/Поглед.инфо/ Отбелязваният на 19 март в Русия Ден на подводничаря ни кара да си спомняме не само за най-добрите постижения на подводния ни фронт от миналото. Има смисъл да се погледне и в бъдещето. За което, в частност, намекна президентът Путин, разказал за новото руско подводното оръжие. За какъв апарат става дума, какви са му характеристиките и какви възможност ще даде на ВМФ на Русия.

Удивителна работа: океанската стратегическа ударна система, за разработката на която президентът се отчете в посланието пред Федералното събрание, се оказа насочена на Запад дълго преди за нея да се съобщи официално. За руските подводници пето поколение, въоръжени с дистанционно управляеми апарати, за последните пет години се писа постоянно. Сега много експерти с ококорени очи твърдят, че за първи път слушат за новото коварно оръжие на Путин.

А същевременно Върховният главнокомандващ нееднократно разкриваше тези апарати публично в рамките на различните руски и международни форуми (разбира се, без излишни подробности). Освен това, съзнателно или не, но слайдът с презентацията на подводните апарати, показан по време на срещата на представителите на Министерството на отбраната и отбранителната промишленост с участието на Владимир Путин на 10 ноември 2015 г. попада в обективите на телевизионните камери. Въпреки невисокото качество на образа, стана очевидно, че Путин е направил заявленията си неслучайно. А през декември 2016 г. по съобщение на изданието Washington Free Beacon, разузнаването на САЩ призна за изпитанията на дистанционно управлявания апарат от борда на опитната подводница Б-90 „Саров“. Руският проект, известен като „Статус-6% получава от НАТО кода Kanyon.

На слайда се различават думите за това, че системата цели „поразяване на важните обекти от икономиката на противника в района на крайбрежието“ и нанасянето на гарантирано неприемливи щети на територията на страната чрез „създаването на зони на обширно радиоактивно заразяване, непригодно за осъществяване в тези зони на военна, стопанско-икономическа и друга дейност в течение на дълъг период“. От това се прави извод, че апаратът носи свръхмощен термоядрен заряд от около 100 мегатона с обвивка от кобалт. Този нерадиоактивен метал при облъчване с неутрони преминава в изотопа кобалт-60, който се отличава с дълъг период на полуразпад и висока интензивност на излъчването.

И естествено, в тази връзка си спомняме за проекта на суперторпедото Т-15, проектирано през 50-те години от Андрей Сахаров. В мемоарите му се споменава за проект на торпедо с маса 40 тона, снабдено с водно-парен двигател, с далечина на хода около 100 км. и носещо свръхмощен термоядрен заряд. Според академика, след разговор с адмирал Пьотр Фомин, който е шокиран от „човекоядските“ характеристики на подобно оръжие, той „се засрамва и никога повече не обсъжда този проект“.

Но или великият учен лъже, или идеята е предадена на „комуто трябва“ без негово знание, но разработката на такова торпедо и носител продължават в СССР. В крайна сметка подводницата проект 627 „Кит“ е провокирана буквално около гигантския торпеден апарат с калибър 1550 мм, заемащ 22% от корпуса на лодката.

И все пак командването на ВМФ на СССР изказва съмнения в ефективността на това оръжие. Както се разбира в течение на изследванията, на света има по-малко от десетина пристанища, по които подобни торпеда да се използват, като при това важно значение имат не повече от половината. Освен това подводницата, приближила се за пуск на разстояние 40-60 км., има малко шансове да изпълни заданието. Тук съдът се оказва в действията на всички средства за борба срещу подводниците – от ракети и хеликоптери с брегово базиране, до леки противоподводнични кораби с крайбрежно действие.

