/Поглед.инфо/ Петро Порошенко въведе санкции срещу редица руски банки, а ден преди това – транспортна блокада на Донбас. До какво може да доведе новото обостряне?

Президентът на Украйна Петро Порошенко утвърди санкциите срещу редица руски банки, работещи на територията на Украйна, начело със Сбербанк. На тях им се забраняват каквито и да е операции към банките майки. Санкциите няма да засегнат руските учреждения с частен капитал – Ситибанк и Алфа-банк. Работата на руските структури се блокира от националистите не от вчера. По-рано бе въведена фактически пълна блокада на Донецката и Луганската народни републики. Въпросът за прилагане на санкции възникна след като руските банки започнаха да обслужват клиенти с паспорти на самопровъзгласените републики, което на свой ред се случи след началото на блокадата на Донбас. Докъде ще стигне обострянето на кризата – коментар на Георгий Бовт, публикуван в руския делови портал BFM.ru.

Украинските власти не без известно лицемерие уверяват, че руските банки могат и занапред да работят „в законодателното поле на Украйна”: те имат задължения пред физически и юридически лица за десетки милиарда гривни. Но е трудно да си представим как това може да се случи на практика, най-малкото защото властта в Киев просто не може да се справи с разгула на радикалите и казва: нека руските структури да си отидат по „цивилизован начин” - да продадат имуществото, което може да се случи едва ли не с голяма отстъпка и т.н.

Впрочем, възможностите именно за „цивилизовано оттегляне” от Украйна стават все по-малко. Изглежда, че страната се движи към двувластие. Всъщност Порошенко се опитваше да отнеме инициативата от ултранационалистите, като обяви блокада на Донбас и санкции против руските финансови структури, които вече бяха блокирани от радикалите. Но от гледна точка на отнемането на инициативата, той закъснява, а не диктува дневния ред. Украинските националистически организации вече заявиха, че се обединяват с цел започването на „кръстоносен поход” срещу действащата власт. В съответния манифест се говори за намерения за възстановяване на ядрения потенциал на Украйна, провеждане на реална лустрация с прочистване на властта до корен, приемане на закон за свободно притежание на оръжие. Призовават за признаване на Русия за агресор, за скъсване на дипломатическите отношения, за прекратяване на всякакъв руски бизнес в Украйна.

Вече е само въпрос на време кога „махновщината” (Нестор Махно – украински анархист, организатор и ръководител на революционното и освободителното движение в южна Украйна по време на гражданската война 1918 г. - 1921 г. - бел. прев.) в най-лош вид ще започне да пълзи по страната, а полевите командири ще се превърнат в реалната власт по места. Ескалацията на напрежението на югоизток е гарантирано, украинската политика губи самоконтрол, а вежливите забележки на Запада, че няма да е зле Киев да се върне към Минските споразумения, както и да не се усложнява ситуацията с блокада на Донбас, вече няма да имат никакво значение. Още повече, че през тази година нито на Франция, нито на Германия – спонсорите на Минския процес, им е до Украйна. Изборите чукат на вратата и в двете страни.

Що се отнася до руските банки, възможно е те да са се забавили с оттеглянето от Украйна. По всяка вероятност в Москва са се надявали или че ескалацията ще се размине, или поне, че ще се замрази на сегашното ниво. Вероятно преди половин година оттеглянето можеше да се случи някак „цивилизовано”. Сега обаче едва ли това е възможно – радикалите няма да го позволят. Ще има погроми, грабежи и вандализъм в условията на частично бездействие на властите. При това руските банки вече не за първа година работят в Украйна на минус – през 2016 г. тяхната обща загуба в страната е била повече от 61 милиарда рубли, докато за две години руските банки са вкарали там повече от 175 милиарда рубли. Сега се получава така, че няма да могат да ги върнат обратно.

Властите на ДНР и ЛНР също ще имат своя принос за ескалирането на ситуацията, като например окончателно да експроприират имуществото на украинския олигарх Ринат Ахметов на контролираните от тях територии. В скоро време Донбас, като важна част от множество производствени вериги, ще бъде недостъпен за Украйна. Предприятия от типа на „Азовстал” ще останат без въглища, няма да има суровини и за ТЕЦ-овете. Много неща ще се случат. Загубата на тези предприятия в Донбас, върху които властите на ДНР въведоха външно управление (такива са общо 43), може да коства на Украйна до 10% от БВП и да доведе до загуба на цели отрасли на икономиката, при това необратима загуба. Но изглежда, че логиката на икономическата целесъобразност е престанала да работи в Украйна.

„Революцията на достойнството”, както наричат събитията, започнали през есента на 2013 г. на Майдана и завършили с преврата в Киев през февруари 2014 г., лека-полека изяжда не само своите деца, но и украинската държавност и икономика. Сегашната ситуация не устройва прекалено много хора и тази псевдореволюционна гротеска не може да остане дълго в сегашното си висящо състояние. Не е изключено преди нещо да тръгне да се оправя, да трябва всичко да достигне до своя ужасен, но и логичен край. Възможно е ситуацията в Украйна сега да се приближава до такъв момент на истината, в който в сила е логиката: колкото по-зле, толкова по-добре.

Превод: Александър Станчев
Източник: Георгий Бовт, BFM.RU