/Поглед.инфо/ Избран е новият директор на Интерпол. При това руснакът, който готвеха за този пост не бе избран. Победи кандидатът от Южна Корея, поддържан от САЩ. На първо място, какво загубихме от това? На второ място, дали това решение на съвета на организацията означава някаква подчиненост на щатите?

На първо място не трябва да приемаме това за трагедия. На второ място представителят на Южна Корея бе изпълняващ задълженията. Затова вероятността той да бъде избран бе и без това голяма. Цялата тази шумотевица, към която се включиха украинците, европейците и американците, които казваха, че не трябва да се избира представител на Русия, бе просто застраховка. Имаше неголяма вероятност, че изведнъж участниците ще гласуват така, че представител на Русия ще стане ръководител на Интерпол. Затова американците включиха своя емоционален фон, за да избегнат малко вероятния, но все пак неудобен за тях сценарий. Но все пак има намеса в избирателния процес. Когато у избирателя се създава мнението за кого трябва и за кого не трябва да гласува.

Владимир Путин тази седмица общува много с военните. Разказа за отделяните за отбрана средства, за новата техника и за много друго. За отбрана ли се готвим?

Готвим се за отбрана. Президентът на Русия заяви, че светът стабилно става все по-опасен и по-опасен. Това е наистина така. Войните не само, че не приключват, а обхващат цели региони. САЩ последователно излизат от всички „светообразуващи договори”. Светът става по-опасен и ние трябва да имаме предвид това и да се превъоръжаваме. Освен това превъоръжаването си има икономически аспект. Веригата на производство на военните материали винаги е много сложна верига и парите ще се влеят в руската икономика. Защото работниците на нашите предприятия и инженери, или учени няма да изнесат парите. Те ще ги изхарчат в руските магазини. Затова и програмата за превъоръжаване освен сигурността на държавата ще даде възможност да се помогне на нашата икономика да преживее сложен период.

Строителството на морската част на „Турски поток” приключи, закономерно избухна нова серия от критики от страна на Украйна, която отново иска да възпрепятства нещо. Може ли тя да направи това?

Струва ми се, че най-точният термин е „геополитиката на газовите тръби”. Чрез газовата система на Украйна преминават доставките на руски газ в Европа. Украйна получава пари от транзит. Това е значителна част от нейния бюджет, в това число и за военните нужди. Русия строи „Северен поток-2” и това води до там, че газта ще попада в Европа, заобикаляйки Украйна. Американците си имат проблем с това. Ако Русия намали доставките през Украйна или изобщо ги прекрати, то в тях ще се появи огромна бюджетна дупка, която някой ще трябва да закрива. Но най-важното е, че Украйна повече няма да може да изнудва Русия. И сега постоянната мекота на Русия се заключва в това, че ние не можем да допуснем прекъсване на газовите доставки в Европа. За американците прекъсването на транзита е нещо хубаво. Защото те могат да предложат на европейците по-скъп втечнен газ. Но никакви разногласия между Украйна и Русия сега няма да повлияят на наличието на газ в системата. Ангела Меркел се е съгласила на строителството при условие, че част от транзита ще постъпва през Украйна. Но тя е залязващ канцлер, срещу кого след това Украйна ще повдига обвинения?

Впрочем, на 21 ноември 2013 г. започна Евромайданът. По това време през 2004 г. започна „Оранжевата революция”.Виждаме, че борбата на Украйна със самата себе си става все по-ожесточена. Струва ли си да очакваме стабилизация в тази страна.

Майданът през 2014 г. го наблюдавам в информационното пространство, а след Майдана от 2004 г. бях в Киев. Имаше впечатление, че съм се върнал преди десет години в Русия, някаква масова истерия, еуфория заслепяваше очите. Минаха години и те се излекуваха от тази еуфория. В Украйна има американски съветници, американски идеи и направление. Как ще приключи това? Американците са се насочили пряко към Украйна. За тях това е удобен инструмент за нанасяне на максимална вреда на Русия. При това без нанасяне на вреда за самите себе си. Затова те ще воюват до последния украинец. Затова те ще поддържат военния хаос там. Но нашата задача е тази възможност да изчезне и то колкото се може по-рано.

Преди 100 години в град Лвов се случват наистина показателни събития, които могат да разкъсат шаблоните на днешния украински националист. Разкажете за тях.

През 1918 г. в австро-унгарската армия са формирани съединения както на полски, така и на украински националисти. И е създаден корпус на украинските сечеви стрелци, които днес се представят като герои. Те обличат австро-унгарска униформа и се закрепват пред австро-унгарския монарх, а след час се заклеват на Украйна. И през ноември тези националисти решават да създадат свои държави. И в Лвов в нощта срещу 1 ноември влизат същите тези Украински сечеви стрелци и провеждат преврат в града. Закачат флага и обявяват, че тук сега е Украйна. Жителите на полския град Лвов, какъвто и той в този момент, не искат това, затова в течение на цялата нощ започват да се строят барикади и населението да се въоръжава. Но няма военни части, тъй като тогава изобщо няма Полша, но има ветерани, младежи и студенти. Ето именно техният подвиг възпява Полша и днес те се наричат „Лвовските орлета”. Сблъсъците продължават три седмици и приключват с победа на поляците. Така че тази история е сложно нещо. И в града, който днес е един от основните центрове на украинските националисти, младите хора героично се сражават той да не стане украински, а това е само преди сто години. За нас това е повод да помислим какво е станало всъщност.

Превод: В.Сергеев