Новият стратегически комплекс има принципно различна идея. Ако се вярва на наличната информация, обхватът на подводния апарат е около 10 хил. км – т.е. съпоставим с този на балистичната ракета. Но зоната на балистиката се ограничава от възможностите за изстрелване на МКБР, определени от районите и наборите на траектория. И потенциалните пускови райони, и възможните траектории са известни на потенциалния противник и условно говорейки, с прицела му върху тях. Т.е. той винаги има теоретична възможност да нанесе изпреварващи удари по позициите на МКБР, както и да прехване самите ракети. Дори в космоса, където бойните блокове са видни като на длан.

Но 80% от земната повърхност е съставена от океани. Водата е физическата среда, която е и маскиращ фактор. Понеже човечеството все още не се е научило да се предвижва с достатъчна скорост под земята, защо да не се възползва от водата при доставките на ядрен заряд или друго въоръжение? Подводниците правят това от отдавна и успешно. Но скоростта на тези кораби е малка, крайно скъпи са и освен това относително уязвими заради размерите и ограниченията в маневреността и дълбочината на хода. Привлекателна изглежда идеята за създаване на някакъв аналог на подводна ракета с висока (за водната среда) скорост на хора, голям обхват и достатъчна автономност. Предвид малките размери откриването на подобен апарат ще бъде затруднено, защото магнитометричните средства са неефективни на дълбочина от повече от 500 метра, а акустичните могат да бъдат заглушени с шумови сигнали. Други надеждни средства за откриване на подводни обекти и до сега не са създадени, макар и работа по тях да се е водила и да се води днес в различни насоки (откриване на горивото, електро- и радиационни следи).

Вероятно, руските учени са успели да решат проблема с високата подводна скорост. Изглежда, че на новия подводен апарат скоростта ще се постига не за сметка на ефекта на суперактивацията, както на ракето-торпедата: твърде много шум. Но високата енергосъоръженост на дрона в съчетание с особената форма на корпуса и съответното покритие, намаляващо ефекта на триенето, по-скоро ще позволи на малкозабележимия апарат да изпреварва както надводните, така и подводните кораби, оставайки при това малозабележим. „Кратното превъзходство по скорост“ (за което говори Путин, описвайки апарата) се отнася, най-вероятно, до максималния режим на работата на ядрената силова установка на участъка на атаката, пробива на противолодъчната отбрана.

Една от причините за отказа от проекта за суперторпедо по съветско време е, че класическата „цигара“ с огромни размери, носеща се във водата с огромна скорост е на практика лишена от маневра поради огромната инерция и ограниченията по издръжливост на корпуса. А и класическият двигател на торпедото е на практика с един режим: достигайки пълна мощ, той работи на нея до изчерпването на запасите работно гориво. Фактически обикновеното торпедо е като разновидност на тарана. Отделните маневри в рамките на корекцията на курса и дори кръгови завои са възможни, но това явно не е по възможностите на многотонната машина със система на управление от 40-те години на ХХ век. Срещайки на пътя подводна скала или възвишение, Т-15 най-вероятно не би могло да завие. И е разбираемо, че не би могло да се движи, например, през извиващ се фиорд или пролив.

Предвид на пълната секретност на новата разработка, е безполезно да се говори за неговите специфични характеристики. Но, ако машината, показана по време на президентското послание, действително съответства на външния вид на руския безпилотник, то четирите витла, видими по корпуса му, могат да предоставят една фантастична маневреност не само от действието на кормилата, но също така и чрез промяна на вектора на тягата. Освен това превеждането на мощността на ядрената силова установка към движенията на несложното окачване или използването на свободната турбина, позволява да се управляват оборотите на витлата. Това означава, че ако е необходимо, устройството може да забави курса или дори да спре напълно и да се задържи във воден стълб. По този начин, бойният подводен робот ще получи възможността да се „прокрадне“ до пристанищата по фиордите и проливите, да влиза каналите и с малко късмет - дори и в подземни убежища и докове.

Съдейки се по всичко, възможностите на роботизираните подводни апарати и техните носители – подводниците пето поколение, не се ограничават единствено с удари по наземната инфраструктура. Очевидно е, че потенциалните цели на скоростните автоматизирани подводни ловци ще станат големите кораби, съединения и транспортни кораби на противника. Ако се фантазира, може да се представим такива апарати като носители на компактни противокорабни ракети или морски мини: за много приложения това ще е достатъчно. Разбира се, такова устройство ще бъде безценен разузнавач - акустичен или радиотехничен.

