации по инициатива на Украйна. Ще спомага измислената тема за окупацията на Крим да бъде снета от обществения дневен ред. Ще настоява за конструктивен диалог на всички равнища с Русия. В Резолюцията се обръща внимание на опасността от нова надпревара във въоръжаването, от повишаване "ръста на военно присъствие на въоръжените сили на Североатлантическия алианс близко до руските граници с провокативна цел", от превръщане на въпросите на стабилността и сигурността "в заложник на вътрешнополитическите конфликти на управляващия елит, преди всичко на САЩ".
В Декларацията за създаване на Международната асоциация "Приятели на Крим" акцентът се поставя в нейните цели: да се възстанови атмосферата на взаимно доверие между държавите и народите чрез методите на народната демокрация; да се активизира сътрудничеството между държавите в политическата, търговско-икономическата, научно-техническата, културната, образователната и други области; да се съдейства за спазване на хуманните права на човека; да се прекрати информационната война, която води до разгаряне на конфликти; да се признае легитимността на кримския референдум от 2014 г. и правото на народа на Крим да определя своята съдба.

Що се отнася до българската делегация, всички ние подкрепихме тези документи с ясното съзнание, че у нас дилемата анексиран ли е Крим или не, дали свободно и демократично е проведен референдумът за самоопределение, се проектира въз основа на конфликтно противопоставяне между позицията, която заема политическият ни елит и позицията на българския народ. Моето мнение е, че политическият елит на България, с неголеми изключения, поддържа политиката на Вашингтон и Брюксел за непризнаване на референдума и оттук за непризнаване на присъединяването на Крим към Руската федерация. Налага се тезата, че Крим  принадлежи на Украйна, че Русия е агресор, който заплашва България и страните членки на Европейския съюз с отлично планирани провокации и хибридни войни.
Но българският народ, славянски по произход и православен по вероизповедание, винаги е държал и ще държи на Русия. Според последни социологически данни над 70% от българите са за топли отношения с руската държава и руския народ. Всеки нормално мислещ български гражданин знае, че етнически, териториално, исторически и културно Кримският полуостров е органична част от Русия. Референдумът за неговото самоопределяне беше проведен свободно и демократично, в съгласие с Устава на ООН.

Ще засегна въпрос, който на пръв поглед се различава от замисъла и обхвата на този текст. Имам предвид отношението на парламентарно представените политически сили у нас към кримската ситуация. С уговорка, че бъдещата дейност на Асоциацията "Приятели на Крим" зависи в голяма степен от динамиката на политическите реалности в българския парламент. А това е извънредно важно! Ще започна с БСП, за която гласуваха милион български граждани, които обичат и уважават Русия и руския народ. Лява България, в това съм убедена, отстоява позицията, че кримският референдум е проведен в съгласие с нормите на международното право. Вярно е обаче и това, че отделни наши ръководители заемат изчаквателна позиция по повод кримския референдум. Надявам се мисленето на партийната маса, на партийните ни организации, в края на краищата, да вземе връх и по повод ситуацията в Крим.

Най-голямата парламентарна партия - ГЕРБ, преповтаря клишето за анексирания от Русия Крим. Тази позиция на партия ГЕРБ е първостепенна пречка, за да не се реализират промени по азимута  Крим, Русия и Кремъл. Могат ли, въпреки тази констатация, да настъпят промени във външнополитическия курс на ГЕРБ спрямо Русия и Крим? Здравият разум показва, че в близко бъдеще това едва ли е възможно. Въпреки заявките за по-диалогично общуване с Русия и руското общество. В коалицията "Обединени патриоти", две от партиите - ВМРО и АТАКА, не крият доброто си отношение към Русия. В този план парадоксално е, че в парламента "Обединени патриоти" не повдигат въпроса за премахване на санкциите срещу Руската федерация, за признаване легитимността на кримския референдум.
Четвъртата парламентарна сила ДПС не прави гръмки изявления срещу Русия, в замяна преповтаря фанатично тезиса, че е до смърт вярна на евроатлантическите ценности. На този етап няма симптоми ДПС да подкрепи кримския референдум.  Сред кадрите на тази партия също се срещат дейци, които, при друга конфигурация, биха се обявили за  нормализиране на отношенията с Русия.

Петата парламентарна сила партия "Воля" по презумпция е солидарна с Брюксел и НАТО, със санкциите срещу Русия.

Що се отнася конкретно до Украйна, моето мнение е, че тя няма бъдеще като еднонационална формация, както е записано в конституцията й. Оттук и перманентните политически кризи в тази страна от 90-те години на ХХ в. до днес. След създаването на самостоятелна Украйна през 90-те години, Руската федерация се поблазни, че чрез модуса еднонационална Украйна ще успее да наложи своето влияние и над Западна Украйна, над Карпатския регион и град Лвов. След 2014 г. САЩ отново заложиха на еднонационалния статут на Украйна, но този път с цел Крим, Източна и Южна Украйна да бъдат подчинени на политиката, която изключва руското влияние. В този аспект след цветната революция на Майдана, от най-голямо значение за задокеанските организатори на преврата беше да наложат в Киев репресивен антируски режим. Режим, който да ликвидира влиянието на Русия и руската култура в Украйна, превръщайки милиони етнически руснаци във второ качество граждани. На същата задача служи и новоприетият закон за украинския език, който - чрез насилствена украинизация на младите поколения - отнема правата на по-голямата част от населението в Украйна, в това число и на българското малцинство. В по-конкретен план основният прицел на преврата, извършен в Киев, беше да бъде овладян Кримският полуостров и в Севастопол да се разположи натовска военноморска база на мястото на руската военноморска база. 
Известно е, че Западна Украйна се различава и на цивилизационно ниво от Източна и Южна Украйна. Различава се като история, религиозни представи и убеждения, политически съюзи и зависимости, манталитет и начин на всекидневно съществуване. Според мен единствената възможност днешна Украйна да не се разпадне е, ако се преобразува във федерация/конфедерация с големи автономни права на Източна и Южна Украйна, на Западна Украйна и на Карпатския регион, с междувременно изясняване статута на град Лвов. Ако процесът на федерализация не се реализира, може да се очаква Източна и Южна Украйна да се обявят за независими и суверенни държави, или да последват пътя на Крим.

В заключение: Крим, рано или по-късно, ще бъде признат като автономна част от Русия. Само че преди това всички ние, в това число и тези, които тепърва ще се приобщят към каузата Крим, ще ни се наложи здраво да работим, за да настъпят промени в политиката на собствените ни държави и Европейския съюз. Успешно протеклата Международна конференция "Крим в международен контекст. Форум на приятелите на Крим" е ценен влог в усилията за международно признаване на кримския референдум, за нормализиране на отношенията между Европейския съюз и Русия.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели