/Поглед.инфо/ Едно от основните правила за поведение, които получихме от американските „партньори“, се състои в крайно категоричното отношение към корпоративната етика. Понякога се стига до абсурди: Спомням си в началото на 2000 г., на рождения ден на един свой приятел, започнахме дебат за качеството на мениджмънта на либералите, по-специално заговорихме за Ходорковски. И аз представих пример, който показа, че той не става много за мениджър... Представете си изненадата ми, когато един от гостите, които дори не участва директно в разговора, устрои фирмена истерия с нечленоразделни викове, размахване на ръце и прочее безобразия (в стаята в този момент имаше поне 15 души). В същото време той излъчваше едно просто послание: „Да не сте посмели да докосвате с мръсните си ръце гения на мениджмънта и бизнеса Михаил Борисович Ходорковски!“ След това си прибра нещата и бързо си тръгна.
Аз, честно казано, бях малко изненадан, но един от свидетелите на това „действие“ обясни, че избягалото лице работи в „Юкос“, макар и на най-ниските топ-мениджърски позиции. И ако някой друг от гостите бе доложил на Хдорковски, че той е позволил край него да се водят подобни беседи…В най-добрия случай това би било загуба на много високо платено място... Почти по същото време, подобно нещо се случи с мен при съвместна работа с участието на мениджър от РАО „ЕЕС Росии“, когато стана дума за Чубайс… При това, което е най-смешното, виждал съм пряко на работа Чубайс, а участниците в спора – не.
И сега, една прекрасна картина: не е известно как се появи писмото на президентския съветник Андрей Белусов за необходимостта от налагане на допълнителни данъци върху отделните олигарси. Което, ние ще отбележим, нефтената индустрия, например и без това плаща. Няма да обсъждам кой и как организира изтичането, защото не се занимавам с политология, но то стана факт и срещу идеята се опълчи цялата либерална общественост: от РСПП (който, както знаем, е „профсъюзът на олигарсите“) до медиите. Но най-изненадващо обаче е, че директно срещу това предложение се изказаха отделни членове на правителството, от министрите до първия вицепремиер Силуанов.
При това привличам вниманието към едно деликатно обстоятелство. Правителството непрекъснато крещи, че няма пари в бюджета, въпреки че той е силно профицитен. Но проблемът е, че всички пари, която отиват в бюджета, от превишаването на цените на изнесения петрол над 40 долара на барел, правителството извежда извън пределите на страната (очевидно компенсира западните „партньори“ за щетите от контрасанкциите). Дори Алексей Кудрин, който не е бил наблюдаван да изпада в антилиберални настроения, по време на Петербургския икономически форум тази година , заяви, че е необходимо повишаване на това ниво, но бе скоротечно поставен на мястото си от шефа на МВФ Кристин Лагард. И както виждаме, за членовете на правителството това указание се оказа значително по-важно от проблемите на икономиката на Русия и на руските граждани.
Така че парите са там, но правителството умишлено извършване на бюджетния дефицит. В този случай, други решения на проблема не се търсят и не се предлагат, а офертата Белоусов (толкова дълго, тъй като е само предложение) отговори с категоричен отказ дори да обсъдим. В противоречие с решението на президента ... Ако на място Ходорковски беше Путин или Чубайс, тези хора не биха били на местата си ... Защо те се страхуват от нищо?
И така – пари има, но правителството умишлено прави бюджета дефицитен. В този случай, други решения на проблема не се търсят и не се предлагат, а на предложението на Белоусов (а то до момента е само предложение) се отговори с категоричен отказ дори за обсъждане. В противоречие с решението на президента ... Ако на мястото на Путин бе Ходорковски или Чубайс, тези хора нямаше да ги има на техните места…
И тук възниква ключовия момент, който мнозина не разбират. Почти всички, включително и медиите, както либералните, така и проправителствените, искрено вярват, че членовете на правителството, ръководителите на Централната банка са само длъжностни лица, които работят за благото на страната си (или, най-малкото, изпълняват инструкции). Но това не е така! Проблемите в световната икономика поставят въпроса за реалното оцеляване за много големи политически групи, които предвид своето влияние, могат да се нарекат елитни. И нашите днешни проблеми в много отношения са следствие от световните проблеми – в началото на века, например бе различно, но след 2008 г. ситуацията се промени силно.
Като пример можем да цитираме борбата на Тръмп с либералната (в действителност - финансова) политическа система в Съединените щати. Между другото, ние също сме били жертва на тази борба, защото санкциите срещу нас, в много отношения са именно последици от нея. Но е факт, че през последното десетилетие също така се формира мощна елитна група, която представлява интересите на световните финансисти. Именно поради тази причина представителите на тази група не се страхуват от уволненията: ако тяхната група спечели политическа битка, те ще се върнат триумфално в играта! И ако тяхната група загуби, тогава те не очакват нищо весело, дори ако те официално са съблюдавали корпоративната етика. И днес и двете страни хвърлят всичките си ресурси в битката!
Повтарям отново, интензивността на тази битка не се определя от нас, така че е безсмислено да се търсят вътрешни причини за подобно ожесточение. Всички участници много искат „да живеем дружно“, както е през средата на първото десетилетие на века, проблемът е, че това не е възможно. На финансистите ми трябва Русия да признае своята вина за гибелта на малайзийския „Боинг“, за отравянето на Литвиненко и Скрипал и най-вече за фалшифицирането на резултатите от изборите в САЩ в Полза на Тръмп! Иначе той няма как да се махне, а следователно, те ще трябва да си ходят! И или това ще го направи Путин, или трябва да се създаде ситуация, при която Путин да трябва да си ходи!
И от тук следват пенсионната реформа и (предстоящият) рязък ръст на цените за стоките на народно потребления и общо взето доста специфичната реакция срещу опитите на администрацията президента все пак да реши този проблем, който не е създаден от нея, макар, боя се, в днешната конфигурация на елитите в руската власт, това е все още невъзможно.
Превод: Поглед.инфо