Дори и при откриване на атакуващия дрон, прехващането му ще бъде трудно. Без решително увеличаване на скоростта, дори такива перфектни торпеда като Mk.48 ще бъдат безполезни. Изглежда, че някакъв шанс за успех имат скорострелните бомбомети в режим на заградителен (баражен) огън. Или скорострелните ракетно-артилерийски системи, способни да поразят апарата при излизане в повърхността или на плитка дълбочина. Но за това ще е необходимо или кардинално модернизиране на корабните системи за зенитен ракетно-артилерийски комплекси с малък обхват, снабдявайки ги с насочване по акустичен канал или със създаването на нови универсални и/или оръдейни комплекси с кратко време за реакция. Но и тогава скоростния високоманеврет апарат ще остане свръх-опасен противник, защото активните акустични локатори на въоръжение във ВМС на САЩ имат обхват от 18 км., а пасивната локация не предоставя достатъчна за прехващане точност на насочването.

Интересна е идеята за създаването на пренасят по въздуха вариант на системата, подобен на „Статус-6“. Размерите и теглото на апарата допускат лесното му пренасяне на военно-транспортни самолети от всички типове през товарна рампа или дори на външната част на стратегическите ракетоносци.

Въздушната мобилност е способна в пъти да намали времето за реагиране и да увеличи гъвкавостта на подводните дронове. В този случай носителят, намиращ се на безопасно разстояние, може да стане както контролна точка, така и сигнален ретранслатор за провеждане на разузнавателни мисии. Много атрактивен в авиационния комплекс изглежда автоматичния ловец за подводници.

Голяма част от облика на тази система все още не е ясна за обществеността и е малко вероятно тя да стане обществено достояние в обозримо бъдеще. Например, как се управлява и ръководи устройството? Единственият известен начин да се предават сигнали под вода на дълги разстояния е да се комуникира на супер дълги вълни. Изграждането на такова устройство е основен проблем, но всеки може да погледне на дълговълновия предавател „Зевс“ от Североморск-3.

И как ще се извършва навигацията под вода? Най-простият вариант е използването на средствата за астрокорекция. Но за да „видите небето“, устройството ще трябва поне за кратко да изплува и следователно да стане уязвимо. Възможни алтернативи са инерциалната система и системата за идентификация на подводния релеф, по начина, по който много съвременни крилати ракети „сверяват картата с местността“.

Разбираемо е, че работата над подобни апарати води и потенциалният противник. Но всички споменати по-горе варианти за използването на автоматичните подводни апарати са теоретични. Вероятно е някога да бъдат осъществени на най-новите руски подводници – тихи, неядрени, с независими от въздуха силови установки, а затова и в пъти по-евтини от атомните подводници.

Но същевременно неслучайно е допуснато изтичането на информацията именно на стратегическата система.Тя е предназначена преди всичко за гарантиране на доубиването на противника. Дори ако обезоръжаващият ответно-насрещен удар на руските МКБР се окаже слабоефективен и част от инфраструктурата на агресора се запази, малките отмъстители ще си свършат работата. След ден. След месец. След година. Неслучайно се споменава за кобалтовата бомба.

„Защо ни е света без нас?“, този въпрос Путин неотдавна поиска от потенциалните любители да утвърдят собствената си уникалност. „Статус-6“ определено прави победата в атомната война Пирова. Оцелялото население на страната, разпалила войната, ще бъде принудено с години да живее под страх от събитие, блестящо показано още през 1959 г. в гениалния филм на Стенли Крамър „На плажа“: деградация на икономиката, апатия в обществото и в края на краищата мъчителна смърт от лъчева болест.

Страшно ли е? Затова пък честно. Който чува да слуша.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели